СКЕЛЕТИ В ГАРДЕРОБА

С приближаването на 70-годишнината от победата над нацистка Германия оркестърът на западната пропаганда старателно надува всичките си свирки. Една от шлагерните теми напоследък е "огромната" заслуга на англо-американските съюзници  за победата над Хитлер както и   фантасмагоричните твърдения, че при завземането на Германия руските войски са изнасилили ни повече, ни по-малко от два милиона немкини.
Първата тема е почти смешна: велика Америка е дала 300 хиляди убити във войната (пропорционално много по-малко от 30 хиляди жертви, дадени от 7-милионна България, да не говорим за 20-те милиона на Русия, 30-те на Китай, двата милиона на Югославия, шестте милиона на Полша и т.н.)
Отговорът по втората книга е достатъчно ясен в излязлата миналия месец в Германия книга на немската професорка по история  Мириам Гебхардт "Когато дойдоха войниците"( "Als diе Soldaten kamen").
Според авторката на новата монография американските войници са подложили на  сексуално насилие 190  хиляди жителки на Германия, британците - 45 хиляди, французите - приблизително още толкова. На практика  Гебхардт не пише за Червената армия, но смята, че цифрата 2 милиона е "преувеличена многократно".


"Подвизите" на задокеанските освободители

В книгата на проф. Гебхардт са описани поразителни случки с участието на американски войници.  Такъв е сексуално-садистичният
маратон на танкиста Блейк Мариано. През март 1945-та той вече воюва на територията на Германия. Решава да отпразнува превземането на селцето Лауф и с още един войник от САЩ 29-годишният мъж открива мазе, където са складирани доста бутилки хубав коняк. Силно пиян, той решава да продължи "веселбата" и нахлува в местната църква, където се укриват седемнайсет жители на селото - деца и жени. С дулото на автомата избутва 20-годишната Елфрида, извежда я  в църковния двор и я изнасилва. Връща се да избере следващата жертва. Когато се оказва - пише проф. Гебхардт,- че 40-годишната Марта има месечен цикъл, храбрият танкист я прострелва с автомата си: след денонощие, в мъчения, жената умира от раните си. А, междувременно, наред е 54-годишната Бабета...
Като описва въпросния епизод, авторката изтъква, че "една от трайните и предпочитани картини от Втората световна война се свеждат до това, че при освобождението на Германия от нацистите, британските и американските войски са се държали напълно прилично, а пък солдатите от Червената армия са изнасилили стотици хиляди немкини от осем до осемдесетгодишна възраст. А всъщност - изтъква Мириам Гебхардт - всичко е по-другояче.
Новата историческа  монография предизвиква истински смут в Обединенато кралство.
Ако погледнем западната съдебна статистика от онези години,  едва 152 американски военни са осъдени за изнасилване в годините на Втората световна война. Но списъкът е далеч непълен, защото мнозинството от тези престъпления остават скрити. По изчисления на британския учен Леон Радзинович само пет процента от пострадалите жени съобщават за насилието над тях. Останалите се срамуват и мълчат.
Немската историчка разглежда темата с научно безстрастие."Когато американските войници са влизали в градовете и селата на Третия райх - пише тя,- те са крещели на наплашените до крайност жени "Ще спиш ли с мен!" Много немкини са се съгласявали. Някои, за да спасят себе си и своите близки, някои - за дребни подаръчета, а някои по желание."
След края на войната някои от американците, попаднали зад решетките, са признавали, че често не е имало нужда от изнасилване, защото понякога  млади жени са били съгласни на всичко за един чифт найлонови чорапи или дори за пакет  цигари.
Често пъти престъпленията са се извършвали групово от озверели мародери. Така например през март 1945-та шестима напълно пияни американци нахлуват в къща  в предградията на Франкфурт  и многократно изнасилват в една стая стопанката на дома и 18-годишната й дъщеря. Няколко часа по нощните улици са се чували писъците на момичето и виковете "Мамо!", но никой не се е осмелил да се притече на помощ. После войниците са отнесли всички ценни вещи.
В повечето случаи немкините са разказвали за случилото се на изповеди при местните свещеници. Проф. Гебхардт цитира запис от дневника на пастора от  Берхтестгаден - Михаел Мерксмюлер:"Осем момиченца са изнасилени, някои пред очите на родителите им".
В новата книга се отбелязва, че британци и французи "са се старали да не изостават" от задокеанските си колеги.
На фона на тези "подвизи" още по-зловещо изпъкват жестокостите на японските милитаристи на територията на Азия и по-специално в Китай. По вина на основния съюзник на нацистка Германия в далекоизточния регион на света  само в Китай са ранени и убити около 30 милиона души! Драма, за която ние, европейците, знаем твърде малко.

