15 Ноември 2024петък00:36 ч.

Пилето, което стана орел в полет към земята

Заради сбиване на футболния терен в Стара Загора махнали бюст-паметника на пилота Георги Кюмюрджиев година след смъртта му в небето над София

/ брой: 182

автор:Христо Христов

visibility 5996

В историята на Българските военновъздушни сили има много имена-символи на саможертва. Сред най-ярките (въпреки своеобразното ембарго, наложено по идеологически съображения и действало десетилетия наред) е това на поручик/капитан Димитър Списаревски (1916-1943). Летецът, който извършва първия таран във въздушното пространство и загива на 20 декември 1943 г. в боя за защита на София от англо-американската бомбардировка.
В същото сражение смъртоносно прострелян е и ненавършилият 24 години подпоручик Георги Кюмюрджиев. Опелото за двете жертви събира на 22 декември огромно опечалено мнозинство в столицата. Ден по-късно цяла Стара Загора се нарежда зад катафалката с тленните останки на Кюмюрджиев. Четат се трогателни слова, сформиран е инициативен комитет за издигането на "величествен паметник" (по информацията от първата страница на излизащия тогава в Града на липите вестник "Дума"). Лично писмо до скърбящата майка Мария Кюмюрджиева изпраща премиер-министърът Добри Божилов. С пощенски запис, предаден от кмета Христо Фетваджиев, семейството получава от името на правителството 30 000 лв. В притвора на църквата "Света Троица" е поставен бронзов венец с лента.
72 години по-късно за Писаревски има огромен брой публикации и паметник в София. Неговото име носи дружеството на летците-ветерани. За Кюмюрджиев в родния му град напомнят само малка мраморна плоча върху стената на родния му дом на ул. "Сава Силов", при това със сбъркано фамилно име. Из архивите са разпилени откъслечни данни за биографията му.

Внук на герой-опълченец, продавач на гербови марки

Георги Райчев Кюмюрджиев е роден на 11 юли 1919 г. в Стара Загора от баща Райчо Кюмюрджиев и Мария Георгиева - Маркаджийката. Кръстен е на 7 септември с.г., българин, православен, според записа в църковния документ. По бащина линия произходът му е от близкото село Казанка, по майчина родовият корен идва от опълченеца Георги Славов, известен още като Комитата. Присъединил се към поборниците след навлизането им в Стара Загора. Участвал в боевете при отбраната на Шейново. Кавалер на 5 ордена, знаменосец почти до смъртта си на старозагорското опълченско дружество. Почетен гражданин на...Габрово. Освен опълченската пенсия поборникът получава и привилегията да продава държавни гербови марки (оттам и записът в църковната книга срещу името на майката Мария).
Бъдещият летец-изтребител остава сирак едва 3-годишен. Майката - вдовица, сама отглежда него и по-големия му брат Стефан, като разчитала на подкрепата на брат си Георги, припомня 92-годишният Райко Алтабанов, последният жив старозагорец, който познавал семейството. През 1939 г. Георги завършва старозагорската мъжка гимназия "Иван Вазов". Веднага след дипломирането си заминава за Школата за запасни офицери в София. През 1940-41 г. е курсант в Държавното военновъздушно училище - Казанлък, където се подготвя за летец изтребител. Оттам е разпределен в 6-и изтребителен полк в Карлово. Изпълнява задачи по охрана на Черноморското крайбрежие до 1942 г. в състава на 692-о ято от летище Сарафово. От октомври 1942 г. до пролетта на 1943 г. заедно с подофицер Йото Каменов летят в Скопие и изпълняват ролята на въздушен дозор (патрулиране), като проследяват маршрута на влитащите в България противникови бомбардировачи и съобщават по радиото състава, мястото и направлението на полета им. На 10 декември 1943 г. с поручик Марин Цветков изпълняват първия си въздушен бой с противникови изтребители.

