16 Ноември 2024събота12:04 ч.

Пожарът на националното ни самоунижение

Сградата на Партийния дом беше знакова обществена величина за България през втората половина на ХХ век

/ брой: 196

автор:Методи Георгиев

visibility 3661

Днес е 26 август - ден на срама в най-новия български календар.
На този ден през 1990 г. бе запалена и опожарена една от най-представителните и знакови сгради на столицата - Партийният дом. Представителна, защото е неделима част от центъра на София - сградата на президентството, Министерския съвет, Гранд-хотел "Балкан-Шератън", ЦУМ. И позлатената статуя на "Света София", протегнала ръце за взаимност и обич между хората. Към пейзажа прибавяме и стъклено-синьото чело на Булбанк, събраните на половин квадратен километър храм "Света Неделя", еврейската Синагога, джамията "Баня Башъ" и католическата черква в чест на папа Йоан ХХIII. Оказва се, че със своя център София е

единствен град - общение на четири световни религии

- източно православие, католицизъм, ислям и юдаизъм. И събирателната точка на това общение е централната станция на Софийския метрополитен - бликаща от живот, движение, хора, пътници и туристи. Световен знак! Какво можем повече да си пожелаем? Макар че от Брюксел понякога ни гледат с леко присвити очи...
Бедата ни не е в европейското високомерие. Не то ни плаши. Ние сами нанасяме белези върху собственото си самочувствие.


Като разкопаваме архивите на земята под нас, ахваме от почуда: пластовете на двайсет века цивилизация - Сердика, Средец, Триадица, София. Изследователи и археолози искат да превърнат всичко това в грандиозен, създаден от самата история Музей под земята. Идеята е превъзходна, поддържаме я, приемаме я! Ще покажем на света и най-вече на себе си върху колко етажа човешка култура седим, творим и съществуваме...

Разграждащите комунизма


Бъдещият Музей под земята е в най-близко съседство - почти един над друг - със сградата на бившия Партиен дом. А тази сграда, каквото и да говорим, както и да кривим нещата, си е знакова за днешната епоха. Някому може да се зловиди израза "днешна епоха". Уточнявам: сградата на Партийния дом беше знакова обществена величина за България през втората половина на ХХ век. Когато ръководна и деятелна сила в обществото ни беше Българската комунистическа партия. Но нима Българският парламент не е обществен знак номер 1 днес? Е, добре. Някогашният Партиен дом на ЦК на БКП днес е Дом на депутатите от 41-ото Народно събрание. И ако знаците са два, то приемствеността е една и неделима. Защото не само българската земя, но и българското небе е едно и неделимо.


Националното самоунижение обаче продължава да ни дави.
1990 година! От няколко месеца във въздуха на България витае едно благовидно понятие - "нежна революция", съчинено и внесено ни от Запада. Разголено, то

означава грозна намеса във вътрешните работи

на други държави и народи. Спомнете си неотдавна цветущи държави и картината на "нежното им състояние" днес...
 Хаосът у нас олицетворяваше, осъществяваше и ръководеше президентът Желю Желев - припомням, годината е 1990. Избран за държавен глава от парламента, той оповестява личната си мисия: унищожаване на комунизма и на 50-годишната тоталитарна система в България.


София, 26 август, неделя, късен следобед. От източната страна на площад "Александър Батенберг" се задават тълпи възбудени граждани, предвождани от д-р Константин Тренчев, изоставил хуманната си професия и отдал се на социално буйство. Той е един от учредителите на СДС, създател на профсъюза "Подкрепа". Хората, които предвожда, са "жители" на Града на истината. Тези "жители" са окупирали източната половина на площада, разпънали са палатки, побили са железни клинове между плочките, установили са тоалетни. Те митингуват, прокламират "истини",

издават политически наредби, законодателстват, оповестяват програми

за действие. Искат революционни промени: долу правителството, долу комунизма, да живее свободата!
От всички улици прииждат нови и още по-възбудени хора. На трибуната застава Константин Тренчев с мегафон в ръка. Той приветства множеството и изрича паролата: "Напред, да превземем и разрушим тази тъпа сграда! Напред, да смъкнем омразната петолъчка и да я стъпчем с крака!"
Хаосът беше неописуем, но всичко се предаваше по националната телевизия и цяла България гледаше ставащото. Телевизионерката Маргарита Михнева, качена на стол, с микрофон в ръка, допълваше въодушевлението на Тренчев: "Към партийния дом - напред! Там са престъпните архиви на БКП, там е златото, ограбено от Българската народна банка!"
Тълпата проникна в сградата и не след дълго гъсти кълба дим показаха на митингуващите, че пратениците им са започнали работа.
На другия ден знаковата сграда на архитектурния център на София представляваше тъжна картина: обгорени и разхвърляни мебели, счупени прозорци, разкъртени стени и навсякъде следи от огнените езици. Пожарникари се щураха насам-натам в довършителни работи. Погромът беше пълен! Срещу кого? Макар и обезобразена, сградата на Партийния дом си стоеше. Петолъчката горе на стрелата също не бе покътната. Площадът беше празен и невероятно тих. Атакуващите, те трябваше да бъдат победители, бяха си заминали. Защото какъв трофей може да бъде една опожарена сграда? Инициаторът, вдъхновителят и подстрекателят на палежа Тренчев също отсъстваше.
Налице беше само националното самоунижение!
Как, защо и с каква цел бе предизвикан пожарът? След година, може би две, специална комисия под ръководството на заместник главния прокурор Анна Караиванова предложи 81 тома съдебно следствие. Съд обаче не последва, макар че обвинени и освидетелствани са 45 души. Правителства се меняха. Идваха десни, много десни, леви, центристки и - все нищо! Група юристи прегледаха по свой почин всичките 81 тома. Мнението им бе, че следственото дело в своите 81 тома има качества на завършен досъдебен документ.
Именно тогава сред хората се понесоха драстичните думи:
- За кокошка няма прошка! За милион - няма закон!
Тези думи с двайсетгодишна давност ни обясняват защо в по-късните години

за никое голямо престъпление не бе издадена присъда

тъй необходима за моралното състояние на обществото.
Впрочем има издадена една. Когато д-р Константин Тренчев - титулувам го "доктор", макар че той е изгубил право на това, защото не упражнява професията си. Назовавам го по генетично сходство "доктор" с колегата му от Френската революция д-р Гилотен, който също бе захвърлил хуманната си професия, за да изобрети машина за сечене на... човешки глави.

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1052

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1026

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1016

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1086

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1022

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1090

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 967

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1089

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1050

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1045

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 994

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