Перестройка по кубински

Наричат я дипломатката, която успя да съживи залинелите в началото на 90-те години българо-кубински връзки. Тересита Капоте е родена през 1943 г. в Хавана. През 1961 г. за първи път посещава България, след което животът й се оказва трайно свързан с нашата страна. Работила е като секретар и преводач в българското посолство в Хавана и в кубинското в София. През 1984 г. завършва дипломация в Хаванския университет. От 1986 до 1990 г. е пресаташе на посолството на Куба у нас. От 1994 до 2001 година е временно управляваща същото посолство. От началото на 2011-а "нашата Тересита", както я наричат българските й приятели, отново си е "у дома". Двете деца на г-жа Капоте - дъщеря и син, са наполовина българи.

Една от основните теми на първия за почти 14 години конгрес на кубинската компартия бе приемането на пакет от икономически реформи. Много от наблюдателите са убедени, че решенията на шестия конгрес на ККП са може би най-важните от 1975-а, когато на Острова на свободата бе утвърдена плановият социалистически модел на икономиката по съветски образец. Обърнахме се към кубинския посланик в страната ни Тересита Капоте, за да разберем какво точно предвиждат обявените 313 реформи.

- На конгреса на ККП бе обявено официалното оттегляне на Фидел Кастро като лидер на партията. Появиха се доста спекулации, че обявените реформи са свързани с това, че Фидел вече не е във властта...
- Това наистина са само спекулации. Бъдещото развитие на Куба няма директна връзка с оттеглянето на Фидел. На първо място защото той винаги е участвал и ще участва във всичко, което се прави и ще се прави. Фидел беше този, който настояваше да се осъществят необходимите промени, да се поправят допуснатите грешки като единствен начин да бъде спасена Революцията. Часове преди да бъде закрит конгресът, той обясни защо не трябва да бъде в Централния комитет - физическото му състояние днес му позволява само да пише. Моят, нашият Фидел обаче продължава да е с нас, както каза Раул в заключителния си доклад: "Фидел си е Фидел и няма нужда да бъде обявяван за ръководител на Революцията".
- Какво наложи приемането на толкова много реформи?
- Актуализирането на кубинския икономически модел е резултат от дълбок анализ на сложното положение, в което се намираме днес, вследствие на: най-дългия в човешката история геноцид, познат като икономическа, търговска и финансова блокада, която САЩ поддържат срещу Куба. В продължение на 50 г. причинените загуби от тази блокада са 700 милиарда долара и огромни ограничения за кубинския народ. С изчезването на социалистическия лагер пък ние изгубихме 85% от нашите търговски партньори и брутният ни вътрешен продукт спадна с 36 на сто. Наложи се да приложим някои мерки, които бяха придружени от грешки, а много от тези мерки са вече остарели и трябва да бъдат променени.
- Как приеха хората плановете за тези промени?
- Реформите бяха абсолютно и крайно необходими. Това отговаря и на критериите на населението. Често се питам: колко държавни глави са в състояние да направят такъв референдум? Защото това беше един вид референдум, както го наричаме. Хората бяха поканени да кажат какво мислят, открито, без да се страхуват, че нещо ще им се случи. Тъкмо обратното - искаше се откровеност, само така бихме могли да поправиме грешките си, да извършим промяна. Неслучайно Фидел Кастро казваше, че никъде не е писано как се строи социализмът, във всяка една държава това е било просто един опит. Опит, придружен с грешки. Още повече, че когато говорим за Куба, не бива да забравяме, че през цялото време, 52 г., тя е била подложена на една необявена война. Това промени начина ни на живот, ние трябваше да се подготвяме и да отделяме изключително много средства за отбраната. Всеки един от нас много добре знае къде му е пушката. Това изискваше и време, и средства, и какво ли не. През целия този период и особено през последните 20 г. ние трябваше да предприемем редица мерки, които бяха абсолютно необходими. Днес вече е дошъл моментът да ги променяме.
- В тези реформи немалка част е посветена на частното предприемачество, но това все още не е пазарна икономика...
- Много се спекулира във връзка с предполагаемите промени към пазарна икономика. Ние бяхме категорични, че това съвсем не е крайната цел. Нищо подобно. Целта е подобряването и укрепването на плановата икономика да стимулира интереса към труда и приноса към обществото. Основните мерки, които бяха разглеждани, са:
- да бъде премахната бюрокрацията, като почти един милион служители бъдат освободени и им бъдат предложени други работни места или им се даде възможност за частна практика;
