Кукерският фестивал - част от световното културно наследство

РОСИЦА ЯНАКИЕВА е кмет на Перник от 2007 г. Кандидатурата й е издигната от БСП и ПБС-Нова левица. Била е депутат от социалистическата партия в 40-ото НС. Омъжена, с две деца.

- Г-жо Янакиева, преди дни Перник бе домакин на 20-ия кукерски фестивал "Сурва 2011". С какво юбилейното издание ще остане в историята?
- Фестивалът се провежда вече 45 години. Първото му издание е било през 1966-а. За баща на фестивала се смята Йордан Николов, известен пернишки етнолог. Т.г. учредихме специална награда за хората, допринесли за развитието на фестивала.
В юбилейното издание се включиха над 6000 участници, включително от чужбина - Белгия, Италия, Сърбия, Македония, Палестина и др. Палестинската група идва за първи път.
През т.г. проведохме специална конференция за възможностите да представяме фестивала като туристически продукт. На нея се роди идеята да съхраним фестивала, като предложим на ЮНЕСКО той да стане част от културната съкровищница на света. Ще се постараем до 2012 г. да осъществим тази идея. Начинанието няма да е лесно. Ще трябва да докажем, че фестивалът е автентичен, че е част от живата култура на нашия град.
Голяма част от участниците в "Сурва" са млади хора, а това е гаранция, че традицията ще продължи да съществува.
- Казахте, че фестивалът датира от 1966-а, а т.г. бе неговото 20-о издание...
- В годините периодичността на фестивала е била различна. В период от време той сякаш е бил позабравен. Неговото възраждане стана през 1995 г. Оттогава се провежда на всеки две години. През последните три години с решение на Общинския съвет и с подкрепата на Министерството на културата кукерският фестивал е част от културната програма на Р България и се провежда ежегодно.
- Само с кукерския фестивал ли ще привличате интереса към Перник? Каква е вашата визия за бъдещето на града и общината?
- Перник е преди всичко индустриален град. С изграждането на новите транспортни връзки логично ще се превръща в логистичен център. Вероятно в бъдеще време туризмът може да се превърне в част от поминъка на перничани. Фестивалът обикновено е три дни, но бихме могли наистина да направим един туристически продукт, в който, освен фестивала, да презентираме и културно-историческото си наследство. Можем да изградим своеобразен туристически "коридор" - нашите забележителности да бъдат показвани наред със забележителностите на съседни градове и общини. Има достатъчно възможности, които да предложим под формата на екологичен, селски, исторически и религиозен туризъм. В Перник се намира единственият на Балканите минен музей, който също може да бъде туристическа атракция.
- Само на туризма ли разчитате за бъдещето?
- Туризмът би могъл да бъде допълващ икономиката. За бъдещето на Перник е важна индустрията. Затова през трите години на настоящия кметски мандат работихме за изграждането на новата индустриална зона и за реновирането на съществуващата.
- Имат ли възможности младите хора в Перник?
- Една от възможностите за тях създава университета, който открихме. Надявам се през следващите години той да се утвърди като сериозно академично заведение. За младите хора се стараем да създаваме условия за спорт и за изява в полето на изкуството и културата. Не искаме да конкурираме София или Благоевград като университетски центрове. Всеки град има свое място в историята и в бъдещето. Перник трябва да намери своето място.
- Предстоят местни избори т.г. Не мога да не ви попитам дали възнамерявате да се кандидатирате отново за кмет на община Перник?
- До изборите има време. Дотогава има още много неща да свърша. Дали ще бъда кандидат за кмет или не, не зависи само от мен. Зависи от решението, което ще вземе общинската организация на БСП, чийто представител съм.