В търсене на нови предизвикателства

Първото театрално представление в Сливен се е състояло през 1868 г. Малко по-късно се открива и театрална сцена, а през 1918 г. в читалище "Зора" е създадена и професионална театрална трупа. Драматичен театър "Стефан Киров" е професионален държавен театър вече 65 години. В новата сграда, построена през 1986 г., се поставят пиеси както на световни класици като Шекспир, Молиер, Островски, Юго, Голдони, Гогол, Чехов, така и на автори от родната класика като Вазов, Ст. Л. Костов, Страшимиров, Йовков, Яворов. "Съвременният дух и стремеж на театъра ни е той да бъде в постоянно движение, да бъде жив, да помага на публиката да разбира бързо променящия се свят, в който живеем", подчертава директорът Николай Недялков. "Театърът трябва едновременно да ни свързва с българските корени, да говори за кипящото ни бурно настояще и със силата на творческата интуиция да предчувства предизвикателствата на бъдещето", добавя той.

Сцена от постановката на Васил Дуев "The Show Must Go On: Лари Томпсън. Трагедията на една младост" от Душан Ковачевич

За Сливенския театър този сезон е белязан от знака на 130-годишнината от рождението на актьора и режисьора Стефан Киров, който през 1928 г. създава първия общински театър в града. Двете премиерни заглавия са "The Show Must Go On: Лари Томпсън. Трагедията на една младост" от Душан Ковачевич и "Изкушение" по разкази на Елин Пелин. И двете постановки са дело на млади режисьори, отбелязва Николай Недялков. Първата е на Васил Дуев, завършил актьорско майсторство, но вече има зад гърба си две артистични и смислени постановки - "Самотни персонажи" и "Военновременни видения". Добромир Цветков е режисьорът на спектакъла по Елин Пелин, в който са включени освен познати разкази като "Андрешко", "Косачи" и "Изкушение", така и други, които биха били откритие за всеки културен зрител, като текстове от политическата сатира от сборника "Аз, ти и той" - "Човекът, за който всички се грижеха" и "Народна професия". Странното е, че някои от темите и проблемите в разказите, особено от не много познатата му политическа сатира, се оказват болезнено актуални и днес. "Всъщност ние непрекъснато търсим нови заглавия, нови идеи, нови предизвикателства", подчертава директорът.

Сцена от спектакъла "Изкушение", по разкази на Елин Пелин, постановка на Добромир Цветков

В тази линия на търсения се вписват и двете постановки, които ще представят за първи път у нас световноизвестния мюзикъл "Алиса в огледалния свят" с режисьор Бисерка Колевска и наситената с драматични конфликти пиеса на британската авторка Луси Пребъл "Ефектът" с режисьор Добромир Цветков. На въпроса какво мечтае да направи в театъра, Николай Недялков признава, че в краткосрочен план целта му е да постигне такава ефективност на управление, че все повече да се увеличава заплащането на хората, които работят в него. А в дългосрочен план мечтае Сливенският театър все по-активно да присъства в театралния живот на София. "Но тази мечта вече се осъществява, - отбелязва той. - През последната година и половина всеки месец играем по две представления в София и сме много добре приети от публиката. Тук трябва да отбележа, че в Сливен общинските власти подкрепят театъра много сериозно."
Този театър, чието мото е: "Театърът ви обича - подарете си театър", може да се похвали с редица престижни награди на форуми, където се показват най-добрите постижения. Например наградата "Икар" за главна женска роля на Мария Сапунджиева в спектакъла "Моли Суини" на режисьора Борислав Чакринов, две награди за женска роля в спектакъла на Димитър Стефанов "KOMEDY SHOW 4x4" на младите актриси Вяра Начева и Таня Йоргова от Фестивала на българската драма и театър в Шумен, награда за режисура на Стайко Мурждев за "Любовта на Катерина" по "Железният светилник" на Д. Талев от Фестивала на камерните театрални форми във Враца, цялостна награда за трупа за постановката на Маргарита Младенова "Нова библия Суматоха" по Йордан Радичков от фестивала в Шумен. Тази година спектакълът на сливенския театър "Почерпки" с режисьор Петър Кауков участва в програмата на фестивала "Варненско лято".
А най-хубавото, което Николай Недялков е видял като директор, е, че всички хора, които работят в Сливенския театър, с малки изключения, независимо от ниското заплащане, обичат театъра и работят с душа и сърце. "Имам предвид не само младата трупа, но и техническите служби, - посочи той. - Тези хора са отдадени на театралното изкуство колкото и артистите, за което аз съм им много благодарен. И в тази млада трупа най-младият по дух е доайенът на театъра, 72-годишният Михаил Илийков, носител на един от първите Аскеери за мъжка роля в "Джендем хан" на режисьора Иван Добчев. В последните години усилията на ръководството на театъра са насочени към работа с млади актьори и режисьори, което не означава, че пренебрегваме големите имена в българската режисура и в актьорската гилдия. Трупата ни е предимно от млади актьори. Работата й със значителни театрални режисьори като Маргарита Младенова, Пламен Марков, Атанас Атанасов, Андрей Аврамов, Ивайло Христов създава приемственост и развива едно ново поколение творци."
Като става дума за облика на театъра, Николай Недялков отбелязва, че наред със сериозните заглавия, наред с представянето на българската класика, трупата има сериозни постижения в комедийния жанр, особено с "Между два стола" на Рей Куни и "Особености на руската любов" на Александър Галин, на режисьора Васил Василев. Тези заглавия са направили дори юбилеи - едното вече има 70, другото - 50 представления, изиграни в цялата страна. Театърът може да се похвали с широк кръг публика, съществена част от която са учениците от елитните гимназии. Те много често идват на театър сами, без да ги организират учителите, гледат представленията, реагират емоционално и после чакат артистите пред служебния вход, да ги поздравят или да се снимат с тях. "Това е най-голямото признание за нас", разказва директорът на театъра. Той отбелязва, че най-големите организационни и творчески проблеми, с които се сблъсква в работата си, произтичат от това, че българският театър е в процес на реформиране и промяна на правилата на финансиране. "Новата система, по която работим сега, е на делегираните бюджети и тя е необходима. Но критерий за резултатите станаха предимно количествените показатели, - смята Недялков. - Необходимо е много повече да се стимулира подкрепата на проекти, които търсят нови театрални форми, изследват по-дълбоки човешки проблеми."