16 Ноември 2024събота12:42 ч.

Започна ли "новото преселение на народите"?

Ще съумее ли Европа да излезе "суха" след поредицата бежански вълни, предвещаващи непредсказуеми последствия за бъдещето на Стария свят

/ брой: 188

автор:Алберт Аврамов

visibility 2790

Темата за мигрантската криза вече ни е до болка позната. И ако допреди три-четири години все още някой наивно си е представял, че ситуацията, преобърнала из основи живота на народите от Африка, Близкия изток и дори в части от самата Европа бързо ще бъде овладяна, очевидно вече горчиво съжалява, че се е подлъгал от купищата успокоителни, но празни приказки.
Може би досега най-точното определение на бурния мигрантски "циклон" или дори по-точно - на "бежанското цунами", даде през последните дни Янош Лазар, началник на кабинета на унгарския премиер Виктор Орбан. "Тук не става въпрос за бежанци, а за преселение на народите, което може да застраши европейските ценности и начин на живот", предупреди той, като поясни: "Унгарското правителство не може да разреши само този глобален проблем, но е длъжно да защити националния суверенитет и държавните си граници".
Очевидно тук става дума за търсене на реалните отправни точки, чрез които цяла Европа следва да обедини усилията си за справянето с тази катастрофално надвиснала над континента криза.

Попътната дестинация за бежанците           

логично се оказа Южна Европа в лицето на Италия, Гърция и част от балканските страни. Нека си признаем - това донякъде изглеждаше и страшно, и непредсказуемо като краен ефект, особено след като в ЕС усилено се заговори за квоти, за споделяне на тежестите, за хипотетични икономически помощи. Балканите със своите отвсякъде разградени територии съвсем естествено попаднаха във фокуса на бягащите от войните в Близкия изток люде, изтерзани, смилани от стоманените челюсти на победната "хуманитарна" война. Но, както се оказа впоследствие, мигрантите, прииждащи от юг по море и суша, явно отлично съзнаваха, че крайната им цел - богатият Север на Европа, все пак е достижима, и плащаха огромни суми, за да продължат напред. Но да не преразказваме известни факти, а да проследим какво става днес.
Отчаяна тълпа от хора се опитва да стигне до "мигрант експрес", борейки се за място, което се надява, че ще ги отведе към по-добър живот. Такива хаотични сцени се превърнаха в ежедневие в Македония, която стана център за хиляди мигранти. Балканската страна е основен транзитен маршрут за мигрантите от Близкия изток и Африка, които идват през Гърция, Турция и България, пише "Дейли мейл" в свой коментар. Появиха се снимки от южния македонския град Гевгелия на границата с Гърция, на които стотици имигранти се опитват да се натъпчат в стар влак. След пет часа пътуване влакът ще пристигне в близост до северната граница на Македония със Сърбия. След преминаване в Сърбия, може би с помощта на контрабандисти, имигрантите трябва да избягат от полицията, която може да ги изпрати обратно през границата с Македония. Ако успеят да останат незабелязани, те вероятно ще поемат през Унгария за Северна Европа, преминавайки през страни в Шенген без паспортен и граничен контрол по общите им граници. Достигнат ли Северна Европа, мигрантите са склонни да се откажат от бягството и да започнат процеса за предоставяне на убежище. Някои може да останат в Германия, други могат да имат мечти за достигане на Великобритания или, да речем, Швеция, Дания, Норвегия.

