Няколко думи
По дъното
/ брой: 83
По повод споделеното от мен, че ми се е наложило плащане за операция в размер на близо 5 пъти минималната заплата без удръжките, моя позната, работеща за кредитна компания, обясни, че голяма част от хората вземали бързи заеми именно за лечение и за неотложни нужди. На все повече нашенци се налага да платят битовите си сметки с кредити. А изследване неотдавна показа, че много българи пазаруват дори храни от първа необходимост със заем.
За много хора кризата е страшна, защото нямат даже грам "мазнинки" (по Борисов), а това са повечето българи. Именно със ступора от недоимъка пък се обяснява стискането на макар и малкото, което все пак имат някои хора в банките. Последните данни показват, че през март българите са изтеглили заеми за над един милиард лева (стр. 5). Обемът на взетите кредити конкретно за потребление се повишава с 6% (29,4 млн. лв.) до 516 млн. лв. Голяма част от тези пари обаче не са нови заеми за потребление, а кредити за покриване на борчове, които хората не могат да плащат.
Все повече българи са на кредит заради екзистенциални нужди. Бях втрещена преди години, когато върху витрината на траурна агенция прочетох, че се дава възможност за разсрочено плащане. Не само животът е на кредит.
През последната година на криза обаче се нароиха новите милионери. Превръщаме се все повече в страна на контрастите. От години сме първенци по най-голяма разлика между бедните и богатите. Последните данни отново препотвърдиха първенството ни - над осем пъти е разликата в доходите между бедни и богати. НСИ оповести вчера, че под прага на бедност са близо една четвърт от българите или 1 млн. и 659 хил. души. И това е факт при доста мижавия ни праг на бедност - най-ниският в ЕС. Първи сме и по работещи бедни, като и този показател расте през последните години.
У нас се живее трудно, а хората, особено най-бедните, са смазани и напълно обезверени. Липсата на далновидна, адекватна дългосрочна социална и подоходна политика обяснява и постоянно топящото се население в България. И все по-осезаемото предпочитание на младите да поемат към Терминал две. 15 години след влизането ни в ЕС и похарчването на милиарди за асфалт, стиропор, скъпи коли и къщи за личните гости на "богоизбраните" се движим само по дъното и някои останаха съвсем без въздух. Накъде вървим, по дяволите!