"Арабската пролет" губи посока?
/ брой: 232
Египет отново предизвика погледите на световната общност. Ново насилие пак се изля по улиците на Кайро, пак се проля кръв, загинаха десетки, ранените - поне официално, надхвърлят няколко стотици. И най-странното и страшното, това, което кара света отново да изтръпне от необяснимото според мнозина, е, че този път кръвта определено и целенасочено бе християнска.
Могат да се намерят много обяснения и сигурно до голяма степен всяко от тях би звучало логично, ако не се задълбочаваме излишно в разнищването на събитията. В крайна сметка революцията в най-населената и влиятелна арабска страна, свалила от власт определения като деспотичен режим на президента Хосни Мубарак, изглежда, че от пролетта премина направо към по-следващия сезон - този на късната есен, почти зима. Доколкото това са само неясни симптоми, тепърва ще се разбере какво се смръзва. Но зад мъглата на политическата неяснота прозират и очертанията на нещо далеч по-тревожно, белязано с щемпелите на познатото ни от десетилетия напрежение в региона.
Нека предположим, разпростирайки се в по-широк план, че в Близкия изток се възцарят мир и спокойствие. До какво ще доведе подобен развой. Конкретно за Египет - парите на страната (поне така бе прокламирано след свалянето на Мубарак) ще бъдат влагани в националната икономика, а не в чуждестранните банки, предимно американски. Към Запада и пак предимно към САЩ ще секне потокът от висококвалифицирани, предприемчиви и дори богати имигранти, което на практика означава и реален подтик към завръщането на изтеклите през годините "мозъци". Пазарът на въоръженията, така силно работещ доскоро на територията на страната, рязко ще се съкрати. В рамките на регионалното сътрудничество арабските страни ще се договорят (и това се долавя като неизбежна тенденция) за твърд контрол над енергоносителите, което особено силно ще рефлектира върху западните икономики. Засега това са само щрихи, но те могат да се превърнат във факти.
Революцията в Египет протече почти мирно. Пораженията докоснаха предимно организацията на икономиката, която стана по-нестабилна. Военните, поели временно властта "до провеждането на истински демократични избори", за осемте месеца сред началото на бурните процеси като че ли съзнателно дезориентираха реалната политика - и вътрешна, и външна. Обаче. Това доведе до натрупването на далеч по-мрачни настроения в страната, най-малкото заради това, че надеждите на арабската общност Египет да се превърне в достоен за подражание пример за промяна като че ли бяха отвяти от пустинния вятър. По някои оценки следреволюционните лидери на Египет (генералитетът), пускайки поредната доза мъгла в политическото пространство, прикриват желанието си да намалят, поне засега, динамиката на обновлението и демократизацията.
Това има своето обяснение, но нека да се върнем към християните, превърнали се в нечии изкупителни жертви. Тук въпросът е не се ли търси чрез подобна трагедия повод утре Египет и останалият арабски свят да отхвърлят категорично каквито и да е било опити от страна на християнския Запад да моделира (или насажда) по познатите сценарии ценности, морал и просперитет под гръмкото название "демокрация" сред мюсюлманските народи. Лоша тактика срещу лоши учители. Но такъв развой едва ли може да се нарече загубена посока за "Арабската пролет".