Поскъпването на масовите стоки ще продължи

Снимка БГНЕС

РУМЕН ГЪЛЪБИНОВ е икономист и финансист. Завършва УНСС, магистър по икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон (Банков рисков мениджмънт), Университета Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт (Ню Йорк), Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. През 2002 г. е председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. - зам.-председател на Комисията по финансов надзор. Работил е и е членувал в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на три книги и на статии за застраховането и финансите.

- Върви сериозно поскъпване - ток, парно, горива, газ. Токът за индустрията отчита рекорди. Всичко се калкулира в стоките и услугите. Цените на основни храни също се повишават. Същевременно голяма част от българите са с възнаграждения, близки до минималното, а основните им разходи са за стоки и услуги, които поскъпнаха сериозно. Как хората реално ще усетят инфлацията, господин Гълъбинов?

- И у нас, и при големите икономики като САЩ и Германия има увеличена инфлация. Особено сега, през второто полугодие на 2021 г. Възстановяването от КОВИД-кризата върви с увеличени цени. Това се отрази още в началото на годината в цените на нефта на международните пазари. Последваха горивата. Газът, чиято цена е производна от цената на петрола - също. Електроенергията и топлоенергията от 1 юли поскъпнаха. Това води до увеличение на крайните потребителски цени, на масови стоки, на хранителните стоки. Много от услугите също поскъпнаха. Има възстановяване, което поражда увеличение на цени, а увеличението на цените продължава възстановяването. На пръв поглед това не изглежда добре, но ако е възможно контролиране и управление на тази инфлация, това спомага възстановяването да продължи.

В доста държави се наляха много пари за възстановяване на вътрешното потребление под различна форма. Със социални помощи, с помощи за бизнеса, подобни на мярката 60/40, чрез други кредитни инструменти, облекчения и т.н. Лихвите продължават да са ниски, има масирано снабдяване с евтини пари, което трябва да стимулира постоянно вътрешното търсене и потребление, за да излезем от кризата и да навлезем във възстановяване на икономиката. България не остава встрани. Затова и у нас възстановяването върви с увеличени цени и инфлация. И вероятно увеличението на цените на масовите стоки ще продължи още известно време. 

- Такова проинфлационно възстановяване как може да продължи, ако не се актуализират доходите?

- Вътрешното търсене и потребление се подхранват от увеличение на доходите. В момента влизаме в спирала на догонващо увеличение на заплати, на други доходи спрямо увеличението на цените. Заради това спешно се дебатира актуализацията на бюджета и тя трябва да се направи. Част от това догонващо увеличение на доходите ще дойде, ако се гласува актуализация на бюджета, свързана с увеличаване на минималната работна заплата. Тя може да се увеличи със стъпка от 50 лева, но може и с повече - например със 100 лева от началото на следващата година. Другото е актуализацията на пенсиите. Като те се преизчислят не само с 50 лева, но и с още - т.е. 50 лева плюс съобразно осигурителния доход, осигурителния стаж, по методиката, която се предлага за осъвременяване и преизчисляване на пенсиите.

От увеличаването на минималната заплата следват поредица от свързани с нея показатели, които също трябва да се актуализират. Като се увеличи минималната заплата, трябва да се увеличат и част от социалните плащания. От там идва и увеличението на прага на бедност. Затова е заложено неговото вдигане от следващата година. 

- Трябва ли да има някакви мерки за фирмите заради високите цени на тока. Стоките им може да станат неконкурентни, възможно е да има и фалити.

- Досега се говореше за проблема с енергийната бедност на българските домакинства, където пазарът на ток все още е регулиран. При този по-свободен пазар за корпоративния сектор може да наблюдаваме друга ситуация - на енергийна бедност при фирмите. Компаниите с големи възможности ще могат да абсорбират това увеличение например с кредити. Но по-малките фирми, които имат енергоемко производство, или ще трябва да преструктурират производството и да ползват по-малко енергия, или са изправени пред сериозни трудности. Опасно е, ако фирми са в невъзможност да си покриват сметките за ток, газ и т.н. Тогава те ще започнат да свиват дейността си и ще освобождават хора. Включително е възможно да фалират. Може да се помисли за компенсационен механизъм за определен период, в който фирмата да има възможност да преструктурира производството си в по-малко енергоемко или да може да си покрива сметките. Тези пикове в цените на електроенергията може и да продължат, защото са свързани и с международния пазар.

