Един гастрол на Бойко Борисов

На 15 октомври т.г. премиерът Бойко Борисов отново гастролира, с други думи, участва в петъчната "Панорама" на Националната телевизия. Според мен тогава се случиха твърде показателни неща, които си струва да бъдат отбелязани.
На първо място, проличаха, в отличие от друг път, невероятните усилия на премиера да изглежда в кондиция, бодър, агресивен, гъвкав като атрактивен акробат, а всъщност зад тази добре изиграна роля се откроиха

стъписване и смут

(душевен също), съмнение дали му вярва публиката. Поизчезнал е ликът на балканския мачо, на хубавелеца мъж, на когото от нищо не му пука. Изглежда емоционалните избухвания на Борисов, като заканата му да си "отмъсти" на непризнателното народонаселение чрез собственото си отсъствие от днешната политика, не са били инцидент, а резултат на сериозни натрупвания. От такава проба е и бележитото му изказване, че няма приятели, което прехвърля нуждата му да обича върху верния домашен пес, каракачанска порода.

Явно Бойко Борисов разбира вече краха на правителствената политика във всички области на живота, което го принуждава да имитира още по-голям заряд жизнерадост. Той е наясно, че за първи път от двайсет години масовите протести на цели категории граждани започват след първата година управление, а не по-късно, както е при другите правителства. Може би се е досетил, че е извършил грешка, като се е съгласил България да бъде дирижирана пряко от Световната банка и от нейния чиновнически апарат. Възможно е да е осъзнал какъв абсурд е да сложиш начело на икономиката полицейската репресия. Проумял е как народната любов бързо се изпарява и колко глупаво е постъпвал, като се е лишавал от потенциални съюзници в политиката.
Главната му тревога обаче произтича от друго.
През последния месец, месец и половина, е видимо как твърдата подкрепа, която посланикът на САЩ г-н Джеймс Уорлик оказваше на правителството на ГЕРБ и лично на министър-председателя Б. Борисов, започна да се подронва и получава оттенък на двойственост. Тази промяна в настроенията на американския посланик започна със срещата му с ръководството на СДС (разбирай Синята коалиция). След този паметен контакт коалиционният съюзник Синята коалиция все по-видимо се разграничава от политиката на ГЕРБ, а в някои случаи поведението й е по-конфронтационно от това на депутатите от Коалиция за България. Новите изказвания на Иван Костов и Мартин Димитров не са никак безобидни. Сякаш доловил вълните на този прелом, и лидерът на "Атака" Волен Сидеров, който досега се държеше като пудел в ръцете на Бойко Б., изведнъж и той, милият, показа зъби (в смисъл, че се озъби на ГЕРБ).
Посланик Уорлик обаче участва и в друга знакова среща - с младите от БСП в присъствието на Сергей Станишев. Там

делегираният у нас говорител на Белия дом

предрече, че младото поколение на соцпартията е толкова модерно подготвено, та би могло сто и двайсет години да стои начело на българската държава. И още, след като сам организира публична клада за Ахмед Доган, г-н Уорлик извърши пълна реабилитация на особата му. Това внесе нови нотки и в медиите, които се наеха да комбинират вярност към Мъжа от Банкя с опит да се държат по отношение на премиера като равни с равен.
За хората, които се занимават с политика, става ясно, че г-н Уорлик, който има самочувствие на генерал-губернатор, търси (а може би реализира!) нова управленска формула, съставя нов коалиционен формат. Този път под егидата на Синята коалиция (защо не и ГЕРБ), като БСП и ДПС престават да бъдат патентовани врагове на отечеството и прогреса. При подобна ситуация схемата правителство на малцинството, поддържано от Синята коалиция и "Атака", отпада, което е равнозначно на сондажи за нова личност на премиерското кресло. Би могло да се помисли, че американците са недоволни от позицията на Бойко Борисов във връзка със строежа на "Южен поток" и АЕЦ "Белене". Но аз смятам, че те са разбрали колко пагубна за тяхното влияние в България е досегашната им политика

