Здраве
"Мечтаех да пия вода и да ям диня"
Или за бъбречните трансплантации и страничните действия на хемодиализата
/ брой: 102
Когато човек, ненавършил 20 г., чуе за себе си диагнозата "Бъбречна недостатъчност", пред очите му пада плътна завеса, която разделя света на "мен" и "всички останали".
"Вече мога да пия вода и да ям диня." Това си помислила след бъбречната трансплантация в началото на декември 1994 г. Ани Карадимова. Била е на 17 г., когато се появили първите признаци - отоци под очите и по крайниците, кръвно над 150/110. Отшумели, но след година оплакванията се връщат с още по-голяма сила. Докато съучениците й зрелостници навлизат в живота, кандидатстват в университети, започват работа, животът на Ани зависи от апаратите за хемодиализа. "Това не е лечение, а поддържане на живота. Докато човек е на диализа, не трябва да допуска никакви възпалителни процеси, защото трябва да е в добро здравословно състояние, ако го извикат за трансплантация", казва днес Ани. Тя подчертава, че в ранен стадий заболяването няма отчетливи признаци, и затова мнозина се "държат", докато от здравата бъбречна тъкан останат 40%, а при 10% присаждането на орган е единственото спасение. Семейството открило възможност за трансплантация във Франция и Ани отпътувала с майка си, но се оказало, че не са съвместими. По-късно научават за клиника в Гърция. Донор става баща й! Ани заживява втори живот, ражда дете, сблъсква се и с множество неудачи. Днес синът й е голям, до младата жена освен родителите й е и скъп на сърцето й мъж, на когото може да разчита. А да помага на хора с бъбречни проблеми - все едно дали са на диализа, или са трансплантирани, за Ани е кауза.
Ани е една от над 670 бъбречно трансплантирани българи над 18 г., които в момента са наблюдавани в Клиниката по нефрология и трансплантация на УМБАЛ "Александровска" - регламентирано е преди повече от 40 години с министерска заповед. 61% от бъбречно трансплантираните са мъже. Общо 21 деца са родени от младите жени с присаден бъбрек, а някои са раждали и два пъти. Има пациенти, претърпели 3 трансплантации. Близо 70% от трансплантираните работят и внасят данъци в хазната, коментира началникът на клиниката проф. Емил Паскалев. Той е категоричен, че
трансплантацията излиза тройно по-евтино
на държавата от диализата. Въпреки това бъбреците на около 4 хил. българи три пъти седмично тежат над 100 кг (колкото е диализният апарат). Всеки осми българин е с хронична бъбречна недостатъчност, в листата на чакащите нов бъбрек трябва да имат не 1030, а 16 хил. души, пресмята проф. Паскалев. Обяснява, че пациентите трябва да се подготвят за трансплантация, когато имат 20-30% бъбречна функция.
За да бъде бъбречната трансплантация успешен процес в дадена страна, трябва да се правят поне 25 операции на 1 млн. население за 1 година, казва проф. Паскалев. Специалистът не е оптимист, че това може да се случи у нас.
От началото на 2019 г. до май у нас са направени общо 6 бъбречни трансплантации, като 4 от тях са от жив донор! Пикът беше през 2015 г. с 51 операции, от които само 13 от жив донор. България, която прави първата успешна бъбречна трансплантация на възрастен през 1969 г. (само 15 години след първата в света), днес е на последно място в Европа по този вид операции. Това, разбира се, е суха статистика и хронология, но зад нея са съдбите на хиляди болни, които биха имали шанса да живеят нормално, защото медицината е открила начин за това.
Когато човек е на хемодиализа, той е в сериозен риск да развие остеопороза.
Диализни и трансплантирани пациенти трябва да внимават на етикетите на храните, които консумират, да няма "PHOS" (фосфор) и да избягват сирене, бира, боб, мляко, ядки, препоръчва ортопед-травматологът доц. д-р Атанас Кацаров. Той казва, че нерядко заболяване на костите е свързано с хронично заболяване на бъбреците. Когато бъбреците не функционират правилно, освобождава се допълнителен хормон, който пренася калция от костите в кръвта. Тъй като бъбреците не балансират правилно минералните нива, спират активирането на калций, а ниските нива на калций създават дисбаланс. Когато бъбреците са увредени, паращитовидните жлези отделят паратхормон. Той изтегля калция от костите и го отвежда в кръвта, за да се повиши нивото му в нея. Повишеният фосфор изважда калция от костите и това ги кара да отслабват.
В повечето европейски държави за пациентите и на диализа, и за трансплантираните са
осигурени безплатни годишни дерматологични прегледи
тъй като при тях е доста по-висок рискът от рак на кожата, казва дерматологът д-р Иван Богданов. Немалък проблем при пациентите на диализа са кожните заболявания. Сероза (сухота) се среща при 90% от диализните пациенти, пруритусът (сърбежът) - при около 80%, атрофия на кожата - при близо 60%, пигментации - при 31%, калциеви отлагания - при 12%. Специалистът посочва, че кожните проблеми при диализните пациенти са доста чести - между 25 и 100% според различни международни проучвания. Например за появата на пруритус се смята, че причината са недобре филтрирани съставки на кръвната плазма, които се натрупват в епидермиса и могат да предизвикват сърбеж. "Редуването на топли и студени душове може да влоши сърбежа при пациентите, които са на перитонеална диализа, сочат нашите наблюдения", казва д-р Богданов. Той казва, че се разработва моноклонално антитяло срещу сърбеж, което го потиска. В момента обаче дерматолозите се борят с кожните проблеми на диализните пациенти с наличните препарати. Поне у нас.