Сринато доверие

Казана дума, хвърлен камък - тази хубава нашенска поговорка явно не е на почит в северните части на Европа. Поне така излиза след инфарктното за нас заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС, на което трябваше да се реши приемането на България и Румъния в Шенген. Както често ни се случва, препънаха ни на финалната права: баш преди заседанието Холандия и Финландия обявиха, че колкото и да се напъваме, няма да припарим в Шенген. Така и се случи на 22 септември нашето влизане в зоната се отложи за... необозримо бъдеще.
Не повлияха никакви уговорки, предложения, молби, заявления и какво ли още не. Не помогна и най-солидният аргумент - през юни Европарламентът прие с голямо мнозинство резолюция в подкрепа на приемането ни в безвизовата зона. А и защо не - още през пролетта ЕС констатира, че и Румъния, и България са покрили всички технически изисквания за членство в Шенген. Неслучайно преди 22 септември Групата на социалистите и демократите в ЕП се обяви в наша подкрепа и призова Съветът на ЕС да прояви честност.
Е, не стана: честността в тези кризисни години явно не е добродетел в северните части на Европа. "На България и Румъния бе обещано да бъдат приети в Шенген, след като изпълнят техническите условия. Това обещание бе нарушено. Идеалите на ЕС бяха забравени", горчиво констатира миналия четвъртък полският министър на вътрешните работи и администрацията Йежи Милер.
Европа не изпълни обещанието си, гърмят всички анализатори. Така е, ама на нас от това не ни става по-леко.
Не че влизането ни в Шенген ще се отрази кой знае колко на обикновените хора. Ние и днес пътуваме из Евросъюза съвсем свободно - грабваш си личната карта и хукваш из Европата без проблем, стига да имаш пари. Всъщност членството в зоната ще ни донесе повече минуси, отколкото плюсове. Като външна граница на ЕС ще имаме повече ангажименти и много повече трудности. Неслучайно само преди няколко дни Австрия и Унгария отчаяно призоваха за помощ при охраната на границите им. В съвместно писмо до партньорите от Шенгенската зона Виена и Будапеща се оплакаха, че през последните месеци рязко се е увеличил броят на нелегалните бежанци, които влизат в Унгария през южната й граница. Повечето от тези емигранти били граждани на Афганистан, Ирак, Индия, Пакистан и Сомалия. Когато най-накрая ние станем членки на желаната зона, немалка част от бежанци ще атакуват Европа през нашата граница. Не че не сме готови да си изпълним ангажиментите, експертите са категорични, че всичко вече е "тип-топ", ама пък трябва ли ни този "таралеж в гащите"? Така че и ние май няма защо чак пък толкоз да се напъваме и да бързаме в Шенген.
Да, ама горчилката от отказа си остава. Остава, защото, след като положихме доста усилия, при това не от едно правителство, не от едно министерство, след като изпълнихме доста изисквания, някои от които не много справедливи, след като дори обърнахме гръб на бивши приятели, само и само да угодим на "стара Европа", пак ни затръшнаха вратата, просто защото сме по-бедни. А както винаги става, богатите винаги гледат да се дистанцират от бедните си роднини, за да не им се пречкат много между краката. Всъщност Холандия и Финландия и не крият, че решението им за ветото е политическо. Е, за да не изглежда съвсем грубо, дават някакви обяснения за "корупция" и "престъпност". Само дето няма държава в света, където да няма корупция, просто размерите й са различни и съдилищата си вършат работата - едни по-бързо и по-ефективно, други, като нас, по-бавно и по-зле. А колкото до престъпността, спомените ми сочат, че Косьо Самоковеца го застреляха не на пъпа на София, а в центъра на Амстердам. И това е още една сериозна тема за размисъл. Някои смятат, че бариерите са преграда за организираната престъпност и нелегалната имиграция. Фактите обаче сочат, че те всъщност са спънка за хората, които наричаме "бъдещето на Европа" - за студентите, бизнесмените, интелигенцията. Престъпниците и гастербайтерите нямат проблеми с визовия режим. Тях не само Шенген не ги вълнува, на тях и за членството в ЕС не им пука.
Истината е и, че Хага и Хелзинки също не се вълнуват от нас. Проблемът не е в нашето влизане в Шенген, проблемът е във вътрешнополитическото напрежение в тези страни. В Холандия управляващата крехка коалиция се крепи на гласове от крайната десница, която е критично настроена към нарастващата имиграция. И ако не й се угажда, може да падне правителството. Във Финландия новото правителство също застана на евроскептични позиции. Очевидно е, че все повече европейски политици показват абсолютна безпомощност пред разрастващия се евроскептицизъм и ксенофобия.
В случая с отказа България и Румъния да бъдат приети в Шенгенското пространство обаче пролича най-тревожната тенденция в ЕС. Не става въпрос само за неспазено обещание, за честност, за справедливост - става въпрос за двойни стандарти при третирането на държавите от общността. Или казано малко по-грубичко - това е опит да се наложи моделът за ЕС с първенци и с държави втора ръка, за които не важат правилата, договорите. За тях ще има много тояги и някое малко морковче от време на време.
Така обаче цялата идея на бащите-основатели на ЕС "отива на кино". Защото никой не иска и няма да бъде втора ръка, колкото и да мечтаят за това в Хага и Хелзинки.
Колкото до Шенген, сега ще чакаме в средата на октомври срещата на върха, където този въпрос ще бъде вкаран като точка в дневния ред на заседанието на държавните и правителствени ръководители. Холандският министър на имиграцията Герт Леерс обаче даде да се разбере, че правителството му може да започне да говори за промени в позицията си най-рано след междинния доклад на Еврокомисията за България и Румъния, очакван идния февруари.
Честно казано обаче, мен вече членството ни в Шенген не ме вълнува, повече ме интересува как точно Европа ще се извини за неспазването на правилата. Все пак така би било честно, нали?

