Тука има, тука няма

Играта "тука има, тука няма" се играе много добре в националния отбор по волейбол. В нея трябва да сте наблюдателни и да следите действията, които стават пред вас. Накрая задачата ви е да посочите къде е скрит ключът.
Ще имаме ли най-накрая треньор на националния отбор по волейбол. Гледайте внимателно! Уви, пак няма точно име и позиция. Управителният съвет на федерацията още не знае кой път да поеме. И тези хора управляват волейбола у нас? После се чудим защо имаме добри волейболисти, а нямаме големи успехи. Ето отговора! Строителните глави начело на федерацията не знаят как да постъпят, а после се бият в гърдите колко много са направили за българския волейбол. Вчера обявиха, че новият селекционер ще бъде Мартин Стоев. Няколко часа по-късно се отрекоха от думите си... Може би заради изказването на Матей Казийски, че при такова развитие не би се върнал в тима. Защото всички са наясно, че той е незаменим в този отбор.
След всички смешни случки в родния волейбол трябва да признаем, че в България има достойни мъже. Всеки българин трябва да се гордее с Матей Казийски. Не само защото е императорът на световния волейбол, а защото само той единствено излезе с ясна и точна позиция. Мъж на място. Велик играч, който знае колко може и какво заслужава българският отбор. Ясно и точно заяви, че е време за промени...
Шефът на федерацията инж. Данчо Лазаров направи поредната си издънка. По думите му той не се интересувал от мнението на феновете. Дали забравя, че "шепата негодници", както нарече привържениците преди време, пълнят залата до краен предел? Май е време тези "негодници" да спрат да купуват билети и да ходят на мачовете, да видим пред кого ще се хвали за залата. То едва ли ще има какво и да се гледа. Докога ще търпим такива хора?
Вече не става въпрос кой ще е председател, треньор или кои играчи ще заминат за Лондон. Става дума, че за пореден път се превръщаме в пионки в ръцете на измислени герои. Герои, крещящи колко много са направили за нас или за спорта в България. А всъщност всички знаят, че не е така. Но мълчат. Най-много страдат феновете, които стават и лягат с волейбола. Защото това е единственият ни отборен спорт, който жъне успехи и с който се съобразяват на световната сцена.