В духовната сфера имаме традиции, които не бива да рушим

ТАТЯНА ЗАХОВА е завършила НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Елена Баева. Преподава актьорско майсторство в академията от 1997 до 2005 г. и в Театрален колеж "Любен Гройс". Актриса е в театър "Възраждане" от 1999 г., има около тридесет роли. Активно се занимава с озвучаване. Известна е с работата си по "Отчаяни съпруги", "Бягство от затвора", "Герои", "1001 нощ" и др. От 10 юни т.г. заема поста директор на театър "Възраждане".
Най-новото представление на общинския културен институт е "Квартет за двама" от Анатолий Крим. Режисьор е Владимир Петков. Авторът на пиесата - актуален украински прозаик, хвърля саркастичен поглед на кризисен момент от живота на композитора Евгений Александрович в деня на неговия юбилей и безпощадно слага всичко на мястото му. Категоричността на писателя е съпроводена и с поразителна мъдрост, че когато става дума за талант, даден свише, волята на човек да предизвика съдбата да бъде по-благосклонна в определен момент може да се обърне срещу самия него. Съучастници на героите в заплетената семейна ситуация стават актьорите Татяна Захова, Роберт Янакиев, Донка Аврамова-Бочева и Анатоли Лазаров. Те показват вълнуваща игра, режисирана по блестящ начин. Сценограф е Петър Митев.
Следващите представления са днес и на 31 юли от 19 ч. в театър "Възраждане", който се помещава в сградата на Столичната библиотека (пл. "Славейков" 4).

- Театър "Възраждане" е от малкото трупи, които играят през лятото. Най-новото заглавие, на което залагате, е по текст на украински драматург. Как попаднахте на него?    
- "Квартет за двама" е романтична комедия, която разглежда отношенията в едно семейство с 25-годишен брак. В един прекрасен ден обаче мъжът пожелава да се разведе, но не желае да се изнесе от дома, в който живее с жена си. На всичкото отгоре съобщава, че ще доведе любовницата си в същия апартамент и трябва да живеят тримата. Следват поредица комични и недотам комични ситуации, които няма да разкривам на читателите, за да може да им бъде интересно, докато гледат. Това е съвременна пиеса от Анатолий Крим, който е председател на Украинския съюз на писателите и става все по-популярен у нас. Знам, че догодина и други театри ще поставят негови текстове. Режисьорът е Владимир Петков, който избра пиесата. Към него отправихме покана, тъй като в театъра нямаме щатни режисьори.
- Скоро оглавихте театъра, като продължавате да играете на сцената. Като ръководител какви ще са възгледите ви? Бихте ли променили нещо в досегашната репертоарна политика, или ще я запазите? 
- По-скоро бих искала да продължим пътя в търсене на още по-конкретното лице на театъра в столичния афиш, за да запазим уникалното сценично пространство, което имаме. Няма друго такова място не само в София, но и в България. Точно заради близостта на актьора с публиката, заради възможността сценичното пространство да бъде променяно всеки път по най-различен начин и да провокира нас, творците, и публиката. Това е посоката, към която ще вървим като творчески търсения на репертоара.                   
- Бихте ли разкрили някои от новите заглавия и проекти, които подготвяте за предстоящия сезон?
- Понеже сме общински театър, за Деня на София - 17 септември, ще излезе следващата ни премиера "Красивата мис на малкия град", постановка отново на вече нашия много голям приятел Йосиф Сърчаджиев. С първото му заглавие при нас - "Двама на люлката", като режисьор предизвика интереса и на журналистите, и на зрителите. Дано с това представление също се харесаме на софиянци и гости на столицата. След това започват репетиция на спектакъла "Ало, Ало". Роберт Янакиев ще го поставя. Мисля, че сериалът е толкова популярен в България, че няма нужда повече да казвам. Надявам се, че това ще бъде хитовото заглавие на следващия ни сезон. После идва ред на "Макс и Мориц" - представление за деца.          
- Един общински институт, какъвто е театър "Възраждане" - с камерен състав и делегиран бюджет, по-лесно ли се управлява от държавния? Можем ли да говорим за предимства и недостатъци между тях?
- Не зная дали е по-лесно, но общината винаги много хубаво се е грижила за четирите си театъра. Чувстваме се като под крилото на нашата майка и сме малко по-спокойни от тази гледна точка. Освен това реформата, за която се говори за театрите към Министерството на културата, вероятно в голяма степен ще прилича на нашата форма или нещо подобно  искат да направят, свързано е с т.нар. делегирани бюджети. Тук вече работата на мениджъра е много по-отговорна, защото борбата за всеки зрител става борба за оцеляване на театъра.       
- Как трябва да изглежда театралната реформа според вас? Питам ви първо като актьор, който е вътре в нещата и е наясно с творческия процес. Има ли оптимален вариант?
- Благодаря, че ме питате като актриса и ще отговоря като актриса. Отнасям се с голямо уважение към колегите в извънстоличните трупи, но при всички случаи не е справедливо да има театри, в които се играе пет пъти в месеца и хората, работещи там, да взимат същите заплати като колегите им, да кажем, в Младежкия или във Военния театър, където излизат на сцената всяка вечер при изключително натоварване. Това вече е въпрос на реформа. Трябва да се намери оптималният вариант. Аз съм категорично против закриването на театри, защото всичко, което е закрито у нас, наново не се открива. А в духовната сфера имаме традиции, които не бива да рушим с лека ръка. Министър Вежди Рашидов каза, че ще се обърне към професионалистите да направят реформата. Тя не бива да се прави от администратори, които не разбират от същността на продукта. Радвам се, че са ангажирани хора от нашия профсъюз, които имат представа какво е отвътре и как един творец може да бъде обиден. Не може да кажеш на един актьор, понеже този сезон не играе, да излезе в неплатена отпуска. Работата е там, че нас ни избират, артистът не играе не защото не иска, а защото някой не го е разпределил. И това са все неща, които само ние си ги разбираме, специалисти трябва най-точно да преценят ситуацията.      
- Осъществима ли е тази реформа?
- Щом успя да се осъществи в общинските институции в най-големия град - в столицата, не виждам причина да не може да стане в държавен мащаб. Ние не сме Китай, а малка България.
- Какво мислите за създаването на нова театрална карта на територията на страната?
- Доколкото разбирам, ще се върви към преструктуриране и то вероятно е неизбежно. Аз нямам точна информация в цифри... Чувала съм обаче за театри, в които има щатни бройки, по-големи от тези в Народния театър, а само двама-трима са професионалисти, другите са самодейци... С най-сърдечните ми извинения, но това наистина не е възможно.
- Има ли някакъв проблем, който пречи на работата ви и трябва да решите?
- Чак да ни спъва дейността - не. Слава богу, направихме ремонт през зимата, изпреварихме с малко същинската криза и успяхме да освежим залата. Разбира се, че бихме се радвали да имаме повече помещения в сградата, тъй като сме почти на гости на Столичната библиотека и понякога това  създава спънки. Иначе сме в прекрасни взаимоотношения с ръководството на Столичната библиотека и много благодарим на г-н Михаил Белчев за изключително милото му отношение към нашия театър. 
- А с публиката?
- Със зрителите нямаме проблем, но понеже всички ни казваха, че сме луди да играем по време на Световното първенство по футбол, следя всеки ден продажбата на билетите. Оказа се, че откакто то е започнало, приходът ни се е качил. Така че със сигурност доказахме, че не сме луди.