14 Ноември 2024четвъртък08:38 ч.

Палматис, наследието на император Юстиниан

На метър под земята при с. Оногур, до гр. Тервел, векове се е крила грамадна ранновизантийска базилика от VІ в. без аналог по нашите земи

/ брой: 180

автор:Велиана Христова

visibility 4423

Не очаквахме бог знае какво. Още на втория ден от разкопките обаче открихме няколко капитела и фрагменти от мраморни колони и бази. За един месец успяхме да разкрием цялата олтарна част на тази базилика. Така известният историк, археолог и епиграф от Великотърновския университет проф. Казимир Попконстантинов започва своя разказ за едно неочаквано откритие през този сезон, което вероятно ще се нареди сред най-стойностните резултати на археологическия сезон.

 * * * 
През 2012 г. още никой не подозира за тайните на ранновизантийския град Палматис до с. Оногур при гр. Тервел, Добричко. В тогавашната добре известна злополучна сесия на Научния фонд на МОН сред одобрените проекти е и този на екип от археолози и географи от Великотърновския университет и Националния археологически институт с музей при БАН, чиято цел е обхождане, документиране на паметниците и археологическо прогнозиране в района на Сухата река в Добруджа, която извира в близост до варненското село Изгрев и се влива в езерото Олтина в Румъния. Тогава е създаден и Център по геоархеология и археологическо прогнозиране при ВТУ. По време на обхождането през 2013 г. екипът открива по поречието на реката близо 60 нови обекта на културното ни наследство. Геофизичното проучване на терена при крепостта до с. Оногур установява, че под земята има няколко сектора сгради, една от които впечатлява с размерите си - 55 м дължина и 30 м ширина. Разбра се, че става дума за ранновизантийския град Палматис, а още при обхождането открихме няколко части от капители, което ни подсказа, че сме се натъкнали на останки от християнски храм, разказва проф. Попконстантинов.
Както из цяла България, така и тук в последните две десетилетия нашироко са вилнели иманяри. Почти цялата крепост е осеяна с изкопи. Община Тервел и директорът на Регионалния исторически музей в Добрич Костадин Костадинов пишат куп писма до органите да помогнат за неутрализиране на вандалството и накрая решават да се предприемат спасителни разкопки, за които парите дава самата община Тервел. За малка община 30 000 лв. са сериозен разход, пък и крайният резултат е бил хипотетичен, но местната власт решава да заложи на културното наследство и, както ще видим - проявила е завиден усет. Дори учен като проф. Попконстантинов, който има опит от общуването с не една община, е впечатлен от желанието за успех и хъса на зам.-кмета Диана Илиева, тя буквално всеки ден бе на обекта, казва той.          
Проф. Попконстантинов се отнася с ирония към любимата на медиите дума "уникално". На този свят няма нищо уникално, освен човешкото създание, казва той. И дори нарича себе си проучвател, а не откривател. Може и да не е уникално, но това, което той и колегите му Боян Тотев и Добри Добрев от РИМ в Добрич разкриват през юли т.г., може да се нарече най-малкото изключително. Защото такъв тип ранновизантийска архитектура се открива за пръв път по нашите земи.
Първото, което екипът установява, е, че базиликата е била преустройвана - дали след земетресение или след набези на авари, славяни и други племена, е трудно да се каже. Но преустройството най-вероятно е свързано с промяна в статута на църковната институция в града Палматис. В олтарната част на храма е изграден синтрон (стъпаловидна пейка за духовенството), археолозите разкриват 4 стъпала. Синтроните обаче се изграждат плътно до вътрешната стена на апсидата, а този е изтеглен - в апсидата е построена площадка, върху която е вдигнат синтронът. Стъпалата водят навътре в апсидата и са били общо девет. Как учените са установили това? На всяко стъпало седалката е с ширина 30 см, височината на следващото също е 30 см и така, за да се достигне стената, са необходими именно 9 стъпала. Така се разбира, че височината на синтрона е била 2,8 м - нещо несрещано досега в ранновизантийските базилики, открити на наша територия. Известни са примери - църквата "Св. Ирина" в Истанбул е с 10 стъпала, тази на св. Николай Мирликийски в родния му град Мира е с 9. Но у нас подобно съоръжение не е откривано досега. За сравнение - четири са стъпалата в старата метрополия в Несебър например.  
"Уникалното" обаче не свършва дотук. Начинът на изграждане на светия престол (трапезата) в базиликата също е единствен за ранновизантийските църкви у нас. Той е изтеглен на 90 см и върху него е бил построен синтронът. Постаментът е запазен и това не е обикновена мраморна плоча, а е оформен по подобие на мраморните олтарни маси - с бордюр и с ръбчета. Поставен е върху пода на олтара, ограден е с 4 реда тули, а в четирите му ъгъла са запазени останките от 4 бази. Явно 4 колони, стъпили върху тях, са поддържали изградения над престола киворий (балдахин), олицетворяващ свода небесен и придаващ на съоръжението величествен вид. Такова съоръжение в запазено състояние досега у нас не е откривано. 
Третата изненада за учените е олтарната преграда. В онази епоха не е имало иконостаси, а сакралното пространство на олтара е било подредено с мраморни плочи и коронки с височина 1,20 м. Тази челна част на олтарната преграда е изтеглена на близо 6 м пред олтара, основите й са от отделни мраморни блокчета по 80 см. Така пред олтара се е оформяло едно доста голямо пространство. Защо е толкова голям този синтрон? Защото явно тук имаме неизвестен от изворите епископски център. Преустройването на базиликата е било продиктувано от това, че Палмактис става епископски център, категоричен е ученият. А кой е епископът той се надява рано или късно да се разбере.
Запазени са се оказали и местата, където са били т.нар. царски двери, през които излиза свещеникът. Украсата е оформена с канелюри - успоредни вертикални жлебове, каквито е имало по ствола на колоните. И всичко това е запазено на площ от около 300 кв м, заедно с около 2000 фрагмента от олтарната преграда, от капители, от колоните и базите.  
И още. Основите на базиликата са с дебелина 1,20 м и са вкопани на дълбочина 2,60 м, което означава, че тя е била висока поне 15-18 м. Всичко подсказва, че базиликата е имала втори галериен етаж над страничните кораби, обяснява проф. Попконстантинов. Разстоянието между базите, открити на място, е 1,80 м, което пък означава, че е имало гъста колонада, която очевидно е поддържала галерийния етаж.
Любопитно е също, че цялата мраморна украса в храма е с произход от Мала Азия, върху някои фрагменти са запазени монограми на няколко ателиета, които учените предстои да проучат. Цялото това великолепие е направено с много пари, по времето и по инициатива на големия строител - император Юстиниан Велики, при чието управление (527-565 г.) започва превръщането на късноантичната Източна римска империя в ранносредновековна Византия, обяснява проф.- Попконстантинов. Градът е възникнал между двете провинции Скития и Мизия Втора, на важен път от Дуросторум (Силистра) към днешните села Онагур и Голеш, през няколко крепости и оттам - с едно трасе към Марцианополис (Девня) и второ към Константинопол.  
И още нещо, нетипично за историческите обекти на наша територия - обикновено един върху друг се наслагват пластове от праистория, траки, римска епоха, Византия. При с. Оногур сондажите показват, че в културните пластове няма никакви следи от по-ранен живот. Палматис възниква на чисто място, необитавано дотогава. Всъщност останките от града се намират на метър под съвременното ниво, а четвъртото стъпало на синтрона открихме на... 10 см под тревата, чак да ти е обидно, че толкова време такъв обект е останал скрит, казва ученият.
И така щастливата стъпка на малката община Тервел е на път да даде на България още един прекрасен туристически обект. Около града Палматис има още няколко сателитни градчета и крепости, на 300 м се намира крепостта Шан кая, където има скални манастири и идеята на общината е съвместно с учените да се оформи атрактивен маршрут за културен туризъм, т.нар път на поклонниците - от Дръстър през селата Голеш, Скала, Оногур и оттам - няколко разклонения към Девня, Варна и скалните манастири там. Има още в България места, където нещата се правят с ум.  


