Те такова не е било
/ брой: 141
Те такова нещо не е било.
Били сме свидетели на огромни разлики между социологически прогнози и резултати, били сме свидетели на това как социолози се държат като пиар специалисти на дадена партия, но, общо взето, нещата са били в рамките на здравия разум. Тези дни обаче цялата възможна мистика ни се стовари на главите. В един и същ ден, една и съща агенция (МБМД) даде два процента за Плевнелиев - веднъж 33%, втори път - 43%.
След внимателно, почти лекарско, вглеждане в ситуацията разбираме, че малкият процент изскача от социологическото изследване, а по-големият процент се процежда като лично мнение на човека, който ръководи агенцията. Все едно е спасител на басейна да ти каже, че според замерванията дълбочината е два метра, но според личното му мнение е три метра. Все едно рентгеновата снимка да показва счупен крак, но хирургът да твърди, че вътрешното му усещане е, че болката е от апандесит.
Ако социологията е наука, както се твърди, то социолозите трябва да се доверяват на хладните и безпристрастни резултати, а не на вътрешните усещания. Цифрите са обективни, а вътрешните усещания понякога могат да са предизвикани от нарушен метаболизъм, например.
Когато обаче институционализираш вътрешните си усещания, спокойно можеш да махнеш за сбогом на социологията. Тогава социолозите стават конкуренция на шаманите и врачките, които твърдят, че са всемирни спасители. А обществото колективно се превръща в психиатрична клиника, в която хапчета за успокояване на нервите просто не са измислени.
Те това наистина никога не е било.