Незабавна промяна по отношение прилагането на санкциите

- Как гледате на идеята за изцяло нов Закон за движение по пътищата?
- Трудно ми е да кажа. За нас основното като интерес към промените в този закон, както декларирахме още на предната среща, е да бъде променена философията на правораздаване на закона върху всички, върху които се простира - водачи, пешеходци, велосипедисти, водачи на немоторни превозни средства, ако щете, каруци с жива сила и т.н. Философията на закона трябва да се промени така, че при всеки един от видовете участници, а те са много на пътя, да бъде озаптено, да бъде възпряно чувството за безнаказаност в поведението.
- Как се стигна до това, че България е във война по пътищата?
- Много са причините. Едната е именно философията на закона и неговото ненавременно прилагане. След като законът позволява при извършено нарушение нещата да се протакат неопределено време във времето. И това става от налагането на санкция с оправданието, че всеки имал права. Но по света това също е решено - всеки има право да обжалва наложената санкция. Но работещите закони в повечето от страните в ЕС имат незабавно прилагане на санкция. А иначе всеки е в правото си да търси възмездие, ако смята, че е неоснователно или неправомерно е санкциониран.
- Има ли проблеми и в съдебната система?
- И това. След като представители на администрацията, самите те изнасят данните за процента книжки, които не са получени по надлежния начин. Т.е. имаме кандидати за шофьори, които или не са се явили на изпит, или, явявайки се на изпит, резултатите им не са видни, или просто има готови листовки написани, значи проблемът е и във водачите.
- Трябва ли да се отнема книжка при причиняване на смърт, вреда или заплаха?
- Абсолютно, не само, не само при причиняване на вреда. Ние сме за отнемане на шофьорска книжка при употреба на алкохол. Говорим за трайно отнемане, не за 2, 3, 6 месеца, а въобще. Практики в други законодателства са категорични по отношение най-опасните предпоставки, които са употребата на алкохол, упойващи наркотични вещества, причиняване на смърт и тежки телесни повреди, причинителят, виновният се разделя със свидетелството си в миг. Това е една от най-тежките санкции.
- А ограничаването на скоростта в населени места?
- По отношение на проблемите в градската среда - те са малко на по-друго ниво - не само и единствено скоростта. Скоростта е предпоставка, разбира се. Неслучайно в нашето законодателство, както и в много други, ако няма друго указано със знаци и табели, има определена максимална - до 50 км/ч. за населените места, освен ако няма друго. Практиката обаче по света показва, че там се изграждат по едно, две, три нива околовръстни пътни връзки във и около населеното място. Там те се правят с основна цел снижаване времето за пътуване, т.е. там скоростта вече е висока. Но изграждането на тези съоръжения е по всички правила, така че да няма конфликт между движещите се превозни средства и останалите участници - пешеходци, колоездачи и т.н.
- Добре, нов закон може ли да промени практиката у нас?
- Аз затова зададох първо този въпрос на тази дискусия: Каква е идеята на законодателя? Каква е преценката? Да, значи закон има и сега, друг е въпросът дали той се прилага. Това е основният проблем.
- Държавата ли трябва да контролира прилагането му?
- Точно така, държавата и по-скоро законодателят. Виждаме, дискусията започва леко остро, на хората, на част от представителите от браншови организации, на гражданските организации, им омръзва вече безкрайното чакане, даване на предложения и нищо да не се случва, т.е. нещата си остават само и единствено в сферата на говоренето, на даването на предложения. Ние казахме още преди два месеца, незабавна промяна в закона по отношение на прилагането на санкциите: глоба - глоба, на момента да се събира; спиране на автомобили от движение със съответно снемане на автомобилните регистрации и т.н.
- Монтиране на видеокамери като превенция на пътно-транспортните произшествия решение ли е?
-  Да. Наблюдението трябва да бъде част от нещата, при което, след като идентифицират нарушителите, да бъдат издирени. Това, че ги виждаме, все още е на половината от пътя до правораздаването.
- Добре, къде се крие проблемът?
- Във възможността, която предполага законът в момента, до безкрай санкционираният  да има възможността да обжалва и да отлага процедурата. Говорим за безнаказаност, това е основният проблем. Болшинството от водачите, които съвсем тенденциозно правят нарушения, са със следната философия, както давахме пример. Какво ще се случи, ако аз правя безобразия по пътищата? Вариантите са: първо - или никой няма да го забележи, второ - или ще го видят дали видеонаблюдението, дали живият полицай, ама какво от това. Той казва: да дойдат, да ме намерят, аз не съм си дори и на адреса. Третият вариант - дори да стигнат и да му връчат санкция, той ще плати, ама когато иска и ако иска, тогава ще плати. Ето ги трите основни предпоставки, които казват, че законът не работи.