Песенната река на Валентина Атанасова

Събирам сили да се извися
на делника над сивата пустиня.
Очакваме миражи в своя път,
а сме нехайни, ако ги подминем.

Това четиристишие може би ни насочва към истинската творческа, философска и човешка същност на авторката. Валентина Атанасова все още не е сред най-популярните имена на съвременната българска поезия, но издадените й досега единайсет книги са свидетелство и атестат за оправдан стремеж за едно трайно присъствие в днешния ни поетичен свят. Да не говорим за все по-впечатляващите й преводи на творби от съвременни руски поети. Безспорно всичко е плод на един неутолим хъс за изява на нейния лиричен Аз.
Основание за подобен извод ни дава и новата й стихосбирка "Песенна река". Тя се състои от три основни цикъла: "Ехо от звезден смях", "Слънчево колело" и "Аз съм Земя". Първият се различава съществено по своя любовен характер в емоционално-сюжетен аспект от другите два. Той въвежда в дълбоките лични преживявания на авторката и потапя в сгорещено море от болка, съмнения и обич, често несподелена.
Значителна част от стиховете й са къси лирични изблици, миниатюри, наситени с неудържим чувствен заряд. За жалост в немалко нейни стихове жизнеутвърждаващата роля на любовта отстъпва на трудно преодолимо униние, подсилвано от минорна тоналност. Но и най-безжалостното изтезание не може да заглуши в душата преклонението й пред всемогъщата, покоряваща сила на любовта.
Съвършено друг въздух в тематичен план дишат творбите й от цикъла "Слънчево колело". Общувайки с тях, имам усещането, че авторката ни препраща в света на афоризмите със своите вглъбени разсъждения, свързани със смъртта и смисъла на човешкото съществуване. В не една от творбите й витаят съмнения, несигурност, неверие, причинени от безизходицата на днешния ден. В постоянните си творчески търсения Валентина Атанасова нерядко прибягва и до иносказанието, зад което прозират човешки нрави и поведение. В стилно-езиково отношение обаче, макар и не навсякъде, следва художествено-естетическия инструментариум на класическата ни поезия.
Валентина Атанасова е творец с ярко изразена социална и гражданска позиция. На прицел на критичното й перо са фалшът, лицемерието, апатията, демагогията, които раздират и от които се задъхва съвременното ни общество. Така я виждаме и в последния й цикъл "Аз съм Земя". В него, наред със социалната заостреност на поетичния изказ, звучи определено пристрастно и патриотичната тема.