да залагат на полицейската държава

за сметка на икономиката и потреблението. И още, разбило се е на пух и прах съображението им да натоварят с държавни функции хора от подземния свят, за да се справят с ширещата се корупция.
Струва ми се, че Бойко Борисов говори все по-шумно за безпрекословната си подкрепа от западноевропейските съюзници и САЩ именно защото е предупреден за допуснати от него крупни и фатални с последиците си актове в управлението на страната. Внимателният анализатор ще открие в словото на канцлера Меркел при последното й гостуване у нас голяма доза критичност и загриженост, че България се свлича надолу като икономическо развитие. Почти съм убеден: непосредствените чужди наставници на Бойко Борисов от Бавария са го поканили в централата на партията на Щраус, не за да му правят комплименти, а за да го предупредят, че повече няма да правят компромиси с дилетантизма и управленската неграмотност на Бойковото правителство.
Подобни факти са в състояние да извадят от равновесие всеки политик, камо ли Б. Борисов, определен от чуждестранните фактори, както и от финансово-икономическия кръг "Глобална България" за висок пост, който не отговаря на неговата подготовка и човешки възможности.
Затова, връщайки се към представянето на Б. Борисов в "Панорама", към толкова изкуственото му бодрячество, ще подчертая няколко съществени моменти.
Сервилните му реплики към ДПС и неговите ръководители. Бойко Борисов, който проведе през 2009 г. предизборната си кампания с активно противопоставяне на ДПС и Ахмед Доган, който фактически подготви обвиненията срещу Доган за получения консултантски хонорар от фирма, остатък от "Мултигруп", сега, по време на "Панорама", унизително се подмилкваше на г-н Местан, заместника на Доган, оневинявайки лидера на ДПС за хонорар на стойност милион и половина лева. Похвали ДПС и заради високия му морал: ДПС като мъченик мълчало относно това кой е виновен за строежа на "Цанков камък". Всички обвинения в обществото се сипели върху ДПС, а то, макар и невинно,

понасяло тежки обиди заради БСП

- социалистите прахосали излишно милиард и двеста хиляди лева, те, а не турската партия, "бетонирали" Родопите. Г-н Местан, при разсипване на комплиментите, беше свел скромно глава и боязливо криеше поглед.
Без да омаловажавам новата оценка на г-н Уорлик за Доган, отразила се и върху мисленето на Бойко Борисов, ще наблегна на допълнителните обстоятелства.
Както казах, Бойко Борисов понастоящем е разколебан като боксьор, получил нокдаун. Той изчислява как да се спаси в безнадеждното за него положение. Единственият му ход е да се кандидатира през 2011 г. за президент на България. Декоративна по предназначението си длъжност, по-подходяща за него от премиерската. Нищо чудно и американските, а и баварските приятели на Борисов да са го насочили към такъв изход. Борисов и чуждите му партньори отлично знаят, че без гласовете на турската партия операцията "президент" ще бъде обречена на неуспех. Затова в "Панорама" Борисов стартира безочливо ухажване на ДПС и Доган.
При по-значима практика като политик, Борисов не би дал толкова очебийни доказателства, че ще се кандидатира за президент. Би предпочел постепенно да афишира своите намерения. От друга страна, съветническият екип на Борисов се е убедил в напразно положените усилия да компрометира Доган като председател на турската партия и да го замени с друг лидер, готов за колаборация с ГЕРБ. Сега засега Бойко Борисов прилага двоен стандарт към Доган чрез уловката с моркова и тоягата. Съмнявам се, че Доган, който не е елементарен играч, ще се хване на ласкателствата на довчерашния си зложелател.
Ухажването на ДПС и Доган подсказва за

нови тревоги на премиера

Той вижда размерите на вероломството, проявено от Ив. Костов и М. Димитров. Очи в очи се сблъсква с водевилната непостоянност и мижитурщина на Волен Сидеров и сие. До този момент се надяваше, че би могла да проработи парламентарна коалиция между ГЕРБ и спечелилите от прехода ръководители на БСП (самият Бойко Борисов е креатура на червената олигархия). Но резултатите от последния конгрес на БСП, на който преизбраха Сергей Станишев, призовал за общонационална коалиция срещу опасната за нацията и народа политика на ГЕРБ, осуети окончателно (на този етап) подобна алтернатива. Ерго, на Бойко Б. му остана една надежда - ДПС, и то с лидер Ахмед Доган. Въпросът е дали Доган като политик-бизнесмен, но и като политически наследник на формацията "Мултигруп", ще жертва интересите на своята партия, а и собственото си достойнство заради печалбите от участие в правителство, което е обречено.
Българската държава сега върви към провал. Хаосът в икономиката и страхът на управляващите се сливат в политика, която няма как да удържи позициите си. Обвиненията спрямо Цветан Цветанов и Симеон Дянков са само начало на тотална криза, която днешните управляващи са безсилни да разрешат. Според мен, ако Бойко Б. съумее да "преплува" проблемите и неуредиците на зимния период, неговото намерение да оцелее в политическия живот с помощта на президентските регалии не е за подценяване. И затова въпреки бележките, които формулирах, Борисов е в правото си да моли за съюзяване с ДПС и Доган.
И последно. Водещият на "Панорама" г-н Бойко Василев направи всичко каквото е възможно, за да се хареса на премиера и заслужи похвала от него. Не само в това предаване той превръща професията на журналиста в професия на адвокат, който защитава интересите на своя клиент: властта. Не обвинявам строго г-н Василев, защото не той "поръчва музиката". Но искам да му кажа без капка ирония, че утре заради "преклонената главица" ще се разплащат не хората, които командват парада, а тези, на които не им е достигнала воля да отстоят себе си като част от българската интелигенция.