Закони на дребно
/ брой: 71
Аида Ованес
С отпадането на епидемичната обстановка, в парламентарната здравна комисия бяха предложени промени в Закона за здравето, които да важат при всяка епидемия. Без да е необходимо да се коригира на парче и аварийно законът - при грип, ебола, морбили или при нов, непознат патоген, когато не е нужно въвеждане на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.
Пак се намериха обаче противници. И провокатори. Искат да няма задължително ваксиниране, задължително носене на маски и прочее мерки, които според здравни експерти биха отворили вратите за разпространение на зарази. Друг е въпросът, че проектозаконът за изменение на Закона за здравето изобщо не съдържа подобни елементи. Вносителите просто се опитват във възможно най-висока степен да избегнат следващи дребни промени в него с появата на всеки нов патоген, който би предизвикал епидемия или дори пандемия.
Да, КОВИД-19 наложи промени в много закони, но КОВИД-19 все още е пандемия. Предишната е била през 1968-1969 г. - от Хонконгски грип.
Народните представители са в Народното събрание, за да творят закони. Но не на всяка цена. И не за всяко отделно събитие. А закони в полза на хората, закони, които да обслужват хората години наред.
На законотворчество на дребно, законотворчество през преходни и заключителни разпоредби се нагледахме и настрадахме в последните 12 години. Толкова на дребно, толкова на парче, че вече не помним за коя дума депутати се караха с часове и коя дума може да преобърне работата, правата, задълженията и дори живота ни.
Кому са нужни подобни провокации на дребно на фона на сериозните наследени проблеми, които има да решава властта?