Харчене на милиарди с неясен резултат*

Ако всичко върви по план, 7-ми блок на АЕЦ “Козлодуй” трябва да е готов до 2033-2035 г., малко по-късно и 8-ми. Но строителството на ядрени блокове не е като на газопроводи – продължава по-дълго, струва по-скъпо и изисква значителен човешки ресурс. Това обясниха експерти пред българското издание на Euractiv.
Българските управляващи взеха решение за най-голямата инвестиция в най-новата история – изграждане на два нови блока на площадката на атомната централа, за рекордно кратко време. Проектът за АЕЦ “Белене” се роди, живя и умря за период от близо 30 години. Новите блокове за АЕЦ “Козлодуй” имаха късмет. Идеята за тях се появи през 2012 г., когато парламентът даде принципно съгласие за изграждане на нова ядрена мощност на територията на сегашната централа до януари 2024 г., когато 49-ото Народно събрание утвърди решение за 7-ми и 8-ми блок с технология АР1000.
Решението изненада – нито законът го изисква, нито парламентарният контрол е необходим от гледна точка на оперативната работа, коментира за Euractiv председателят на Института по енергиен мениджмънт (ИЕМ) Славчо Нейков. Той смята, че управляващите дължат информация на обществото защо е било необходимо това бързане за новите мощности, след като законът за ядрената енергетика дава право за решения на изпълнителната, не на законодателната власт. Според Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) парламентарната санкция е, за да се избегне отговорност.
Депутатите одобриха изграждането на двата нови блока с технология на “Уестингхаус”,

без да е приета енергийна стратегия

и да е отчетено развитието на съседните на България енергийни пазари. Но парламентът е активен съучастник в процеса още когато през януари 2023 г. задължи правителството да преговаря със САЩ за сключването на междуправителствено споразумение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ “Козлодуй” именно с технологията AP1000.
Бързината, с която бе раздвижен проектът, откакто управлява правителството на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, не отменя търсенето на отговори за два от важните въпроси – за необходимия финансов и човешки ресурс.

Финансовата схема

В края на март ще стане известна цената на проекта и на тока от него. Към момента е ясно, че до 25-30% от разходите ще са за сметка на държавата, а останалата част от финансирането ще се осигури чрез заеми (от държавната енергетика, б.а.). Въпреки че за АЕЦ “Белене” държавната гаранция за заемно финансиране беше изключена с решение на парламента за условията за строителство, в интервю за БТА през декември зам.-министърът на енергетиката Никола Николов допусна такава за двата блока на “Козлодуй”. Държавната гаранция ще бъде от помощ за набирането на заемен ресурс, казва той.
Енергийният министър определя като крайна цена за новите реактори 25 милиарда лева. Но преобладаващите мнения на експерти са, че те ще надхвърлят 30 милиарда лева. Няма ядрен проект в света, чиято крайна цена да не се е променила. Пред Euractiv двама от тях – Славчо Нейков и проф. Валентин Колев от Електротехническия факултет на ТУ-София, изразиха съмнения в икономическата обоснованост на проекта.
Според проф. Колев ще бъде много трудно да се намерят банки, които да финансират проекта и ако това се случи, ще е показател за неговата жизнеспособност. “Ако приемаме, че ще произвеждаме 15 тераватчаса годишно, при 20 години работа прави 300 тераватчаса. Разделете 35 милиарда лева на 300 и получавате 115 лева/MWh, но това е само инвестицията. Не са включени разходи като горивна компонента и много други, така че цената няма как да стане под 200-250 лева за мегаватчас (100-125 евро, б.а.)”, обяснява проф. Колев, който членува и в Американската асоциация на енергийните инженери. Уверенията на енергийния министър Румен Радев са, че токът от новите блокове на АЕЦ “Козлодуй” ще струва 65 евро/MWh.

При проект за 30-35 милиарда лева

няма да е лесно да се осигури и 20% самоучастие, казва проф. Колев. Той припомни проучването на HSBS за АЕЦ “Белене”, според което цената на тока от втора атомна ще е 75 евро/MWh и това е наклонило везните проектът да не се реализира.
Засега няма яснота как ще се изплатят новите ядрени мощности, коментира и Славчо Нейков, според когото реално става дума за повече от 30-40 милиарда лева, които ще плати България. Всяко спиране на работата оскъпява допълнително инвестицията, заявява той.
Наскоро по БНР друг енергиен експерт – Георги Стефанов, също изрази опасения да не се стигне до Белене 2.0 – харчене на пари без краен резултат. “Изграждането на една мощност трябва да се гледа така: колко пари ни трябват, колко пари ще спечелим и след това колко пари ще платим за обезвреждането, когато се затвори АЕЦ-а и за поддържането на ядрените отпадъци”, каза Стефанов.

Базовите мощности

Въпреки изразените съмнения в икономическата целесъобразност на проекта, проф. Колев отбелязва, че до 2047 г., когато ще бъдат изведени от експлоатация 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”, България трябва да е изградила заместващи базови мощности. Още по-рано спират и въглищните ТЕЦ до 2035 или 2038 г., тъй като няма как да работят при себестойност 300 лева на мегаватчас.
Според Славчо Нейков обаче на пазара настъпва тотална преоценка на ролята на базовите мощности, която тепърва ще се променя още по начин, който ни е трудно да осмислим. “Ето ви две причини, поради които тази роля се променя – все повече бизнеси и битови потребители в бъдеще ще разчитат на собствено производство, втората са батериите, където промените са в геометрична прогресия. А да не забравяме и конкуренцията вътре в самата ядрена енергетика между конвенционалните и модулните реактори”.
Решенията за нови базови мощности са като стрелба напосоки без енергийна стратегия, която да ги обоснове с прогнозно потребление, отчитане на развитието на съседните на България пазари, развитието на ВЕИ и водородната икономика и др.

Кадрите

Кой ще строи новите реактори на площадката на АЕЦ “Козлодуй”? Изборът падна върху южнокорейската “Хюндай”, но ситуацията с кадрите в България е много тежка. В България вече почти няма заварчици, а ще правим АЕЦ, казва проф. Валентин Колев. Ако въпросът с кадрите не бъде решен предварително, проектът ще се оскъпи още, казва и председателят на Института за енергиен мениджмънт. За строителството са необходими поне 300 инженери и до 10 000 души средноквалифицирана работна ръка, но не разполагаме с тях, отбелязва Славчо Нейков.
Слаб е интересът и към специалността “Топлоенергетика и ядрена енергетика” в Техническия университет-София, където кандидатите са не повече от десетина човека – макар това професионално направление да е защитено, което означава, че студентите не плащат семестриални такси и получават стипендии. Изглежда, че освен заварчици, България ще трябва да внася и инженери от чужбина.
За строителството на газопровода “Турски/Балкански поток” руската компания “Газпром” осигури строителите от Русия и Беларус. 150-километровата тръба беше готова за близо година, а в строителството участваха близо 2000 чуждестранни работници. Изграждането на двата реактора на АЕЦ ще отнеме най-малко десетилетие, а заварчици и ядрени инженери с парламентарни решения не се произвеждат.

3е news
*Заглавието е на редакцията