Приказни сюжети и герои
Каквито са нашите литературни примери, такива сме и ние, техните читатели и подражатели
/ брой: 211
Чрез предания, легенди, митове и приказни сюжети и разкази до нас идват и героите, на които още от деца искаме да подражаваме. А кои са европейските, руските, световните образци, помните ли? Те на хартиен носител и чрез интернет и сега влизат в детските стаи и души... Знаете ги много добре. Това са Тримата мускетари, Бременските музиканти, Вилхелм Тел, Робин Худ, Иван Сусанин, Иван Грозни, Храбрият войник Швейк, Иля Морумец, Иванушка дурачок, Тартарен Тарасконски, Данко, Рики Тики Тави, Буратино. Умишлено не споменавам най-новите Спайдермени, които още не са класиката. Става дума за десетки легендарни герои, юнаци, братя, защитници на по-слабите, на унизените и оскърбените, на поробени и ограбени от бандити, завоеватели и пр.
А кои са нашенските образци? Кои са българските родни примери? Кои са онези литературни приказни сюжети и герои, на които трябва да подражаваме, на които искаме да приличаме още от невръстна детска възраст? Или просто в тях да потърсим оправдание и обвинение в нещо! А? Помните ли ги още?
Какво ще кажем за Тримата глупаци, например? За Хитър Петър, за Андрешко? Или за Бай Ганьо? За Гочоолу и за Дочоолу? За баба Вуна, за Ян Бибиян, за лаком Генчо, за лъжлив Съби, за хитър Тренчо, за наш Пондьо и десетки още Чудомирови герои? Не се ли те и сега в българската политика, не са ли още в сградата на Народното събрание, в Министерския съвет, в кметствата и общинските съвети, в партийните централи, особено в ПП ГЕРБ. Тях визирам, защото все пак те са управляващи и се канят да управляват още дълго...
Е, сега поне нали разбирате защо сме такива и защо още детското надделява в поведението и на възрастните, заложено от приказки, легенди и разкази. Няма да обвиня литературата, но и тя има съществен принос в днешното обществено пространство на селските хитреци, лъжци, измамници, дребни и едри мошеници, крадци, невъзпитани държавни и общински служители, алчни и лакоми управляващи... Много от тях отдавна са надминали своите прототипи и литературни герои, иновирали са техните подвизи, а за някои от тях излизат всекидневно нови и нови книги по сергиите на българската култура, предлагат ни в огромни тиражи заедно с ежедневния печат, да не би да пропуснем някой техен ден от живота им и да не можем да заспим вечерта, че не сме прочели какво са сторили, кого са измамили, окрали, изнасилили, убили и т.н.
Това са нашите литературни примери. Каквито са те, такива сме и ние, техните читатели и подражатели!