Ще съжителстват ли мирно хартията и машината

Юлия КУЛИНСКА

Могат ли да съжителстват мирно и в синхрон машините и хартията? Отговор на този въпрос дават изборите. Но... Той като че ли вече е предизвестен - да, могат. Това доказва проучване на Института за развитие на публичната среда, посветено на избирателната активност на вота. Резултатите от него сочат, че около 60 на сто от избирателите на БСП, ГЕРБ и ДПС в по-напреднала възраст са използвали хартиена бюлетина на последните избори през октомври т.г. 

Гласуване с хартия имаше в 2515 секции в страната, като в избирателните им списъци са били включени 325 291 гласоподаватели. Още 19 647 са били дописани под черта. Книжни бюлетини са пуснали в урните 175 308 души, като избирателната активност е била 50,7%. 

Вот с машини имаше в 9369 секции на територията на страната, като в 1105 от тях имаше по две устройства. В списъците в тези СИК бяха записани 6 232 861 души и дописани още 62 464, имащи право на глас. В тези секции вота си са дали общо 2 229 736 души, което се равнява на избирателна активност от 35,4%.

С хартиени бюлетини над 200 избиратели са гласували в секциите в болниците "Пирогов", "Аджибадем Сити Клиник" и Военномедицинска академия в София, както и в болницата "Сърце и мозък" в Плевен.

Сред т.нар. хартиени секции с най-висока избирателна активност е тази във варненското село Падина - 209 души са подали гласа си там, което се равнява на 86% от имащите право на глас. Следват секциите в с. Калиманци, Варненско, където с хартия са гласували 257 гласували или 82%, в с. Голям извор в избирателен район Ловеч - 226 гласували или 75%, в с. Здравец - 212 гласували или 70%, и в с. Градец в София-област - - 211 гласували или 68%. 

Близо година и половина след изборите от юли 2021 г., при които беше въведено само машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели, няма представително изследване на причините, довели до 

спада в избирателната активност 

посочват от Института за развитие на публичната среда. Нито една от институциите, отговорни за организацията на изборния процес, не работи за дълбочинен анализ на факторите за намалялата с 11% избирателна активност в сравнение с изборите от април 2021 г.

Освен че е вероятно вотът с устройства да е уплашил много от избирателите, има и други причини. Те са свързани с умората на хората от постоянните избори, с неспособността на политическите групи да постигат компромис и да формират устойчиво управление, с пандемичната обстановка, в която се проведоха някои от вотовете, с акциите на МВР срещу купения и контролиран вот и др. Ако в началото на идната година има поредни избори за парламент, но с опцията за гласуване "с хартия" или "машинно", ще бъде особено важно да се проследи дали избирателната активност ще остане все така ниска.

Не е маловажен и проблемът 

доколко са актуални избирателните списъци 

На изборите през октомври в тях бяха включени почти 6,7 млн. души, а данните от преброяването на НСИ за 2021 г., публикувани в седмицата след изборния ден, показват, че населението на територията на страната ни наброява 6,5 млн. души. Така при липса на коректна информация за общия брой на избирателите става все по-трудно да се говори за избирателната активност без известни спекулации.

Връщането на хартиените бюлетини наравно с машините по време на избори вече е в ход, след като 125 депутати гласуваха на първо четене внесените от БСП промени в Изборния кодекс. Законопроектът предвижда гласоподавателите да имат право на избор дали да гласуват с машина или с хартия. Според действащия Изборен кодекс в секциите с над 300 избиратели в страната и чужбина се гласува само с машина, а в по-малките секции - само с хартия.

Промените предвиждат избирателят да може 

по свой избор да гласува 

с хартиена бюлетина или с машина. 

Остава условието да няма машинно гласуване, когато секцията е с по-малко от 300 избиратели, и в секции в чужбина, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления или в които на последните избори са гласували по-малко от 300 избиратели. 

От обсъжданията се разбра, че между двете четения ДПС ще поиска изцяло да отпадне сегашното машинно гласуване с "ясен ангажимент за въвеждане на машинно броене". Засега от ГЕРБ и БСП не са дали сигнал, че ще подкрепят подобна идея, защото и двете формации защитаваха идеята хората да имат право на избор.

В пленарната зала бяха разгледани още два законопроекта за промени в Изборния кодекс. Бе приет този на "Демократична България", който предвижда към ЦИК да се създаде специално звено за машинното гласуване, както и парламентарно представените формации да имат постоянен достъп до изходния код на устройствата.

БСП:  Даваме възможност на повече хора да гласуват

С връщането на хартиената бюлетина даваме възможност на хора, които не отиват да упражнят правото си на глас поради притеснение от машината, да го направят, заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова. "Даваме равни възможности и на тези, които искат на машина, и на тези, които искат на хартия. Нашето предложение е не да махаме машините, а да има и машина, и хартия, и всеки да прецени", поясни тя. Нинова припомни, че предложението за въвеждане на смесено гласуване по желание на гласоподавателя е одобрено още на заседанието на конгреса на БСП на 22 януари т.г., а преди това - и на заседание на Националния съвет на партията, на Изпълнително бюро след допитване до структурите.

БСП иска хората да имат право на избор по какъв начин да гласуват, заяви депутатът Борислав Гуцанов. Според редица европейски държави машинното гласуване крие опасения за сигурността, посочи той.

Избирателите намаляха драстично и според експертите причината е във въвеждането на изцяло машинно гласуване, твърди колегата му Иван Иванов. По думите му не по-малко са и съмненията за достоверността на данните от машините. "ЦИК не веднъж или два пъти отказа да даде достъп до кода на машините, за да имат политическите субекти, които участват, обективна информация как се обработват данните от секционните избирателни комисии", добави Иванов.

В Европа най-разпространен е хартиеният вот

В Европа най-разпространеният метод за гласуване са хартиените бюлетини. Редица страни използват и машинно гласуване. Пример за това е Белгия. Преди време Германия, Нидерландия, Финландия и Норвегия се отказаха от машините заради опасения за сигурността. Машинно гласуване и гласуване по интернет никога не е било прилагано в Австрия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Великобритания, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия, Чехия, Швеция и Исландия. 

Във Франция машинно гласуване се разрешава в ограничени случаи, основно в чужбина. Разузнавателните служби препоръчват през 2017 г. да бъде премахнато поради опасност от киберзаплахи. 

Най-либерални са изборите в Естония, където хората гласуват онлайн.

В САЩ подаването на хартиените бюлетини става или в деня на изборите, или предварително по пощата. За първи път американците гласуват с машина, но изключително примитивно, през 1892 г. с химикалка и мастило на показалеца.

Право на глас имат и американските астронавти на борда на Международната космическа станция. Това става чрез криптиран имейл, а за адрес те посочват "Ниска околоземна орбита".

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.