Пътят дотук

- На 21 декември 2010 г. Германия и Франция поискаха в писмо до Европейската комисия да се блокира присъединяването на България и Румъния към Шенген. Те изтъкнаха като аргументи в подкрепа на своята позиция слабостите в съдебната система на България и Румъния и продължаващите проблеми с корупцията и организираната престъпност. Според двете страни има опасност престъпни групи до получат достъп до Шенгенската информационна система. Европейската комисия, която в случая няма крайното решение, изрази несъгласие с тези аргументи. По-късно Финландия и Холандия също се обявиха срещу приемането на България и Румъния.
- На 24 февруари т.г. председателството на ЕС обяви след срещата на вътрешните министри, че Румъния е готова да се присъедини към Шенгенското пространство, но не може да стори това, понеже другата кандидатка - България, не е напълно подготвена.
- На 4 април 2011 г. водещият екип в работната група по въпросите на Шенген към Съвета на ЕС заяви официално, че България отговаря на изискванията за опазването на сухопътните граници на зоната. На 3 май работната група даде положително становище.
- На 2 май т.г. комисията по правосъдие и вътрешни работи на Европарламента прие доклада, който отбелязва готовността на България и на Румъния за присъединяване към Шенгенското пространство и препоръчва това да стане през 2011 г.
- ЕП гласува  на 7 юни с 487 гласа "за", 77 "против" и 29 "въздържал се" резолюция, с която подкрепи присъединяването на България и Румъния в Шенгенското пространство.
- На 9 юни Съветът на министрите на ЕС по вътрешни работи и правосъдие отложи решението си за септември под натиска на Франция, Германия и Холандия.

Предимствата на Шенген

Шенген включва 25 страни и позволява свободното придвижване на над 400 милиона души. Великобритания и Ирландия прилагат споразумението частично.
Освен България и Румъния Кипър също е извън зоната без паспортен контрол.
Обикновено Шенген се свързва с правото на свободно придвижване в ЕС и в страните, асоциирани към пространството - Исландия, Норвегия, Швейцария и (предстои) Лихтенщайн. Отпада контролът на граничните пунктове с други страни от ЕС. Шенгенското пространство предлага инструменти за обмен на информация и за сътрудничество между полицейските и съдебните органи в борбата срещу международната престъпност, в т.ч. трафика на хора, трафика на наркотици, прането на пари.