Кръвно изследване може да предскаже болестта на Алцхаймер

До 20 години преди преди хората да развият характерните за болестта на Алцхаймер загуба на памет и объркване, в мозъка им започват да се натрупват увреждащи частици протеин. Изследователи от Училището по медицина на Вашингтонския университет в Сейнт Луис твърдят, че могат да измерват нивата на бета протеина амилоид в кръвта, а като използват резултатите, да предскажат дали има натрупвания на белтъка. Както е известно, амилоид бета се смята за отличителен белег на този вид деменция. 

"В момента проверяваме хората за клинични изпитвания със скенер на мозъка, което отнема много време и е скъпо, а за записването на участниците са нужни години", коментира професорът по неврология Рандал Дж. Бейтман. По думите му обаче има потенциална възможност с кръвен тест да бъдат изследвани хиляди хора месечно за натрупването на амилоид бета. "Това означава, че можем по-ефективно да запишем участници в клинични изпитвания, което ще ни помогне по-бързо да намерим лечение, а това ще повлияе и на цената на болестта, и на човешкото страдание, свързано с нея", обяснява проф. Бейтман.

Когато нивата на амилоидите в кръвта се комбинират с два основни рискови фактора на алцхаймер - възраст и наличие на генетичния вариант APOE4, хората с ранни мозъчни промени могат да бъдат идентифицирани с 94% точност, установява проучването.

Според изследователите откритията, публикувани в списание Neurology от 1 август, представляват още една стъпка към кръвен тест за идентифициране на хора, които са на път да развият болестта на Алцхаймер, преди да се появят симптоми. Тестът може да е дори по-чувствителен от златния стандарт - ПET сканиране на мозъка, при откриване на началото на отлагане на амилоиди в мозъка.

Клиничните изпитвания на кандидати за превантивни лекарства бяха възпрепятствани от намирането на подходящи участници с мозъчни промени на алцхаймер, но без познавателни проблеми. Кръвният тест може да осигури начин за ефикасен скрининг за хора с ранни признаци на заболяването, така че те да могат да участват в клинични изпитвания на нови лекарства за предотвратяване на този вид деменция. Ако изследователите от Училището по медицина на Вашингтонския университет в Сейнт Луис успеят, такъв тест може да бъде на разположение в лекарските кабинети и да стане част от рутинния скрининг за възрастни.

Както съобщава Time, "едно от предизвикателствата при разработването на лечение на алцхаймер се крие в това, че до появата на симптомите мозъчните неврони вече са увредени, а след като невронните връзки са компрометирани, няма вероятност да се реформират или да се възстановят отново. Лечението с медикаменти, което започва след като хората съобщават за спад в мисловната си дейност, вече е закъсняло. А немалко обещаващи в ранна фаза клинични проучвания не оправдаха очакванията на медицината и на обществото. 

В настоящото проучване участват 158 души над 50 г. Всички, освен 10 от тях, са били когнитивно нормални и всеки е предоставил поне една кръвна проба и е подложен на едно изследване на мозъка на ПЕТ скенер. След съпоставка учените установили, че резултатите от ПЕТ скенера и от кръвния тест при всеки от участниците съвпадат на 88%. Макар това да е обещаващо, според учените не е достатъчно точно за клиничен диагностичен тест. 

За да подобрят точността на теста, изследователите включиха няколко основни рискови фактора за болестта на Алцхаймер. Възрастта е най-големият известен рисков фактор - след 65 г. вероятността за развитие на страданието се удвоява на всеки 5 години. Генетичният вариант APOE4 повишава риска от развитие на алцхаймер 3 до 5 пъти. Полът също играе роля: двама от трима пациенти с алцхаймер са жени. Когато изследователите включили тези рискови фактори в анализа, открили, че възрастта и състоянието на APOE4 повишават точността на кръвния тест до 94%, но полът не повлиял значително анализа.

На хората с несъответстващи резултати от кръвния тест и ПЕТ скенера са правени допълнителни изследвания.

Сред невролозите има консенсус, че лечението на алцхаймер трябва да започне възможно най-рано, в идеалния случай преди да се появят някакви когнитивни симптоми. По времето, когато хората вече забравят, мозъкът им е толкова тежко повреден, че няма вероятност терапията да ги излекува напълно.

И честата дневна дрямка може да е сигнал за деменцията 

Областите на мозъка, които държат човека буден през деня, са повредени в ранните стадии на болестта на Алцхаймер, поради което засегнатите от тази деменция може да спят прекалено дълго, преди да започнат да се борят със забравянето. Това казва д-р Леа Гринберг - старши автор на изследване и доцент по неврология и патология в Центъра за памет и стареене в Калифорнийския университет в Сан Франциско. Изследователите стигнали до заключението, че болестта на Алцхаймер атакува мозъчните региони, отговорни за будността през деня, и че тези региони са сред първите, повредени от болестта.