Смърт след усмивки на Никулден

По спомените на оцелелите при въздушните боеве за отбраната на София през 1943-1944 г. преди влизането си в смъртоносната схватка поручик Димитър Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев посрещат заедно Никулден в квартирата на колегата си, поручик Николай Йорданов.
Печката бумтяла, всички отпивали от дамаджаната с карловски мискет, когато един от приятелите им, поручик Стоянов, заявил, че отива да си ляга. Списаревски  прегърнал по-младия си по години и по-младши по чин приятел и възкликнал: "Поручик Стоянов е строг към себе си. Лети не лети на другия ден, стане ли десет нула нула - търси го в леглото. Кажи бе, пиле, нали ние с теб ще си продължим тук, нищо, че поручик Стоянов ни оставя?". Прозвището "Пилето" буквално се залепило за старозагореца. След години дядо Райко Алтабанов ще каже: "Пилето стана орел в полета си към земята!"
И ще си спомни, че на 20 декември от покрива на Военното училище в София наблюдавал битката. Видял атаката на Спирасевски и огненото кълбо, с което към земята край село Калище се отправил още един български самолет. Само дето не знаел, че в него бил и приятелят му Джоджо...
Според бойните дневници на 20 декември 1943 г. Георги Кюмюрджиев води бой с шест лайтнинга, като простреляният му месершмит се разбива в земята до една от простреляните преди това летящи крепости. В тази битка свалени и засегнати от изстрелите на българските изстребители са три 4-моторни бомбардировача B-24 "Либърейтър" и седем P-38 "Лайтнинг". Още пет самолета от ударната група и един от ескортиращите изтребители напускат зоната на бойните действия заради повреди. Българските загуби са два Ме 109G-2, в които загиват поручик Димитър Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. Други трима български пилоти кацат принудително поради бойни повреди в машините им. Със заповеди на министъра на войната Руси Русев (1887-1945) Списаревски и Кюмюрджиев са произведени посмъртно в капитан и поручик.

Футболен турнир завършва с побой

Турнир по футбол в памет на загиналия летец се провежда в Стара Загора през пролетта на 1944 г. Инициатор е областният директор на полицията с подкрепата на кмета Христо Фетваджиев. На терена излизат отборите на военновъздушната база и местните цивилни спортисти, припомня си през 1995 г. във вестник "Старозагорски новини" покойният вече о.р. Петко Дончев. Играта е изключително оспорвана, на моменти се стига почти до бой. В крайна сметка победата е за цивилните. След последния реферски сигнал избухва истинска ръкопашна схватка. В помощ на летците се наместват войници и офицери от транспортния полк. Плющят шамари, раздават се ритници, някои дори извадили пистолети за саморазправа. Наложило се полицията да усмирява разлютените спортни опоненти. Купата е връчена на капитана на победителите Христо Колев-Бежата. Минути по-късно призът е прибран обратно под претекст, че не е надписан. За да не се появи никога.
Десетилетия по-късно дядо Райко Алтабанов, който едва 21-годишен като поручик командва пехотна рота по фронтовете на Втората световна война чак до Австрия, ще си зададе въпроса: "Дали пък точно този мач не е причината за забравата, която ляга над Джоджо?" И припомня, че като го освободили през 1946 г. от армията, в Стара Загора имало улица на името на Георги Кюмюрджиев. Имало и бюст-паметник на метри от входа на сегашния драматичен театър "Гео Милев". Една нощ бюстът изчезнал безследно. Улицата си останала, но на табелките било изписано името на партийния функционер Иван Алексиев - патрон на местната бръснаро-фризьорска кооперация. В началото на 90-те години е преименувана на Георги Кюмюрев - кмет на Стара Загора през 1893 г. Повечето от сегашните общински съветници смятат, че Кюмюрев и Кюмюрджиев са една и съща личност...Улица на името на летеца-герой има в София, а малко паметниче е поставено на лобното му място край село Калище, Радомирско. Впрочем своеобразна реабилитация е мраморната плоча с името на Георги Кюмюрджиев, която беше поставена в родното село на дядо му Стоян Колев - Казанка, за 9 май по повод 70-годишнината от края на Втората световна война.

На снимките


На фасадата на родната къща на Кюмюрджиев в Стара Загора има паметна плоча със сбъркано фамилно име и изчезнала снимка

92-годишният поручик о.з. Райко Алтабанов се чуди дали виновник за забравата на приятеля му Джоджо не е онзи футболен мач от пролетта на 1944 г.

Поручикът герой от отбраната на София

Дядото на летеца Георги Славов

Годината е 1997 г. По инициатива на дружеството на летците "Капитан Димитър Списаревски" върху фасадата на дома, където е роден и живял подпоручик Георги Кюмюрджиев, е поставена паметна плоча

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