За "дребните" предизвикателства

Колкото и да присвивате иронично устни, когато се спомене турски сериал, няма начин да не сте гледали поне една-две серии от безкрайната поредица по почти всички частни телевизионни канали от тези битово-сълзливи драми. Още повече, че пенсионираните ни баби и дори дядовци са редовни зрители. Казват, че турската държава продавала на безценица сериалите, а страните от Близкия изток и Балканите са онзи пазар, който поглъща с удоволствие патриархалните драми на хора от всички съсловия на турското общество. Друг е въпросът колко са близо до истината и дали представят турското общество такова, каквото е било в миналото и сега или просто се показва това, което трябва.
Факт е обаче, че рекламата на Истанбул, която се прави чрез тези филми, този "бисер в короната" на турските градове, има значение за туризма - т. е. турската икономика, турското самосъзнание на живеещите в чужбина и дори родени там граждани от турски произход се подчертава неуморно и в благовидна светлина. Ролята на семейството и здравите връзки между поколенията, запазването на респекта към родителя са онези внушения, които не само са в полза на съхранението на техните традиции, но у нас навяват носталгично чувство към позабравени обичаи. Да се чуди човек как още не са ни предложили онзи сериал, който е на историческа тематика и представя турската версия за живота и делото на Завоевателя 1453. Може би все пак определянето му в Гърция и Сърбия за провокативен и расистки е повлияло на решение в полза на спестяване на подобни "дразнители".
Каквото и да говорим и правим, на Балканите православното население трудно приема подобни "символи" на османската инвазия, т. е. завладяване на земите им в минали времена.
Попадате на "Славейков" или в книжарница и няма начин да не забележите поредицата от преводни книги на турски автори, толкова впечатляваща, че интересът е повече от обичаен. Романи, пътеписи, сборници, анализи върху някакво пребиваване на Чудомир в Турция и т. н. Разбира се, Орхан Памук е начело, но все пак това е Нобелов лауреат, а и личност с европейско излъчване и широко скроен като мисъл.
Общоизвестно е, че издаването на тези книги у нас се спонсорира от министерството на културата на нашата съседка, както и от фондации или агенции за международно сътрудничество, от банки и дори частни лица. Дано успеете да посетите книжарница в Турция и сами да се убедите в количеството български преводни книги, които се предлагат там.
Отделен е въпросът за спонсорираните вестници и списания на турски, които трябва да се признае, че се правят майсторски и намират прием в цялата ни страна. Следиш новините и разбираш, че наш министър говорил на турски при среща с турски творчески екип, който ще прави многосериен тв филм у нас с работно заглавие "Ездачи". Няма лошо, тук се правят достатъчно много екшъни, които нямат нищо общо с България и претенциите на някои за качество. Те обаче дават работа на обслужващ персонал и някоя и друга роличка на наши актьори.
Когато не нарушават наши закони за опазване на природата или за съхранение на изчезващи видове животни, всичко минава в графа "и какво от това".
Едва ли всички се радват на министерско внимание, но нали сме в криза, нужни са средства, а тези сами идват. В такъв случай едва ли можеш да се дразниш от факта, че учен от БАН работил дълго време по разработка, която доказва, че през ХVIII-ХIХ век България се е развивала успешно, имала е своите собственици и производители, които, образовани и предприемчиви, са допринасяли за доброто име на българите, които са били в рамките на Османската империя.
"Ти да видиш" объркване! Значи в училище са ни преподавали измислици за турско робство и борби за независимост, фалшиви изблици за национална гордост и герои, които са залагали главите си за този дето духа? Да не говорим за книгата "Държавникът-реформатор Мидхат паша", която е от наш български историк, но е издадена благодарение на субсидия от Турция. Ние се оказахме по-католици от папата и по-европейци от Запада. На поробител може и да не случихме, не създадохме гении по това време, но сега бързо се ориентирахме към прийомите на богатите и финикийските знаци стават единствените, които са критерии за ниво и присъствие на сцената в която и да е област. И няма значение тревогата на обществото за опасността от нечие чуждо влияние.
Идва ред на паметниците на "османското присъствие", но повечето от тях отдавна са обявени за паметници на културата, възстановени са и то не само в днешно време, но по правило те са предимно в райони, където има и население, което говори турски език и съхранява своите традиции и религия. Нормално и съвсем по европейски.
Но защо отново се поставя въпросът за джамията в Кюстендил? Някой попитал ли е местното население, сред което май няма с мюсюлманско вероизповедание, дали предпочита да се финансира възстановяването на рухналата джамия, или да се осигури поминък на града, който от 70 хил. души вече е наполовина? Още повече, че средствата отново идват от Турция или чрез ЮНЕСКО, както сега се твърди, а преди се съобщаваше за опити да се финансира от страни от Близкия изток.
Фактите са повече и това няма нищо общо с добросъседски отношения и добруването между християни и мюсюлмани у нас. Както и с теорията за мултикултурното общество. Ние си добруваме, ако някой не ни настройва по някакви свои си съображения. Или политики.
Когато 29 години се разработва Ислямска енциклопедия, в която са вложили труд 2000 учени от Турция и турски специалисти от чужбина, когато се включва всичко, което се отнася до пророка Мохамед, коментари върху Корана, ислямското право, ислямската теология, ислямския мистицизъм, философия, история, география, култура и т. н. на исляма и това се превежда и разпространява на английски, руски, босненски, албански, арабски и др. в съответните страни - това вече говори за целенасочена политика и за стабилизиране на основите на тази политика. Това има общо и с учебни програми и насоченост на младите към определени идеи. Има общо и с географски карти и наши територии в тях. Има общо и с думи като "ние споделяме обща съдба и бъдеще", както и "Турция е вратата на България на изток, а България - вратата на Турция на запад".
Ами като сме вече в ЕС, ние, българите, сигурно вече сме и непредубедени европейци и наистина имаме нов поглед към нещата, т. е. стоим над тези неща. Излишни страхове и мнителност?
Някак необяснимо обаче ни звучат думи на водещи турски политици, когато се коментират събития в Македония и застъпничество за албанското малцинство, изказвания в Сараево, икономическа инвазия у нас с условия, които засягат наши интереси като построяването на язовир на р. Тунджа и все в този дух. Няма как да не се позовем на доктрината на проф. Давутоглу, външен министър на Турция, но това си е тяхна стратегическа задача и тя се следва вече десетилетия при управлението на премиера Ердоган. Впрочем управление особено успешно в икономически план.
Всъщност доктрината е насочена не само към областта на външната политика, а обхваща всички сфери на обществено-политическия живот в страните от бившата Османска империя. Влиянието на Турция е неоспоримо и амбициите й са неприкрити.
Въпросът е дали ние ще намерим адекватния отговор, правилните реакции и дали ще успеем да отстоим европейските си виждания като със съответно самочувствие изградим своите стратегически цели и национална кауза. За да не се притеснява нашето общество, когато чуждото у нас е повече от родното, а хората ни по-бедни от съседите. Независимо от робство или присъствие, ние сме оцелели, защото сме се съхранили като нация, и то точно с нашите български характеристики.
Живеем столетия заедно с друговерци и различни етноси. Стратегии и доктрини има всякакви, интереси има от всички страни, важното е да отсяваме ескалираща инвазия от модерно виждане за "нулеви проблеми със съседите", което ще ни осигури стабилност в региона и възможност за възходящо развитие. Без страх от "дребни" предизвикателства.