Румен Гълъбинов: Трябва анализ как се харчат парите за кризата

РУМЕН ГЪЛЪБИНОВ е роден през 1966 г. Завършва УНСС като магистър по икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон (Банков рисков мениджмънт), Университета Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт (Ню Йорк), Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. През 2002 г. е председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. - зам.-председател на Комисията по финансов надзор. Работил е и е членувал в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на три книги и поредица от статии за застраховането и финансите. Член е на Стратегическия съвет към президента Румен Радев.

"Неравенството в доходите се задълбочава"

- Задълбочи се бедността у нас. Какво говорят данните, г-н Гълъбинов?

- Т.нар. индекс "Джини" (Gini), който показва  разликата в благосъстоянието между бедните и богатите, за България е 40,8% и е най-високият сред държавите в ЕС. Колкото по-висока е стойността на "Джини", толкова по-неравномерно са разпределени доходите. Разликата в доходите между най-богатите и най-бедните в България е над 8 пъти. А средно този показател за държавите от ЕС е 5,5 пъти. Делът на хората у нас, изложени на риск от бедност поради ниски доходи, нараства. Неравенството в доходите у нас се задълбочи поради коронакризата. И България е страната в ЕС с най-голямо неравенство в доходите на населението. Най-лошото е, че то продължава да се увеличава. Установено е, че неравенството в доходите нараства в зависимост от това дали икономиката е във възход или в спад.

- Икономиката ни е в рецесия заради кризата. Какви са възможностите за възстановяване?

- Без реформи 2021-ва ще е година на отложеното икономическо възстановяване. Два са подходите в стимулирането на икономическия растеж. От едната страна е подходът, свързан със стимулиране на търсенето и вътрешното потребление. А другият - с предлагането. Единият подход не изключва другия. Важна е комплексната оценка на нещата и последователността от мерки, които да съчетават стимулирането на търсенето и предлагането. Навсякъде по света, както и у нас, се започна с мерки за стимулиране на търсенето и повишаване на вътрешното потребление. Ускоряването на икономическия растеж пък става чрез използването на политики от страна на предлагането.(

- Няма обаче реални резултати. Напротив - намаля търсенето и потреблението дори на хранителни стоки от първа необходимост.

- Ето защо трябва да се мине във втория етап - стимулиране на предлагането, колкото и нелогично да звучи на пръв поглед. То обаче включва намаляване на данъците. Трябва да се намали ДДС за масовите храни и лекарствата. Това е нещо, предлагано неведнъж, но не бе направено. Трябва да се намали подоходният данък. Само ние нямаме необлагаем минимум. Другото, което може да се направи, е повишаване на прага за регистрация на фирмите по ДДС на 100 000 лв. годишен оборот. Така малките семейни фирми ще бъдат освободени от ДДС регистрация и те могат да изберат да плащат патентен данък в общините. Което ще увеличи приходите в общинските бюджети.

Друго, което може да помогне за възстановяването, е да се обърне внимание на инвестициите. Тази година ще има възможности за чужди инвестиции и трябва да се борим за тяхното привличане. И то от високотехнологичните компании, които не само не пострадаха от кризата, а напротив - в много добро състояние са. Те увеличиха пазарната си капитализация и имат възможност за инвестиции.

Другата възможност е да възстановим експорта, като се стимулират достатъчно българските компании да изнасят. Трябва да се продължи с мерките за ускоряване на икономиката, за да излезем с положителен ръст на БВП. Това правят другите държави, като основната борба е за овладяване на пандемията и със здравните проблеми вследствие на коронавируса. Ако успеем да овладеем положението и да няма трета вълна на коронавируса, това ще е много положително и би ни позволило да се възстановим още сега, в средата на тази година.

- Само преди дни БНБ прогнозира, че реално възстановяване ще има чак през 2023 г. Но и тази прогноза банката поставя под въпрос заради неизвестните с ваксинацията. Каква е вашата прогноза?