Ситуацията излиза извън контрол в Гърция

Нека се завърнем малко назад по трасето. "Трагедия". Така гръцките медии описват случващото се на гръцкия остров Кос в Егейско море, където при население от около 30 хиляди души вече са акостирали с безброй лодки и катери над 7 хиляди имигранти. Очевидци разказват, че нещата са стигнали до сблъсъци между имигрантите, както и със самата полиция. Част от служителите на реда са използвали палки, докато друга - пожарогасители, опитвайки се да попречат на имигрантите да напуснат стадиона, където бежанците са били приканени да се съберат, за ва бъдат оформени документите им, съобщава фоторепортер на АФП. Според него повечето от тях идват от Сирия и Афганистан. Те са доплавали до Кос от Турция и няколко седмици са нощували на плажовете и улиците на острова. По информацията на полицията сблъсъците са станали, когато бежанците са се опитали да проникнат в полицейски участък, за да се регистрират. Стражите на реда, напротив, искали тази регистрация да стане на стадиона.
"Условията, в които са поставени бежанците на остров Кос, са ад на земята", заяви заместник-председателят на германския Бундестаг и член на партията "Съюз 99/Зелените" Клаудия Рот. "Тук цари хаос, напрежението расте", каза тя в интервю за ДПА след двудневна визита на острова, в рамките на която тя се срещна с местните представители на властите, общественици и самите бежанци. Според нея нелегалните имигранти не получават необходимата подкрепа. Те се нуждаят незабавно от храна, дрехи и място за настаняване. В същото време благотворителните организации и доброволците се намират на ръба на силите си.
"Положението наистина е критично, така повече не може да продължава", коментира тя.
Според нея "трагизмът на ситуацията се състои в това, че са съвпаднали две кризи". Но въпреки финансовата криза гръцкото правителство трябва да вземе незабавни мерки за подкрепа на бежанците, смята Рот, отбелязвайки, че помощ трябва да дойде също така от Европа и местните власти.

Германия също търси решение

Палатки, контейнери или гимнастически салони: при пристигането си в Германия мнозина мигранти често получават импровизиран подслон. Притокът от кандидати за убежище принуждава Берлин да търси спешни решения, за да избегне хуманитарна криза, пише Яник Паске от АФП.
Те са мечтали за процъфтяваща и мирна страна, но при пристигането си в Берлин намират само изпомачкана морава, осеяна с боклуци. Стотици сирийски, афганистански и албански мигранти лагеруват от седмици пред приемния център в столицата, за да се регистрират като кандидати за убежище. Чакането в нетърпимата августовска жега продължава с часове и дори с дни. Чиновниците са затрупани с работа въпреки удълженото работно време и не успяват да се справят с опашката, която се извива като змия пред административната сграда. В град Хойерсверда, в бившата ГДР, 17 сирийски бежанци дори започнаха гладна стачка, за да протестират срещу забавянето при разглеждането на техните документи.
300 000, 400 000, над 500 000: оценките за броя на кандидатите за убежище за 2015 г. непрекъснато се променят и повишават. Накрая числото вероятно ще се окаже исторически рекорд за Германия, която вече е най-популярната европейска дестинация сред желаещите убежище, изпреварвайки Швеция, Италия и Франция, с над 203 000 случая, заведени през 2014 година.
Цели семейства пристигат всеки ден, бягайки от отчаянието в Хомс или Алепо в Сирия. Германия е за тях последният етап от дълго и опасно пътуване. Само през юли службата по миграцията е приела 7301 подадени от сирийци молби за убежище, близо тройно повече от юли 2014 година.
За рязкото нарастване на молбите допринасят и балкански страни, откъдето идват роми, жертви на дискриминация в Косово или в Сърбия. Техните шансове молбите им да бъдат приети са нулеви, но докато чакат, Германия трябва да се погрижи за тях. "Неразбираемо, неприемливо и позорно за Европа е, че мигранти от Балканите задръстват системата", коментира ситуацията германският вътрешен министър Томас де Мезиер. През ноември 2014 г. Германия обяви Македония, Босна и Сърбия за сигурни държави, което означава, че молбите за убежище на техните граждани са смятани за неоснователни, освен ако те могат да докажат, че са изправени през заплаха от преследване, независимо от като цяло стабилните условия. Цифрите за хората, които бягат от Балканите, са смайващи. Германски данни показват, че през първата половина на 2015 г. 15 800 сръбски граждани и 6700 македонци са подали молби за убежище в Германия. Още повече са пристигнали от бившата сръбска провинция Косово, населена предимно с албанци, или 31 400, според германската служба по миграцията и бежанците.
За разлика от хората от Сирия или Афганистан, имигрантите от Балканите не бягат от война, а от мизерия.