Най-шокиращото
 
е, че 70 години след края на Втората световна война японското общество все още не е дало пълна и категорична оценка за злодеянията на имперските милитаристи от онзи период.
Нещо повече: мнозина от признатите за военнопрестъпници японски военни остават на свобода след войната или са погребани в един национален мемориал близо до Токио.
Ще се спра само на един достатъчно фрапиращ пример: действията на т.нар. Отряд 731, занимавал се с изследвания в областта на биологически оръжия, в това число и върху хора. Командването на въпросната "бойна единица", разположена близо до гр. Харбин, се осъществява от доктора на медицинските науки, генерал - лейтенант Широ Ишии.
Въпросният отряд е създаден още през 1932 г., когато японските милитаристи окупират част от Китай.
Съдебните експерти доказват, че в "Отряд 731" са правени опити върху живи хора (руснаци, китайци, монголци, корейци и др.).
Изучавани са пределите на издръжливост на човешкия организъм в определени условия - например на големи височини или при ниска температура. За целта хора били поставяни в барокамера, като "учените" записвали с кинокамера агонията, установявали смъртта.
Помежду си "специалистите" от "Отряд 731" са наричали жертвите си "дънери" и дори са си позволявали да правят аутопсия на все още живи хора. Въпросният генерал - лейтенант Ишии, не е съден въобще и за разлика от зловещо известния си немски колега - д-р Менгеле, палачът от Аушвиц, не се крие в джунглите на Латинска Америка, а умира мирно и тихо  в леглото си в Япония...

Скандалът продължава

В последните дни на миналата седмица сътрудникът на небезизвестното ФБР - Джеймс Коми, писа в авторитетния в. "Уошингтън пост", че и поляците имали вина за Холокоста ( масовото избиване на евреи през Втората световна война). "В съзнанието си убийците и съучастниците на Германия от Полша и Унгария и от толкова много други места живеят с мисълта, че не се направили нещо зло. Те се убедени - добавя Коми, - че това е било правилно и че е нещо, което е трябвало да се направи."
Думите на човека от ФБР  предизвикаха вълна от протести в Полша. Полското външно е поканило на среща посланика на САЩ  Стивън Мул и е настояло за официално извинение относно въпросната статия за Холокоста.
По времето на Втората световна война в Полша (главно във Варшава и другите големи градове) живеят три милиона евреи. 90 процента от тях не се завръщат живи от "екскурзиите" в нацистките лагери на смъртта. На практика това са почти  петдесет на сто от жертвите на еврейския Холокост. При такова огромно престъпление,очевидно, не е минавало и без местни "помагачи"...
И един интересен детайл. Реституцията в демократична Полша (и най - вече в столицата Варшава) според думите на мой познат, работил като дипломат там, върви с охлювно темпо.Защо? Поради факта, че болшинството от столичните "лъскави" къщи, сгради,апартаменти, магазини,  заведения и парцели принадлежат именно на онези милиони  полски евреи, изпепелени в крематориумите на концлагерите. И във всички тези собствености - още от 1945 г. та досега са настанени поляци - никой не бърза да се раздели с тези блага и да потърси законните наследници в Израел или другаде по света.
Черешката на тортата в този американско-полски скандал бе неволно използваният от президента Барак Обама термин "полски концлагери". Въпреки обяснението и изказаното съжаление за грешката от страна на Вашингтон, първите ръководители на Полша искат лично извинение от президента на САЩ. Защо такава нервност и почти истерична реакция? Тя не говори ли и за нещо друго?
Без съмнение тепърва ще се разлистват неизвестни страници от историята на подобни "невоенни" драми, ставали по времето на Втората световна война. И това е  обяснимо, защото световната общественост трябва да знае цялата истина за най-жестокия и кървав конфликт в историята на планетата ни.