Проф. Казимир Попконстантинов

Скалните манастири при с. Оногур

Апсидата със синтрона

Левите се опасяват от катастрофа с Бюджет 2025

автор:Дума

visibility 861

/ брой: 217

КЗК се захвана с електронните ваучери за храна

автор:Дума

visibility 707

/ брой: 217

ТЕЦ "Марица изток 2" пусна 6 енергоблока

автор:Дума

visibility 647

/ брой: 217

Бизнесът очаква срив на поръчките и ръст на инфлацията

автор:Дума

visibility 738

/ брой: 217

1000 дни от началото на войната в Украйна

автор:Дума

visibility 962

/ брой: 217

Включиха РСМ в карта на Велика Сърбия

автор:Дума

visibility 772

/ брой: 217

Грузия отива на нови избори?

автор:Дума

visibility 704

/ брой: 217

И Нидерландия с контрол по сухопътните си граници

автор:Дума

visibility 855

/ брой: 217

Пълен софийски провал

автор:Александър Симов

visibility 836

/ брой: 217

"Сребърни чучулиги" и "Альоша" отново звучаха в София

автор:Боян Бойчев

visibility 801

/ брой: 217

Събитие в енергетиката

visibility 896

/ брой: 217

Краят на глобализма

автор:Таня Глухчева

visibility 785

/ брой: 217

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