Прах в очите

Противоречивите вести, които изобилно изобразяват либийските бунтовници като бъдещите, едва ли не още от днес-утре, победители в битката за свободна и демократична Либия, напоследък здравата ни заливат. Пропагандната машина на Запада се върти с пълни обороти, за да повлече след себе си в димната завеса на хаотичната дезинформация световната и преди всичко - арабската обществена нагласа към събитията в Джамахирията. Но като всяка машина от този вид (при това исторически доказано), и тя зацикли. Е, нека да сме по-благосклонни и да го кажем по-меко - целите на пропагандата винаги са били да изкарат (след изобилна филтрация) наяве симбиозата между мечтаната реалност и реалния завършек на определена драма, в случая - национална. Преекспонацията на събитията е безспорна, но това предизвиква много въпроси, кой от кой по-болезнен, ако става дума за истината. Само малък детайл. Арабската пролет започна благодарение на интернет. Скоро след началото на военновъздушната намеса на НАТО интернетът ни откъсна от центъра на събитията. Само преди ден интернетът пак се появи в Триполи, този път да ни направи съпричастни свидетели на победата на либийските бунтовници (умишлено не казвам народ, понятие далеч по-обширно). Та там някъде, в димната завеса, се е спотаила недоизречената все още идея, че либийската авантюра на странната на пръв поглед коалиция, воглаве с НАТО, трябва да възвърне либийското общество към традиционната за региона феодално-племенна държавност. Но защо боричканията да не се завоалират, поне в посока всеобщото отношение на народа на Либия към случващото се в страната. Пак там, в дима, се спотаи и въпросът "Защо НАТО бърза да приключи с темата за Либия? Понамирисва на сценарий, според който алиансът едва успява да дочака решението на Съвета за сигурност на ООН за наземна операция, с която да установи новата власт. Но за да стане последното, трябва да изгони, залови или убие Кадафи - врагът на всички цивилизовани народи, най-цивилизованите от които са участниците в "спасителната" коалиция. А това, че ту "хванахме синовете на тиранина", ту се оказва, че не е вярно, а има най-обикновно подвеждане от лидерите на бунтовниците, които пък се били предоверили, означава, че някой много се старае да добави към пушилката и голямо количество прах в очите. Кадафи бил в неизвестност, бил се скрил дълбоко под земята, някъде не знам къде си, бил вече избягал и т.н. Подробности, но явно маловажни, защото главното е да се шуми, да текат догадки, да се ликува предварително. Останалото ще го свършат командосите - сами се досещате кои.
Обилната димна завеса обаче ревностно ни пази от аромата на петрола. И правилно. Я да си представим, че на някой случаен субект, било то племе, народ или коалиция, но от други сили, им хрумне по специфичната миризма да налучкат точното място на петролните полета. Абсурд! Ще каже някой правоимащ - не от местното население, естествено. "Ами ние защо инвестирахме, защо подписвахме договори, защо дълбахме къртовски в недрата на Либийската пустиня. Ще си търсим правата и с оръжие!" А либийците, нека си говорят за справедливост и да си я раздават. Но без да пипат петролните кладенци.
Старата хватка с пропагандата и този път май ще мине. А това, че Кадафи ще падне, е ясно, и то отдавна. Ясно е и че няма да е без бой.