- Трябва да се продължи с ваксинацията и е необходимо тя да бъде ускорена. Обнадеждаващото е, че вече има трета ваксина, която се очаква да бъде одобрена в ЕС. Прогнозите са, че в рамките на тази година ще бъдат одобрени поне още две ваксини. Така ще има възможност за по-големи доставки. Важна е и организацията, която ще създадем, за ускорено ваксиниране. Това е факторът, който предполага възможности за бързо възстановяване. И трябва да употребим комплекса от мерки, който вече обясних.

- След началото на протестите през м.г. започнаха ударни харчове на парче с аргумент срещу кризата, но без каквато и да е експертна оценка какъв ще бъде ефектът.

- Наскоро шефът на МВФ Кристалина Георгиева призова: "Моля, харчете. Харчете колкото можете и малко повече." Международните финансови институции насърчават правителствата да не пестят разходи, но това трябва да става целево, за определени пострадали социални групи и за фирмите. Като се държи сметка как се увеличава дългът, бюджетният дефицит. За 2020 г. България съумя да се вмести в 3% бюджетен дефицит и 30% съотношение дълг спрямо БВП въпреки взетите нови дългове.

- Ефективно ли се харчат тези пари?

- Заради това казват - харчете, но пазете квитанциите. Трябва да се направи преглед, когато излязат всички отчетни данни за 2020 г. - за БВП, за инфлацията, за бюджетен дефицит, дългове и т.н. И да се направи анализ, за да е ясно дали ефективно са изразходвани от правителството тези пари за борба с кризата. И когато е харчено, дали е постигнат максималният възможен ефект. Защото моментът, в който през миналата година бяха предприемани мерките, е съобразяван с възможностите на бюджета, който сме имали. Вече има друг бюджет. След такъв анализ трябва да се каже дали има нужда от актуализация на Бюджет 2021. Да не се окаже, че преди или след изборите се налага актуализация на бюджета, ако са необходими още разходи, защото не е достигната необходимата ефективност за преодоляване на кризата.

През тази година можем да ползваме и европейски средства. По спасителния план на ЕС можем да ползваме близо 15 млрд. евро. Можем да започнем да ползваме и парите от ЕС по новия програмен период. Ще имаме достъп до доста средства. Включително и тези по контракта "Шуър" (SURE) - близо 1 млрд. лв. за подкрепа на заетостта. Ако и това не стигне, имаме възможност за теглене на още около 5 млрд. лв. дълг. Очакванията за възстановяване и в глобален план са, че това ще протече в рамките на две години. Очаква се евентуално през 2022 г. световната икономика да се върне на нивата отпреди кризата. Надявам се от средата на годината за нас да започне възстановяването. 

- Вие оптимист ли сте, че това ще започне през тази година?

- Няма да употребя думата оптимизъм, но няма рецесия, няма криза, която да не е завършила с възстановяване. И при нас ще има възстановяване, въпросът е в скоростта и колко ще ни струва. Много се измъчихме, 2020-а бе кошмарна. Азиатските държави се справят по-добре от европейските и от САЩ. От там идват новини, че са на положителна територия с БВП, в края на 2020-а вече са излезли на плюс. Докато ние се надяваме това да стане през 2021 г.

- Нямате предвид, че ще се върнем към нивата отпреди кризата още тази година?

- И те не са се върнали, но в края на 2020 г. не са били на минус. Защо и ние да не се надяваме да излезем на положителна територия поне към средата на тази година?

- Какъв ръст на икономиката е възможен?

- По прогноза на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие глобалният ръст на БВП за 2021 г. се очаква да е около 4,2%. За следващата година - 3,8%. Би трябвало и ние да можем да се вместим в тези прогнози и да направим 4% растеж на икономиката, а най-добре е да постигнем и повече. Така ще можем по-бързо да се върнем към предкризисните нива.

- Но това възстановяване е възможно, ако няма трета вълна на вируса?

- Здравната картина до голяма степен ще определи макроикономическите показатели. Когато тя се подобрява, подобряват се и те. Когато здравният статус на населението се влошава, сриват се и макроикономическите показатели.