Безцеремонният Албион

Това лято в заглавията на британските медии доминираше една тема - за хилядите мигранти, струпващи се във Франция с намерение да се прехвърлят в Англия през тунела под Ламанша. Шовинистичните британски таблоиди наричат това инвазия. Премиерът Дейвид Камерън нарича сирийците, афганистанците, еритрейците и останалите "орда", приближаваща се към британските брегове.
"Те не се струпват в места като Лейсдаун, на около 80 км от лагерите на мигрантите в Кале. Всъщност едва ли можете да забележите някакви мигранти в това невзрачно крайбрежно градче с кръчми, лавки за чипс и развлекателни безистени, в които едва ли нещо се е променило от 1970-те години насам", разказва Джил Лоулес от Асошиейтед прес. Това е беден край на Англия, където дори за местните е трудно да си намерят добра работа. Но това не пречи на много хора тук да са силно настроени срещу мигрантите и да нарастват изолационистическите възгледи за мястото на Великобритания в света. "Трябва отново да направим Англия остров и да се отървем от този проклет тунел", казва Ева Фицджералд. "Да го зазидаме", добавя Лесли Мансфийлд, седнала пред бистро на брега на морето. Нейната приятелка Жакин Прайм има още по-драматична, макар и не съвсем сериозна идея - "Да му сложим една бомба в средата". Въпреки драматичните сцени в Кале шефът на европейския клон на агенцията на ООН за бежанците отбеляза в петък, че "повечето от търсещите убежище в Обединеното кралство не пристигат през Ламанша".
"Две трети от тях идват на Острова легално, с визи", каза Венсан Коштел. "Няма значителна вълна от хора, пристигащи в Обединеното кралство. Разбирам, че телевизионните кадри с хората, опитващи се да пресекат Ламанша, са шокиращи, но не трябва да мислим, че това е неподдаваща се на контрол ситуация."
Дясната Партия за независимост на Обединеното кралство ЮКИП трупа подкрепа в този район сред избирателите, които виждат в имиграцията и в членството в ЕС причина за настъпилите икономически беди и нежелани социални промени. Несъмнено е, че някои части от Великобритания преживяха през последното десетилетие съществени промени в резултат на миграцията, но те по-скоро са свързани с пристигането на стотици хиляди легални пришълци от Източна Европа, в допълнение към предишните имиграционни вълни. Много британци приемат нарастващия мултикултурализъм, превърнал Лондон в един от етнически най-пъстрите и динамични градове в света. И обратно на широко разпространеното мнение, има твърде малко признаци, които да говорят, че мигрантите "крадат" работните места на британците. През май безработицата в страната падна на 5,5 на сто - най-ниското равнище от седем години. Според Роб Макнийл от Центъра за изучаване на миграцията - оксфордски мозъчен тръст, "видимата тапа" в Кале подхранва масовата презумпция, че Великобритания е изправена пред вълна от мигранти. Албиона обаче далече не е европейската топ дестинация за бежанци. Според комисариата на ООН за бежанците страната е приела 31 000 търсещи убежище през 2014 г. - твърде малко в сравнение със 173 000, които са предпочели Германия, и по-малко, отколкото са приели Швеция, Италия, Франция или Унгария.

Вълната се засилва...

Ако се взрем по-задълбочено в географските параметри на бежанската криза, ще открием, че Афганистан, Сирия, Ирак и Либия са страните, които заради войните обезлюдяват. Почти ежедневно стотици бежанци пресичат Средиземно море в опит да се доберат до Европа. Част от тях загиват. Повечето биват спасени от корабите на бреговата охрана. Кое кара тези хора да рискуват живота си?
По данни на Международната организация по миграция всеки ден в Средиземно море спасяват бежанци. Заедно с това расте и броят на жертвите, а краят на тази драма така и не се вижда. От началото на тази година на европейския бряг са слезли почти 200 000 души, над 2000 са загинали, опитвайки се да се доберат до Европа. Мнозинството бежанци обаче са родом от най-неблагополучните страни от Африка. А те са Еритрея, Сомалия, Нигерия, Гамбия, Судан, Мали.
И всички те са насочили погледите си към Европа...

Сирийски бежанци се редят на опашка, за да се качат на круизен кораб, превърнат във временен бежански лагер, на гръцкия остров Кос, който е подложен на голям мигрантски натиск

С 15 големи палатки бе разширен бежанският лагер в германския град Халберщат. Миналата седмица Берлин обяви, че ще върне 94 хил. бежанци от Балканите. Германският външен министър призова тази процедура да бъде ускорена

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1052

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1026

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1016

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1086

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1022

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1090

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 967

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1089

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1050

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1045

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 994

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