16 Ноември 2024събота09:07 ч.

НА ФОКУС

Служебното правителство - каква са я мислили, какво стана

Моментът изисква да се демонстрира държавничество и лидерство

/ брой: 62

автор:Дума

visibility 611

Борислав Ангелов, политолог


С приемането на Конституцията на Република България от 1991 г. се въвежда институтът на служебното правителство в страна. Такъв тип правителство не е част от традициите и практиката в европейските страни. В Гърция в краен случай е възможно президентът да възложи формирането на правителство на председателя на Държавния съвет, на Ареопага или на Сметната палата по възможност на най-широка основа. Това се случва от 1975 г. насам единствено през 2015 г. и е съставено от неполитически фигури. 

През същата 2015 г. и в Турция за първи път от 1950 г. насам се стига до създаването на служебно правителство, съгласно Конституцията на страната, когато след предсрочни избори не се сформира правителство и президентът Ердоган възлага на действащия премиер Ахмед Давутоглу да състави служебно правителство с участие на политически фигури и експерти. Любопитното е, че самият Давутоглу заявява, че по същество правителството ще действа като редовно. Преди няколко години в Румъния и Македония, в обстановка на остри политически кризи, се съставят технически преходни правителства, които обаче се гласуват от парламентите на двете страни преди да бъдат разпуснати.  

Как е у нас

В България, за разлика от гореспоменатите страни, хипотезата заложена в Конституцията да има служебно правителство е за доста по-чести случаи, нетипично за страна с парламентарно управление. В 7-то Велико народно събрание (ВНС) постъпват 16 конституционни проекти. Само в три от тях се  предвижда да има служебно правителство - на Янаки Стоилов, на Велко Вълканов и на БСП.  

В мотивите към конституционния проект, внесен от Янаки Стоилов, е отбелязано, че според проекта взаимоотношенията между Народното събрание и парламента не са в класическите рамки на парламентарните републики. Самото служебно правителство трябва да има технократски характер и да е съставено от главните секретари на съответните министерства. Предвижда се неговите правомощия да бъдат орязани, като например отнемане правото на законодателна инициатива. Конституционният проект на БСП предвижда начело на служебното правителство да бъда председателят на Върховния касационен съд.  

В предложения проект от Комисията за изработването на проект за Конституция на България за обсъждане от народните представители тези идеи от проекта БСП и Янаки Стоилов отпадат.  

Дискусията за мястото, ролята и дейността на служебното правителство не е сред водещите за народните представители през 1991 година. Далеч повече дискусии има дали президентът да се избира от парламента или не, за необходимостта от вицепрезидент, за правомощията на Министерски съвет. От дискусиите във ВНС разбиранията за служебно правителство са да бъде краткотрайно, с ограничени правомощия, да организира и провежда предсрочни парламентарни избори. Не на последно място да бъде технократско, съставено предимно от висши чиновници. 

От тази гледна точка депутатите тогава не виждат опасност, а гледат на него като на инструмент, с който да се преодоляват кризи, а не да се задълбочават. За кратко време през юни 1991 година, по подобие на Гърция, е обсъждано дали служебното правителство да не се оглавява от председателя на Конституционния съд или друг орган. В същия месец е прието друго предложение - да се фиксира срокът за провеждане на нови избори, ако в парламента не се постигне съгласие да се избере правителство. 

В същия дух е и 

решението на Конституционния съд 

от края на 1992 г., с което се засягат правомощията и срокът на служебното правителство. Определя се, че то има временен характер с известна ограниченост на неговите функции, което произтича от това, че то не е избрано от парламента. Предназначението му да управлява текущите въпроси на вътрешната и външната политика докато се проведат парламентарните избори и се избере правителство от новоизбрания парламент. При него има ограничение на парламентарния контрол, от липсата на действащ парламент, от непарламентарен източник на правомощията му.  Служебното правителство не е обект на парламентарен контрол, който цели реализирането на политическа отговорност.  

Замисълът на народните представители от последното Велико народно събрание е един, но действителността и практическата реализация се оказва  съвсем друга. 

Оттам могат се поставят не малко въпроси за разсъждения и дебати. Още първото служебно правителство на Ренета Инджова е обвинено, че превишава правомощията си. На 13 януари 1995 г. 37-то Народно събрание приема декларация по този повод като призовава бъдещето избрано от парламента правителство да разгледа всички актове на служебното правителство в областта на приватизацията, реформите в земеделието, структурните и кадрови промени в изпълнителната власт. 

На 13 февруари 1997 г. същият парламент приема решение, с което се дава съгласие служебното правителство да води преговори и сключва договори и споразумения с други държави, международни организации и финансови институции за външни заеми, за финансова стабилизация и социална защита. Това решение потвърждава мнението, че на служебните правителства се гледа като на правителства с ограничени правомощия. На служебните правителства може и да се гледа като служебно предаване на властта на определена формация чрез президента. Така например през февруари 2005 г. "Новото време" вижда във възможността Георги Първанов да назначи служебно правителство като даване на властта на БСП. С този аргумент се включват като трети партньор в правителството на НДСВ и ДПС. По този начин е предотвратена една по-лесна и по-убедителна победа на социалистическата партия.  

През последните две години страната се управлява основно от четири служебни правителства, които извадиха с пълна сила 

минусите на института 

на служебното правителство, какъвто е заложен в Конституцията на страната.  По същество имаме президентско управление, но вместо да се разреши политическата криза, да се стабилизира политическата система, страната постоянно се движи в спиралата на изборите. Служебните правителства по един или друг начин взимат дългосрочни решения, извършват кадрови промени, подготвят и предлагат собствена законодателни инициативи с претенции за реформи, които се очаква да бъдат сляпо приети от политическите партии в парламента. Ясно осъзнавайки, че партиите носят политическа отговорност, а те не носят такава. 

Служебните правителства станаха инкубатор на лица за партийни проекти като "Продължаваме промяната", "Български възход" и с нескрити амбиции сред други лица. С действията и поведението си се намесват в предизборната кампания, което беше посочено и в два доклада на ОССЕ. Това е ярко доказателство за изкривяванията на служебния институт в изборния и политически процес.  

Необходимо е да бъде извършена промяна касаеща института на служебното правителство. Единият вариант е да бъде премахнат от Конституцията на страната. Вторият е да се търси вариант за ограничаване на неговите правомощия чрез отделен закон. Третият вариант е да се върви към разпад на партийната система, а от тук и на политическата, което да доведе до разрушаването на парламентаризма и въвеждането на полупрезидентски режим, който в страна с неукрепнали демократични традиции и недостатъчен опит лесно ще се превърне в едноличен и авторитарен. Но този вариант означава криза с неясен мащаб и продължителност, която да завладее държавата.  

Отговорност носят и политическите партии, които след 2 април или ще продължат да правят тяснопартийни сметки, да не съумяват да преодолеят егото си и зависимостите, или ще намерят сили и воля да поемат отговорност за бъдещето на страната. Да намерят пътя на съгласието и компромисите, да разчетат какво очакват от тях избирателят. Моментът изисква да се демонстрира държавничество и лидерство. 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