Кой раздухва жарта?
/ брой: 63
Саркози, президентът на Френската република, един от стожерите на световната демокрация, изведнъж се сети, че изкусната маневра под наслов "интересите на Франция" преди президентските избори би го оставила за още един срок в Елисейския дворец. Дотук нищо недемократично. Но в контекста на напъните да спечели пак сърцата на французите симпатичният иначе президент май се поувлече, при това за пореден път през последната година. Нека не се връщаме към войната в Либия, която според логично мислещи хора предреши мераците да се владее изчерпателно нещо чуждо. Сега на дневен ред е Сирия, независимо че в артикулирането по тази тема на преден план излиза само едно име - Асад.
Саркози обяви на всеослушание, че неговият сирийски колега е "убиец" и трябва да бъде изправен пред Международния наказателен съд заради геноцид. С твърде фриволните си изявления в проправянето на стабилна пъртина в хаоса на предизборната си кампания Саркози призна открито, че от арсенала на демократичните си принципи е избрал да изпрати в съседни на Сирия страни контингент от съгледвачи по "правата на човека", които да обобщят данните и доказателствата за жестокостите на сирийския режим.
Франция - бившият колониален управник на Сирия, изведнъж разбра, че завръщането в региона е предимство, което не е за изпускане. Не защото там има петрол или пък други ценни ресурси, както това беше в Либия, а защото шансът под някаква форма да се възкреси идеята за нещо като колониално присъствие е повече от възбуждащ. А френска доминация в зоната подсказва идеята републиката да се нареди сред лавроносците в новия кръстоносен поход срещу иноверците, жадуващи за истинско човешко лято след бурната и кървава "арабска пролет".
"Разделяй и владей!" Тази многовековна доктрина напоследък пак става модерна. Всъщност тя не е била снемана от въоръжение. Важното е да се раздухва жаравата на ненавистта към някого, от което да пламне пожар. Като говорим за разделение, изведнъж се оказа, че скалъпената по изпробван образец антиправителствена опозиция в Сирия май прихвана не искрите, а само гъстия дим от инспирираното отвън недоволство, което порядъчно опуши лицата на т.нар. национален съвет. Разногласията станаха напълно видими, а последствията показаха поредното разцепление. Все елементи от хватките на псевдодемокрацията.
Странно е обаче, че всички на Запад заговориха в един глас за мирно предаване на властта. Великобритания прокламира чрез устата на премиера си в Сирия да има мирно предаване на властта на опозицията, а не революция, с която да бъде свален президентът Башар Асад. Реториката по темата дотам се насече, че световните западни лидери вкупом започнаха да припяват рефрена за "мирен преход", без да се усетят, че плагиатстват от неотклонната позиция на Русия, Китай, Иран, Ирак. Да не пропуснем Бразилия и Индия, а и редица други страни, недолюбващи американските политически игрички на едро и на дребно.
А Русия, в лицето на външния министър Лавров, за кой ли път заяви, че е дошло време да се защитават не режими, а справедливостта. И суверенното право на сирийците сами да направят избор по демократичен начин. Колкото до Саркози - на него все пак му предстоят избори...