Николай Волев: С риболова си зареждам батериите

Николай Волев е роден през 1946 г. в София. Завършил Лондонското филмово училище, специалност кинорежисура. Автор е на 6 игрални и десетки документални филми, сред които "Двойникът", "Дом № 8", "Маргарит и Маргарита", "Козият рог 2", "Огледалото на дявола" и т.н. Носител е на много наши и чуждестранни награди. Семеен.


Доста късно се запалих по риболова. Навърших 42 години и започнах да изпитвам необходимост да съм сред природата. Аз съм деен човек и не мога да не върша нещо. Затова реших да се занимавам с активен риболов. Харесват ми всички видове риболов, но предпочитам динамичния - спининговия. Не мога да ловя с дънни въдици, да ги заложа и да чакам.
Риболовът е само повод да отида сред природата. Аз обожавам красотата й. Там си зареждам батериите, иначе бих изгърмял. На второ място идва праисторическото, примитивно и вечно ловно чувство. Разбира се - и състезателният хъс да хванеш голяма риба, да се пребориш с някаква трудност. И не на последно място, когато ловя риба, усещам, че много ми се вдига адреналинът.
Най-силната ми тръпка беше, когато хванах на язовир "Сопот" голяма бяла риба, към 9 кг. Борбата беше страхотна. Незабравими мигове имах с една пъстърва, около три килограма и половина. Тя ми счупи върха на пръчката, но аз успях да я извадя.
Ходил съм на риболов и в чужбина. В Гърция лових риба тон. Риболовът там е доста различен и атрактивен. От лодка, на бавни скорости, се влачат въдиците с доста усъвършенствани приспособления. Правят се прецизни изчисления на тежестите и балансиране на линията така, че стръвта да е на големи дълбочини. По този начин се хващат редки и ценни риби.
Съпругата ми Доротея е също много запален риболовец. Рибарските чалъми са нещото, за което непрекъснато се майтапим с нея на съвместните ни излети. Тя се хвали, че владее тънкостите на риболова по-добре от мен. Обикновено мъжете използват риболова, за да починат от жените, но много хора ни завиждат, че ходим заедно на риболов. Спорим, караме се оживено, обсъждаме слуката... Може би сме някакво щастливо изключение. Не сме си омръзнали още.
Харесват ми овациите по време на риболов. Да се изфука човек е много важно нещо. Когато хванах голямата пъстърва на Сърница, доста завист видях в очите на иначе "печени" рибари. Дори четири-пет души се снимаха с нея, за да я показват после като хваната от тях.
Задавал съм си въпроса за различното и общото между платения риболов и платената любов. При платената любов нещата са гарантирани, докато при платения риболов няма нищо сигурно. Общото е, че и при двете тръпката е по-малка, отколкото при истинската любов и истинския риболов.
В природата законите са по-ясни, по-справедливи. Всичко, което е измислено от човека, в голяма степен е в конфликт с природата и много рядко в хармония.
Най-забавните истории по време на риболов са, когато се закачи нещо голямо и започна да го вадя. Това върви с доста емоционални подхлъзвания, намокряния, потапяния, подгизвания, които, естествено, за жена ми са смешни, а за мене - не.
Повечето ми емоционални истории са не толкова забавни, колкото страшни. С малката ми лодка съм попадал в много силни бури. Как съм се оправял, не ми е много ясно. Явно имам някакво чувство за корабоплаване, което ми подсказва в такива моменти как да постъпя по най-правилния начин.