16 Ноември 2024събота12:13 ч.

Българите - борци, търсещи своите истини

110 години Илинденско-Преображенско въстание

/ брой: 163

автор:Богомил Колев

visibility 2803

Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринска Тракия през август 1903 г. е  масово героично въстание на българското население в тези две области. То е насочено срещу султанския безправен режим в Османската империя, срещу жестокия феодален гнет над българите, експлоатирани по най-безжалостен начин от турските чифликчии и продажни чиновници.
Целта на въстанието е била - национално освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, които съгласно Берлинския договор са предадени на Османската империя. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През 1903 г. тази организация създава революционни комитети в цяла Македония и Одринско. Може да се предположи, че те са възприели

тактиката, разработена от Васил Левски

да се създава мрежа от комитети, които да подготвят населението за въоръжена борба. Съгласно източници, комитетите са използвали българския книжовен език, на който са писани и издавани революционните документи и книжнина - програми, вестници и брошури. Ръководителите на освободителните движения, начело с Гоце Делчев и Дамян Груев, в мнозинството си са преподаватели в български училища и са чисти и предани родолюбци. В четите влизат, израстват и се възпитават плеяда предани дейци на революционното дело, беззаветно отдали живота си за свободата на Македония и Одринска Тракия. Като войводи и инструктори участват много военнослужащи - офицери и подофицери от Българската армия, а в освободителната борба участват доброволци от всички краища на България.

Паметникът на легендарния войвода Гоце Делчев в местността "Попови ливади" край град Гоце Делчев  


Решение за въстание е взето на Солунския конгрес, състоял се през януари 1903 г. Съгласно източници, видни дейци и ръководители на това въстание, между които са най-изтъкнатите Г.Делчев, Д.Груев, Г.Петров и др., изказват становище против всякакви прибързани действия. След като се оказва, че става невъзможно отлагането, въстанието започва в Битолския революционен окръг на празника Илинден - 1903 г., откъдето е приело и първата част от популярното си наименование.

Създава се Крушовската Република

Одринското въстание в Седми революционен окръг започва на празника Преображение, което определя останалата за потомствата втора част от неговото име. В началото на септември 1903 г. избухва въстание и в Солунския вилает. Въстаниците успяват да освободят много български села в Странджа и крайморските градове Василико (Царево) и Ахтопол. Въстаниците се сражават храбро с нечуван героизъм и готовност за саможертва в името на свободата. Обявена е Странджанската република, която просъществувала 26 дни. Турската власт изпраща срещу въстаниците добре въоръжена, включително и с артилерия, 350 000 армия. Навсякъде въстаниците се вдигат на въоръжена борба с голямо въодушевление и дават много жертви.
Главният щаб на въстаниците, намиращ се в Битоля, търси помощ от българското правителство, но то не се отзовава на молбата. България, гледана недоброжелателно от Великите сили и от съседните балкански държави, не е в състояние да се намеси решително чрез война и чрез общо обединени усилия да се достигне до национално освобождение на угнетеното население.
Въоръжените сблъсквания на цялата територия на Македония и Одринско продължават повече от три месеца. Въстанието не успява и завършва с поражение.

Следва жестока разправа

на османската власт с българското население в областите Македония и Одрин. Съгласно източници през това време стават 239 сражения, в които участват 26 400 въстаници, срещу около 350 000 редовна турска войска и башибозуци. Най-голям е броят на сраженията в Битолския революционен окръг - 150, в Одринския - 36 и в остналите 4 окръга - 38. Избити, изклани и изгорени живи са около 5000 души, а около 15 000 са хвърлени в затворите. Опожарени са 201 села. Без домове остават 7083 души. Десетки хиляди са принудени да напуснат родните си места и се преселват в България. 
Османлиите повтарят своите жестоки действия, така характерни за предходното - Априлско въстание от 1876 г. С право може да се каже, че Илинденско-Преображенското въстание е продължение на славното Априлско въстание през 1876 г. Характерът на тези две въстания е толкова еднакъв, че те не могат да се различат, освен във времето, в което избухват. В цялостната организация, започнала от времето на Раковски, Каравелов, Левски и Ботев, прозира нравственото величие на българина. Основните идеи произлизат от Българския революционен централен комитет. И при Априлското, и при Илинденско-Преображенското въстание ясно е подчертано, че

българите се борят не срещу турския народ

а против турските бейове и паши. И в двата случая въстаниците са издигали възвания към турския народ, обяснявайки целите на своята борба. Съгласно източници имало е турци, които са симпатизирали и дори подпомагали въстаниците. Всичко това е израз на интернационализма на въстаниците и техните водачи. В този смисъл тези въстания са не само български. Те имат принципно общочовешко значение. И това определя голямото им величие и голямата връзка между тях. Българите са се борили против феодалния строй, който е потискал всички: българи, власи (аромъни),  гърци, дори и турци. По този начин се изразява и духът на тези две въстания. И двете въстания са събития с огромно значение в историята на българския народ, защото показват, че робът българин е в състояние да се жертва за своята политическа свобода. Това са въстания на борци, търсещи своите истини, своето право на свободен живот и съществуване. Въстаниците показаха на целия свят, че българинът може да се жертва и да мре за своето Отечество.
Илинденско-Преображенското въстание намира

широк отзвук сред световната прогресивна общественост

Особено активно отекват тези събития в България. Всички слоеве на българския народ са дълбоко развълнувани и се отнасят с голямо съчувствие към жертвите на султанската власт и деспотизъм. Въстанието разкрива слабостите на Османската империя и недъзите на обществено-икономическия живот. То дава тласък за развитие на младотурското движение и за раздвижване на другите опозиционни сили. Това въстание е подготовка за решителната битка на народите от Балканския полуостров срещу вековния поробител - Османската империя, по време на Балканската война през 1912-13 г., чиято 100-годишнина се отбеляза през миналата и настоящата година.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1052

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1026

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1016

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1086

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1022

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1090

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 967

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1089

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1050

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1045

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 994

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