Малките герои на България

"Ние, децата от 2"а" клас на СУ "Отец Паисий"-гр. Мадан, решихме да дарим събраните от нас средства за екскурзия и празненство на стойност 200 лв. на болницата в нашия град (МБАЛ "Проф. Д-р Константин Чилов" ЕООД-гр. Мадан) - за борбата с коронавируса. Ние Ви подкрепяме и Ви пожелаваме много здраве и успех!"

С този текст и с рисунка с пъстроцветна дъга, усмихнато слънце, волни пеперуди и четирилистна детелина малчуганите от малкия миньорски град уведомили местната болница за дарението си. Сигурно са събирали парите дълго време и са се надявали в края на учебната година да си организират нещо наистина различно. В малкия град е така - родителите не са високо платени, трудно заделят средства за скъпи и луксозни подаръци. Това не означава, че по-малко обичат своите деца. Напротив. Дават мило и драго за тях, но и от малки ги учат да ценят и уважават доброто, истината, човечността. Ръководството на болницата в Мадан е трогнато от благородния жест на второкласниците и със сигурност, когато трудният момент премине, ще организират празненство за малчуганите.

***

"Едно дарение на един герой! Моят герой - Коко!" С тези думи развълнуваният директор на врачанската болница Петър Керемедчиев показа преди дни писмото на най-малкия дарител на здравното заведение - 7-годишният Никола. Преди година многопрофилната болница във Враца едва не фалира, а сега води битка с коронавируса благодарение и на своите дарители. Когато обаче един от тях е едва седемгодишен, няма как медицинският персонал да сдържи емоциите си. Когато майката на Коко се свързала с д-р Керемедчиев и изразила желанието на детето да дари спестяванията си от 159 лева и 52 стотинки, медикът се опитал културно да откаже - детето си е събирало паричките, защото явно е имало мечта. И наистина, Коки събирал пари, за да си купи нов телефон, но осъзнал, че не вещите правят света такъв, какъвто той иска да го вижда. Майката обяснила на доктора, че отказът му да приеме парите ще разочарова Никола. Неговото желание, написано в писмото на една страничка, с нарисуван букет, било... "искам да преборим този вирус". И допълнение - "Останалите пари (общо 300 лв. - б.а.) са от майка ми и баща ми Соня и Иван." "Поздрави от мен за всички в Болница "Христо Ботев" гр. Враца!" Това написал малкият герой Коко. И с радост дарил своите спестявания, за да има шумни междучасия, а между тях да учи математика и химия.

***

Така направил и 10-годишният Божидар Христов, ученик в СУ "Св. Климент Охридски" в Добрич. Момчето се впечатлило от видео в социалните мрежи, в което се отправял призив за дарение за добричката болница. Извадил събраните от него 60 лева, а майка му Ели Петкова ги дарила на болницата. Единственото желание на малкия дарител било този вирус да си отива по-бързо и децата да тичат и да играят навън, а не да стоят вкъщи.

Второкласниците от Средното училище "Петко Рачев Славейков" в добруджанския град събрали цели 870 лева, с които вече е закупен ларингоскопски уред за нуждите на Отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение в добричката болница. Апаратът е модерен и от висок клас, какъвто според местните медици здравното заведение някога едва ли е щяло да си позволи. Идеята за дарението дошла на малката Василена, която, гледайки призивите за подпомагане на здравните заведения в страната, по време на онлайн урок споделила с класната си ръководителка Светлана Колева желанието си да помогнат всички заедно. Въпреки финансовите затруднения на голяма част от родителите в класа на Василена, те откликнали на идеята на децата и ги подкрепили.

***

Малки герои с големи сърца.

С такива истории ни се иска да започват всеки ден новините на България. С разкази за силата на доброто. Като това, което извърши само преди ден Захаринка Пашалийска от Смолян. Работила 25 години като санитарка в смолянската болница, възнаградена от държавата с 220 лв. пенсия. Решила обаче, че може да мине и без тях този месец, както и без великденската добавка. И заедно със съпруга си Митко отишли в местната болница и ги дарили - преценили, че днес, сега с това могат да помогнат.