- Навлизаме в четвърта КОВИД-вълна, а от думите ви разбирам, че очаквате повишаване на безработицата.

- В последните два месеца заетостта не успява да пребори новорегистрираните безработни. Съотношението между започнали работа и новорегистрирани безработни не се е променило в полза на заетостта. Пазарът на труда колебливо и неуверено се възстановява, ако въобще можем да говорим за възстановяване. Наистина е реална опасността от увеличаване на безработицата при КОВИД-вълна и частично затваряне или някакви други ограничителни мерки наесен.

- Ще забави ли тази нова вълна възстановяването на икономиката ни?

- Забавянето до голяма степен е обусловено от тази инфлация. Ако приспаднем инфлационната част на това възстановяване, ще установим, че то става с много малки стъпки. По-бавно от очакваното. От друга страна, увеличаването на цените създава възможност на държавата да събира повече приходи от косвени данъци - ДДС и акцизи. Увеличените цени на горивата - бензин, дизел, включително на газа и топлоенергията, ще дадат възможност да се начисляват върху по-голяма база ДДС и акциз. Държавата ще събира повече приходи и от увеличените цени на стоките в магазините и услугите за крайните потребители. Това зависи и от факта дали потреблението ще е сравнително устойчиво. Не трябва да се позволява заради увеличените цени да падне потреблението. Затова е важно да има актуализация на доходите.

Има и друг ефект от инфлацията. Когато тя се увеличи, се стопява и част от дълга - както плащания по лихвата, така и по главницата. Инфлацията помага на МФ да събира повече данъци и да стопява задължения откъм дълга. Даже може да се помисли за нов заем, който би бил на ниски лихви, а инфлацията ще работи в наша полза в първите години. Но е важно за какво ще се използват тези пари.

- Реална ли е годишна инфлация от 2%, както е записано в проекта за актуализация на бюджета?

- От юли миналата година сме в механизма ERM 2 (чакалнята за еврозоната). Когато влязохме в този механизъм, приехме и някои от основните критерии, които трябва да следваме и в които влиза инфлацията. Така инфлацията у нас не трябва да се различава много от тази в еврозоната. Нормално е да гравитираме с около 0,5% плюс или минус инфлацията в еврозоната. Това е наред с другите критерии като съотношение на дълга към БВП, лихвените проценти, показателите, свързани с паричното предлагане, и т.н. Трябва да съблюдаваме и да управляваме инфлацията. Може би 2% инфлация е прекален оптимизъм. Тя може да е по-висока. Въпросът е във времето и как с бюджета за следващата година ще регулираме този процес. От гледна точка на всекидневното битие и потребление много важно е да не се позволи да изостават доходите от скоростта на увеличение на инфлацията. В противен случай губим покупателна способност. Освен това при тези ниски лихвени проценти, почти нулеви при депозитите, инфлацията изяжда и от спестяванията на хората.

- Актуална ли е темата за намаляване на ДДС ставката за храните?

- С увеличените цени, особено на храните и лекарствата, в момента държавата може да събира повече от ДДС върху тях. Затова може да се помисли с колко да се намали ставката върху тези стоки, за да се облекчат потребителите и да не паднат възможностите им за потребление. Разговорите за намаляване на ДДС върху храните и лекарствата трябва да се възобновят. 

- Сред последните сме, които не са внесли своя План за възстановяване и устойчивост. Ще успеем ли през тази година да получим част от парите?

- Все още имаме възможност, ако успеем да изпратим нашия план до края на септември. Октомври и ноември ще са необходими за техническо разглеждане, въпроси или промени от Европейската комисия и през декември можем да получим първите средства. Те могат да са в рамките на 13% от общата сума, за която кандидатстваме - около 1,5 милиарда лева. След поредната ревизия на този план трябва най-после да го изпратим и да минем в активен диалог с ЕК. Това не е затворен документ. Двете основни направления, на които трябва да се акцентира в плана, са зеленият преход и дигитализацията - изчистване на производствата, позеленяване на икономиката, нейната автоматизация и цифровизация.