Прости хора
/ брой: 3
Деси ВЕЛЕВА
Защо ли не сме учудени, че поредното нововъведение от ръководството на Столичната община тръгва някак куцо, с критики, със саркастични подмятания и общо недоволство. Дългоочакваната промяна в цялостната система на тарифиране в столичния градски транспорт бе замислена на две стъпки, уж да е безболезнена. Първите, по-леки промени, се пуснаха през септември миналата година, а по-конфликтните - през януари.
Но и този път не им се получи на управляващите. Отдавна не са отнасяли толкова попръжни от пътници, боричкащи се да стигнат до заветния валидатор за задължителна регистрация на абонаментните карти. Сочни хули към авторите на иновациите пращат и онези, които висят пред вездесъщата синя машинка и сменят позата си така, че да уцелят точния ъгъл за валидация на новите пластмасови билети. От трета страна са възмутените от премахването на евтините карти за една линия, които вече събират подписи в петиция, за да я пращат на омбудсмана.
Толкова ли не е ясно на онези от "Московска" 33, че столичани са капризни, с високи изисквания, за които е нужен особен подход. Деликатност искат хората, а не мечешки реформи и груби прийоми. Вместо обмислени, удобни и леснодостъпни модернизации, управниците предложиха парвенюшки хватки с посланието: "Много сте прости с тез хартиени билетчета, на ви пластмаса, да се поевропейчите".
Е, поевропейчихме се. И сега какво? По-скъпо пътуване, повече усложнения и допълнително напрежение. Новото може да бъде и лесно, но е нужна малко мисъл, за да се реализира. А незачитането и неуважението към обикновения столичанин, който се вози с тролей, вместо да кара собствена скъпа кола, води до още по-голямо недоверие към властта. Да не се чудят после някои откъде им е дошло?
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.