Не стига само Брюксел да размаха пръст
/ брой: 33
Действията на кабинета на ГЕРБ пряко застрашават правата на българските граждани. В доклад от 21 страници Институтът за модерна политика обяснява нагледно и подробно как управляващите у нас помитат демокрацията, насаждат полицейщина и превръщат повсеместното следене в политическа практика. Заключенията вече не са изненадващи и дори не привличат вниманието на повечето родни медии. Докладът обаче ще трябва да разтревожи европейските лидери и да покани Брюксел да размаха пръст на Бойко, Цецо и компания.
Най-вероятно Европейската комисия наистина ще се разтревожи. Защото държава-членка на ЕС е на път да изгуби демокрацията. Защото в една страна, част от европейското семейство, се настанява авторитарен режим. При това от мнозинство, получило основната си политическа легитимация чрез мнозинството в Европейския парламент. Няма институция в ЕС, която да желае част от европейските граждани да загубят демократичните и човешките си права. Та нали това са ценностите, на които се крепи общото европейско пространство.
Може съвсем реално да очакваме, че Брюксел ще изиска по-подробна информация за контрола над СРС-тата в България. Много е вероятно скандалите с подслушването, покровителството над контрабандата и висшия политически чадър над мафията да са черните точки в поредния мониторингов доклад на ЕК. Много скоро към България ще полетят и европейските призиви за повече демократичност в управлението, може би придружени с резолюция или обща парламентарна позиция.
И все пак пръстът, който ще ни размаха Брюксел, няма да реши проблема. Защото корените на настъпващата диктатура са вътре в България. Защото пипалата на режима вече се увиват около всяка отговорна институция, а страхът затваря устата на все повече властимащи.
Призивите за промяна може да дойдат отвън, но волята ни е нужна тук, вътре. И политическата, и гражданската. Случващото се може да стресне Брюксел. Но първо трябва да разтресе тези, които понасят последиците от полицейския режим и некадърното управление.
В противен случай резолюциите и съветите на ЕС ще останат красиви пожелания и късчета хартия. Така, както се случи с тревогата на Брюксел от режима в Унгария. Безпрецедентният закон, с който Виктор Орбан подчини медиите, бе разкритикуван яростно от Европейския парламент. Това обаче нито успя да защити четвъртата власт в Унгария, нито сложи юздите на тоталитарния поход на премиера.
Механизмите на европейските институции за наблюдение и контрол над случващото се в страните-членки са повече назидателни, отколкото задължаващи. Проблем за всяка отделна държава остава решението кога, колко и как ще се вслушва в резкия тон на Брюксел. Или ще отваря очи само за куртоазните усмивки и дружеските потупвания по рамото при семейните снимки на лидерите.