Ситият на гладния не вярва
/ брой: 276
Страните от Евросъюза отново са разтърсени от масови социални протести. Ирландци, италианци, гърци, унгарци не са съгласни със съкращаването на държавните разходи. "Не виждам никаква помощ от властите. Виждам само строг надзирател с палка в ръцете..., а аз си мислех, че телесните наказания в Европа отдавна са забранени", цитират агенциите един профсъюзен лидер.
В думите му има доста истина. Предприетите от властите в различните страни-членки на ЕС мерки за икономическо спасение удрят преди всичко обикновените хора. Именно те стават основна жертва на кризата. Да не забравяме обаче, че тя беше провокирана от банковия сектор. "Не ние станахме причината за тази криза. Банките трябва да я платят, а не работниците", твърдят обикновените европейци.
Плащат обаче те. От началото на финансовата криза в Евросъюза работата си са загубили над 23 милиона души. Освен това властите в закъсалите страни намаляват заплати, режат пенсиите и социални разходи. Как да не се съгласи човек с протестиращите ирландци, след като Дъблин реши да ликвидира почти 25 хил. работни места, да намали разходите за социално осигуряване с 2,8 млрд. евро и да увеличи постъпленията в хазната за сметка на увеличени данъци с 1,9 милиарда. А освен това ирландското правителство реши да намали минималната заплата с 1 евро, до 7,65 евро на час, и да увеличи ДДС от 21% на 22% през 2013-а и до 34% през 2014-а. И така е не само в Ирландия. На същия огън се пържат Гърция, Испания, Португалия...
Е, какво излиза от предприетите мерки - едни остават без работа, а други - ще работят, но за по-малко. Но пък всички дружно ще плащат повече, за да се спасят "лъсналите дупета" на банкерите. Защото се оказа, че докато държавите се тресят от кризи, банките печелят стотици милиони евро-долари на година. Големите американски банки и финансови компании например са на път да платят на своите служители 140 млрд. долара във вид на бонуси и компенсации. А европейските им колеги сега умуват как да избегнат наложения им 50-процентен данък. Лесно го измислиха - като си платят яките бонуси след края на данъчната година или краткосрочно увеличат основната заплата.
Всъщност председателят на Еврокомисията Жозе Барозу неотдавна открито ни призова да работим повече и по-дълго. В неделя пак той обяви, че "популистите се надигат в Европа". Едва ли обаче защитата на социалните права може да се нарече популизъм.
Защо ли г-н Барозу не прояви същата твърдост, когато ставаше въпрос за парите на Еврокомисията? Но стара истина е, че ситият на гладния не вярва...