- да се дадат облекчения за този процес чрез кредити и продажба на материали, инструменти, части, необходими за развиването на тази частна практика;
- да се премахне зависимостта от вноса на храни чрез отдаване на земя на онези, които искат да я обработват, без да се превръщат в нейни собственици, без да могат да я продават или да я прехвърлят на други или да не я обработват;
- да се облекчи децентрализирането на  държавните предприятия и да се насърчава създаването на малки и средни частни предприятия най-вече в сферата на услугите;
- да се премахнат някои държавни субсидии, които спират икономическото развитие и пречат на желанието за работа и принос към обществото;
- да се улеснят инвестициите на чуждестранни капитали по съществуващия закон.
Не се предвиждат политически промени. Крайната цел е да се укрепи и консолидира социалистическата система чрез повишаване на производствената ефективност, без да се отричат постиженията в социалната сфера и всеки човек да има подслон.
- Няма как да подмина въпроса за купонната система и за плановете тя да бъде премахната.
- На тези, които много критикуват купонната ни система, бих казала, че именно тя ни спаси. Защото в най-трудните моменти тя гарантираше един минимум на всеки човек. Че къде се гарантира 1 литър мляко на всяко дете? Къде има гаранции за по-възрастните хора, които при нас са на специална диета? Например аз съм диабетичка, за хората с моето заболяване купонната система предоставя специална диета. Къде го има това нещо?
Сега вече се намираме в друг момент и купонната система се преразглежда. Защо? Не бива да си затваряме очите за това, че когато здравеопазването ти е абсолютно безплатно, образованието също, а от другата страна е купонната система, която пък ти осигурява храна, при това на абсолютно всеки, без значение дали работи или не, това отпуска хората.
Прекалената грижа на държавата не насърчава необходимостта да работиш, да бъдеш полезен, да допринасяш нещо на това общество, което всичко ти гарантира. Ето това трябва да се промени и това е главната цел на всичките тези промени.
- Какво обаче ще замени купонната система? Средната заплата в Куба е прекалено ниска, за да може човек да оцелява с тези пари?
- Първата, най-важната цел на всичко това, което се прави, е да се вдигнат заплатите и самият жизнен стандарт. Докато държавата поема всичките ангажименти, това беше невъзможно. Истинската заплата в Куба обаче не е тази, която се знае. Като прибавим към нея образованието, медицината, здравеопазването, цената на водата, газта, които сега са стотинки, заплатата придобива съвсем други измерения.
Има обаче неща, които трябва да оправим. Например продоволствието. Не може да развиваме един такъв бранш, като туризма, и да трябва да внасяме хранителни продукти. Известно е, че ние се подготвяме за най-малко 3-4 милиона туристи едновременно, които ще дойдат от САЩ, когато падне забраната. Рано или късно това ще се случи.
- Какви по-конкретно са решенията в тази сфера?
- Това са едни от може би най-важните решения. Тази земя, която не се обработва, която е почти половината от земята в Куба, ще бъде дадена за обработване. Не като лична собственост, не като частна собственост. Ако я обработваш, тя си остава твоя, на твоите деца, на твоите внуци. Не можеш обаче нито да я продаваш, нито да я изоставяш. Ако земята запустее, тя ще бъде отнемана и давана на друг, който иска да я обработва.
- Ще има ли желаещи за тази рискова професия - фермер?
- Вече имаме първите резултати. Няколко хиляди души от тези, които ще бъдат освободени от държавна служба (близо един милион), са изразили желание да станат земеделци. Разбира се, не всички освободени чиновници ще се захванат със земеделие. Едни ще отидат на полето, други ще предпочетат нещо друго. Хората са различни. Важното е, че никой няма да бъде изоставен на произвола на съдбата. На всеки ще бъде предоставена възможност за друга работа, включително и частна практика. На тях ще им бъдат давани и кредити, и ще бъдат открити и магазини, вече има 1300 такива, откъдето да могат да купуват машини, торове, семена.
- Но какви ще са условията за получаването на тези кредити, например?
- Всичко това са решения, които тепърва преминават през етапа на узаконяване. Още не сме готови напълно. Необходими са и закони, които да детайлизират този процес.
Към хората, които отиват в частния бранш, се прилага вече една нова данъчна система. Например тези, които наемат работници, ще трябва да се грижат и за социалната осигуровка на служителите си.
Важното е, че хората са доволни от тези решения. И това е естествено - те се чувстват като част от всичко това. А освен това кубинецът е много предприемчив.