Възможна ли е демокрацията в Турция?

Националният съвет по разузнаването на САЩ (NIS) в доклада си "Глобални тенденции 2030", публикуван през декември 2012 г., разглежда не само геополитическите размествания, които ще настъпят през следващите десетилетия, но обръща внимание и на становището, че Турция може да бъде разделена към 2030 г. Разбира се, че заедно с Китай, Индия, Бразилия, дори Колумбия, Индонезия, Нигерия и Южна Африка, тя остава ключов играч в глобалната икономика и политика. Но възможността за формиране на Кюрдистан се отразява върху предвиждани сценарии за нови граници с риск за териториалната цялост на страната, но при затихващи функции на вълните от ислямски тероризъм, за които се счита, че няма да имат същата обществена подкрепа, на която се радват днес - тази обществена подкрепа, главно на бедните слоеве от населението, която доведе на власт в редица арабски страни ислямистки движения след избухването на т. нар. арабска пролет. Тревогата на обществеността на Запад и въпросите, които задават най-често анализатори и експерти в тази връзка, е дали е възможна демокрация в съвременната мюсюлманска държава и Турция, неизменно присъства като пример за успешно съчетаване на светска власт с основно влияние, в т. ч. политическо, на мюсюлманската религия. Дискусия се води главно извън Турция. Условията в Анкара са повече от сложни, когато става въпрос за каквато и да било критика или просто мнение по отношение дейността на управляващата партия (ПСР - Партия на справедливостта и развитието), която определя пътя на страната вече десетилетия, а гради и бъдещето на страната в условията на променящия се свят.
Тези, които основаха републиката, начело с Ататюрк през 1923 г., наистина ще се обърнат в гроба, защото те направиха Турция светска и национална държава, като отделиха религията от всички аспекти на живота, т. е. отделиха държавата от религията. Сега, на 89-ата годишнина от паметната дата 29 октомври 1923 г., в Меджлиса (Парламента) се водят дебати за новата, предложена от премиера Ердоган, конституция, която превръща държавата в президентска и увеличава правата на президента - пост, който Ердоган има амбицията да заеме. Но тези разгорещени дебати отвориха стара рана за ролята на религията в политиката и

нарастващата роля на консервативните постановки в обществения живот

С просто око се вижда, че по улиците на селищата в Турция, особено впечатляващо в столицата и мегаполиса Истанбул, жените със забрадки преобладават. Малко квартали на Истанбул, предимно в азиатската част, са запазили светския вид на жените си. Светската власт явно е придобила уникална форма поради "исторически и географски обстоятелства" като примерите за символично приложение на светското начало се множат, а промените в законодателството, които отменят забраната за носене на забрадки в обществени институции, са в посока явно промотиране на религиозния консерватизъм.
Някои експерти поставят въпроса и за това дали сегашната форма на светска власт трябва да бъде реформирана или наново дефинирана. Този въпрос е важен за определяне на нивото, до което мюсюлманската религия може да влияе върху обществото и политиката на Турция. Факт е, че премиерът Ердоган не само че не е стоял настрана от такива дебати, но е налагал своите и на неговата ислямистка партия виждания за интерпретиране наново на светската власт в страната. За да изгради "вярваща генерация", Меджлиса (Парламента) прие закон, който позволи религиозни училища (известни като имам хатипи) да приемат ученици на 11 години. Ердоган описва себе си като мюсюлмански министър-председател на светска държава. В зачестилите разговори с египетския президент Морси във връзка с арабските събития обменя мнения и по въпросите за теократичната държава и ролята на мюсюлманската религия, която никак не приема силната светска държава. Египет обаче няма своя Ататюрк и не е получил в наследство постиженията на една обърната по светски начин държава към Запада и неговите ценности. Кайро има своята бунтуваща се опозиция, която не приема еднозначно успеха на политическия ислям и протестира срещу новата конституция, в която ще има условия за установяване на теократична държава, т.е. шиитска, и ограничаване правата на жените.
В същото време Ердоган е обвиняван от опозицията в Турция за ислямисткия дневен ред в обществото и подкрепата за религиозния консерватизъм. Разделението в турското общество по този признак е същото като в Египет, макар и не толкова бунтовно. Все пак протестите на хиляди в Силиври пред сградата на съда, където се гледа делото "Ергенекон", оставящо дълбока следа в турското общество през последните 4 години, дават основание да се говори, че обвиняемите, по думите на защитата им, са жертва на сценарий за отстраняване на най-изявените критици на ислямистката ПСР. Показват и че турското общество не стои изцяло зад постиженията на ПРС и премиера Ердоган, които с основание се гордеят с икономическия възход на страната си през последните години и на тази основа имат амбициите Турция да бъде поне регионален лидер. Не е без значение, че сред обвиняемите са бивши шефове на ГЩ на турската армия, лидерът на Работническата партия Перинчек, Мустафа Балбай, шеф на бюрото на в. "Джумхуриет" в Анкара, журналисти, академици, писатели и др. Всички те са обвинени главно в опит да свалят управляващата ПСР и разни криминални деяния, в т. ч. убийства през минали периоди. Използването на сълзотворен газ и водни струи за разпръскване на протестиращите пред съда, наличието на "тайни свидетели", в т. ч. Шемдин Сакик, бивш активист на КРП (кюрдска работническа партия), съмненията в нарушаване правилата за честно съдопроизводство, изнесени от опозицията в Турция, дават основание за коментари, които не са в полза на управляващите. Опозицията в лицето на Народнорепубликанската партия подкрепя изцяло тези протести и предвижда нови мининги. Известно е, че премиерът