Направи го преди дни и 80-годишната баба Надие от исперихското село Печеница. Със скромната сума от пенсията си, която дари на болницата в Исперих, искала да се отблагодари за отношението и човечността на лекарите към нея. С толкова може.

Колкото може - 40 лв. от великденската пенсионерска добавка, дари Цветан Атанасов на болницата в Свищов. Скромната си пенсийка от 219 лв., с които трябва да преживее месеца, дари на видинската болница 81-годишният Вълослав Стратев от село Добролево, Врачанско. Макар че е сиромах под прикритие, както нарича себе си, направил този скромен жест към бившите си колеги във Видин, които години наред оценявали работата му като фелдшер в село Медичевци. А и защото е благодарен за всяко добро, което хората в бели престилки могат да направят в тази трудна ситуация. Впрочем, съседите му го разбират и не съвсем. Как прави това в тези трудни времена?

Не така мисли 86-годишна пловдивчанка, дарила пенсията си от 300 лв. на УМБАЛ-Пловдив. Самата тя многократно била лекувана в здравното заведение, а с дарението просто искала да помогне и да благодари. За спасения си живот. Имала само едно условие - да не се споменава името й.

1360 лв. събраха и дариха димитровградски пенсионери на местната болница. 81-годишният Възкресий Петров предостави 250 лв. от пенсията си на болницата в Сливен, а група роми от местния най-беден район "Надежда" заделиха 250 лв. Впрочем, това се случва за първи път, казват лекарите от града на стоте войводи. Жестовете са символични на фона на милионите, които даряват някои, но те са показателни за доброто, което носи всеки от нас, коментират през сълзи медиците от сливенската болница.

Управителят на чирпанската болница д-р Неделчо Тотев се опитал да разубеди 75-годишния Славчо Делев да дари пенсията си от 270 лв., защото знае какво е положението в града и с доходите. Имаме нужда, но едва ли точно от такива хора трябва да вземаме, притеснено казал лекарят. Пенсионерът обаче бил категоричен, въпреки че от 31 години не е стъпвал в болница. 

"Много мило, просто те кара, наистина те нахъсва да работиш. Кара те да даваш всичко от себе си, защото виждаш, че не е напразно", споделя д-р Тотев.

***

В последните дни подобни примери не са единични. И дано е така. Болниците, лекарите, сестрите, санитарите, здравната система се нуждае от милиони. Жестът "1000 лева добавка за медиците на първа линия" е поредният прах в очите и опит за разделение на съсловието. Първа и втора линия в болниците няма. Всяка втора линия в даден момент става първа, но това явно е безпредметен спор със света на Големите.

Когато съпричастността идва от най-чистите и невинни създания, от децата, няма и грам съмнение. Детското "даване" не е заради "заповед по гарнизона". То не е израз на показност, пиар или реклама. Децата не перат съвест, не изкупуват грехове, не инвестират джобните си в бъдещи обществени поръчки за милиони.

Когато най-благородните жестове правят онези, които най-малко имат с какво да направят тези жестове - най-възрастните, най-незащитените, боли. За повсеместната разруха в държавата и всяка нейна система в последните десетилетия.

И ако доброто и благородството са успели да оцелеят в душите на възрастните, то постъпките на децата са тези, които ни карат да се замислим.

Когато днес всичко изобщо не е така, както сме искали и както сме очаквали, че ще бъде, тези малки герои с големи сърца показват, че има надежда. Че не всичко е чалга, наркотици, мощни джипове и супер телефони. Има родители, които възпитават, че който прави добро, получава добро. И че не всички красиви хора са добри, но всички добри хора са красиви. Има учители, за които съпричастността и добротворчеството са живи. И нас ни има, за да оценим и да предадем.

Трудно, тежко, болезнено е, когато децата започнат да спасяват света на Големите. Онези с многото пари, приказки и възможности.

Но има надежда за България. Има бъдеще.

1103