Ердоган все по-често е обвиняван в авторитаризъм

Дори Ердоган Топрак, зам.-председател на Републиканската партия заяви, че "Ердоган иска да върне султана обратно", имайки предвид дните от Османската империя преди Турция да стане република, един вид да се върне обществото назад и да го превърне в ислямска общност-"ummah". Казва още, че "ПСР иска да обърне виждането за индивида, създаден от Републиката, и да превърне гражданите в субекти".
В отговор Ердоган често повтаря, че "вярва в ислямистките схващания за страната си и те не трябва да се крият. Турският баланс на демократичните стойности и религиозни схващания трябва да е вдъхновение за другите". Ни повече, ни по-малко. И още: "В страна, където мнозинството са мюсюлмани, ние оставаме демокрация и ще управляваме във форма, която е пример за всички мюсюлмански държави". Затова не е изненада и реакцията на Ердоган от 25.11.2012г. относно "подкопаване устоите на националните ценности" чрез интерпретирането на живота на Сюлейман Завоевателя във "Великолепния век" - телевизионен сериал, изнесен в над 20 държави. Впрочем тази позиция се оказа "съгласувана" с президента на Египет, независимо че повечето анализатори в целия свят определиха преди време инвазията на турските телевизионни сериали за част от цялостната стратегия на Анкара за издигане ролята на страната като регионален лидер и влияние най-вече сред народите от бившата Отоманска империя, т. е. "меката власт" на Турция по света. Последва предложение на ПСР и Партията на националистическото действие за закон за забрана на сериали, които "интерпретират живота на известни личности и подкопават устоите на националните ценности". Онези, които не са се съобразили с изискванията и посоката на турската външна и вътрешна политика, трябва да "получат урок в рамките на закона". Някак

не се връзват такива становища с европейските духовни ценности

въпреки че самият "Великолепен век" си има своите "трески за дялане" и историческата истина не е на преден план. А това, че можеш да глобиш частната TV CNN - Тюрк за обида на пророка Мохамед или частната CNBC-E за излъчване на епизод от американската поредица "Simpsons", където се прави шега с Господ, само показва, че правилата за "преминаване на границата на свобода за изразяване и накърняване на обществото" могат да служат и срещу самото общество.
Дали ще може Турция да има наистина здраво и свободомислещо гражданско общество, което да докаже, че демокрация е възможна в съвременна мюсюлманска държава не е ясно. Ако обаче страната иска да е пример за другите мюсюлмански държави, ще трябва да го постигне, защото някои събития в Анкара хвърлят сянка върху амбициите на Ердоган в тази посока. Да не говорим за събитията в арабските страни и най-вече в Сирия и Египет. Не е достатъчно в университетите на Турция да се дискутират проекти като "ислямът е най-неправилно разбираната религия по света", "ислямът е религия на мир и съвместно съществуване" или "светът да повярва, че ислямът не е това, в което вярват". И и да се твърди, че тероризмът не е пряко свързан с ислямизма, а на практика да се доказва, че антиислямистките настроения по света, мултикултурните проблеми в тази връзка, невъзможността мюсюлманите да се адаптират към западните държави, към които се стремят в личен план, нямат основание и бъдеще. Защото е ясно, че бъдещето ни ще е общо в глобален план и светът засега отлага загиването си. Съвместното съществуване не е измислено днес. Въпросът е как да го направим при съвременните условия и изострените религиозни противоречия. А вариантът за нови граници в страната следствие създаването на Кюрдистан зависи не само от страните в региона, главно Ирак и Сирия поради наличието на милионни кюрдски малцинства там, от реформите, които трябва да направи Анкара във връзка със собственото си повече от 15-милионно кюрдско население и техните малцинствени права. Интересите на глобалните играчи, които винаги могат да използват тази турска "ахилесова пета" в своя полза, също оказват влияние. За нас остава да успеем да запазим добросъседски отношения и да имаме онези връзки, които ще ни осигурят независимост, сигурност и стабилитет, от които се нуждаем, за да решим останалите си проблеми.

Хиляди протестираха пред съда в Силиври

Турско-кюрдският конфликт, при който Кюрдската работническа партия се бори за създаването на кюрдска автономия в Турция, датира от 1984 г.

Националният съвет по разузнаването на САЩ прогнозира разделянето на Турция към 2030 г. и формирането на Кюрдистан

Премиерът Ердоган, според когото "турският баланс на демократичните стойности и религиозни схващания трябва да е вдъхновение за другите", често е обвиняван в авторитаризъм

Ердоган остро критикува турския сериал "Великолепният век" заради "подкопаване устоите на националните ценности"