16 Ноември 2024събота17:21 ч.

Настъпва ли обрат в глобалния ред?

Действията на "световното задкулисие" са насочени към унищожаване на националните граници на държавите, премахване на граничния контрол, разпалването на войни

/ брой: 31

автор:Васил Савов

visibility 5622

Живеем в неспокойно, тревожно време, в очакване на известни и неизвестни събития. Плашат ни с предстояща трета световна война. Цитират думи на пророчицата Ванга: "Когато падне Сирия, на планетата ще има сериозни сътресения." Разрушителна война в началото на ХХт в. е предвиждал и средновековният астролог Нострадамус. Такава ли е съдбата на човечеството?

Еднополюсен или многополярен свят

Това е основата на днешните международни събития, обобщен код на съвремието. Върху нея настъпват изменения, насочени в различни направления, определящи бъдещи тенденции. Влияние оказват финансово-икономически, военнополитически, етнорелигиозни фактори.
Но ако трябва да бъдем по-точни, зад всичко това стои съществуващото от столетия "световно задкулисие" или "световно правителство", което налага своята воля на "глобалния ред". Сочат се имената на Рокфелер и Ротшилд, но върхът е в тайна. Действията му са насочени към унищожаване на националните граници на държавите, премахване на граничния контрол, разпалване на войни. То предизвиква социални и религиозни стълкновения, епидемии, стреми се към усъвършенстване на хибридните войни. Споменава се и Билдербергският клуб, в който влизат финансови величия, ръководители на транснационални корпорации, крупни бизнесмени, президенти, премиери, представители на медии, дори монархични представители. Пред тяхното състояние, отбелязва печатът, "бледнеят милиардите на Бил Гейтс". На последната конференция на клуба участваха 133-ма души, между които 33 от САЩ, Англия - 12, Франция - 11.
Определено важна роля играят великите сили в лицето на САЩ, Русия, Китай. Със своите действия тази "Голяма тройка" дава тон на събитията на международната арена. Анализаторите в Атлантическия съвет Матю Бъроуз и Робърт Манинг разглеждат в сп. "Геополитика" измененията на силите в посочения триъгълник. През 1971 г. тогавашният държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, изиграл умело своя ход с откриване на отношенията между Вашингтон и Пекин, е преследвал няколко цели. Една от тях е била да забие клин в отношенията между двете социалистически държави - Съветския съюз и Китай, които бяха влошени. Но между тях по-късно сътрудничеството достига до степен, водеща към промяна на световния ред. Според авторите между двете държави се очертава своеобразно разделение на труда. Москва поема гарантирането на сигурността, а Пекин "наводнява" не само региона, но и света с икономическа помощ и инвестиции. Двете страни имат и общи външнополитически цели, от които най-важна е противопоставянето на глобалната роля на САЩ.
Измененията в "Голямата тройка", която представлява горния геополитически кръг, ще зависят от "втория ешелон" на световното равновесие. Това са регионални сили като Европа, Турция, Япония, Иран, Индия. В някои от тези региони настъпиха събития, засягащи остро интересите не само на отделни страни, но и на трите велики държави. Най-горещо е днес в Близкия изток и в Европа. Ще се спрем само на тези два региона, където напрежението е "напоено" с кръв.

Близкият изток - регион на трайно напрежение

"Колкото и да е болезнено, признава Джефри Сакс, директор на Колумбийския университет в Ню Йорк, Западът и особено САЩ носят голяма отговорност за създаване на условията, в които "Ислямска държава" процъфтява. Хаосът, който настъпи в Близкия изток, не само предизвика войните и разрушенията, но и острите социални проблеми, безработица, бедност и болести. Последва гигантският мигрантски поток към Европа."
Близкоизточният кошмар започна като организиран, целево насочен процес, подчинен на стратегията на "управляемия хаос", но стана трудно управляем или неуправляем. След като причини и разнесе огъня в региона, Вашингтон реши постепенно да се оттегли така, че да остане. Вместо да си признаят и да се извинят като цивилизована страна, САЩ започнаха сложна и опасна игра, на която ЦРУ и американската дипломация са обиграни. Появилата се "Ислямска държава" (ИД) се намери като "вълк в кошара". Овце много, но беззащитни и неуправляеми. Задокеанският усмирител се опари от пораженията в Афганистан и Ирак и се насочи към Сирия. Създадена бе тристранна коалиция САЩ-Турция-Саудитска Арабия, към която се присъединиха и други арабски страни. Целта е една, но интересите различни.
В средата на м.г. американският Конгрес прие проектобюджета за 2016 г. с големи разходи за армията. Предвидени са 750 млн. долара за шиитското правителство на Ирак за борба против ИД. Но 1/4 от тази сума тайно се предвижда за "сунитска национална гвардия".
Срещу нарастващата заплаха от терористични организации се препоръчват действия заедно със съюзниците. Но те създават проблеми. "Турция, Саудитска Арабия и ОАЕ, заяви вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън, бяха толкова решително настроени да свалят Асад, че инвестираха за бунтовниците оръжие и милиарди долари. Обаче тези пари и оръжие попадаха в ръцете на ислямистки терористи."
Нещата стават ясни, като се има предвид, че Вашингтон преди това е изготвил план за разделението на Ирак на три части: Кюрдистан, Сунитистан и Шиитистан. Германският институт за международни отношения и сигурност помести през юни 2015 г. телеграма на американския посланик в Берлин за създадена работна група към Държавния департамент за "фрагментацията на Сирия".
Всички тези планове получиха засечка с руската военна намеса. Протакането на действията по ликвидиране на джихадистите даваше възможност за политически маневри на Вашингтон сред религиозните групировки и страни, заинтересовани от събитията. И още нещо. В лагерите на ИД се извършва подготовка на пристигнали от Кавказкия юг и от китайската Синдзянска провинция терористи. За Москва беше ясно, че падането на режима на Башар Асад ще означава засилване на ИД.
Според сп. "Foreign policy" руското военно присъствие в Сирия преследва няколко цели. То ще укрепи изтощената сирийска армия с военни специалисти и въоръжение. Подкрепа получават и сирийските кюрди, борещи се за самоуправление. Не подлежи на съмнение и волята на Русия да балансира дългогодишното присъствие на Шести американски флот в Средиземно море. Така Москва не само подкрепя законното правителство на Сирия, но и подсилва своите стратегически позиции на пълноправен геополитически играч в региона.
Още с пристигането на руските военни сили в Сирия Русия лансира своята платформа за преговори. Що се отнася до борбата срещу ИД, Вашингтон е официално за сътрудничество. Но възникнаха трудности не само по отношение на правителството на Асад, но и сложните взаимоотношения между отделни държави в региона на религиозна основа, специално между Иран и монархиите в Залива. Противоборството между шиити и сунити си остава главен проблем. "Ако не успеем да се договорим със Запада за Сирия, казва Леонид Решетников, директор на Института за стратегически изследвания в Русия, САЩ за отмъщение могат да подпалят ситуацията в Източна Украйна." Не могат да се пренебрегнат и разногласията между САЩ и Турция по кюрдския проблем. Обстановката в региона остава сложна.
Необходимостта от съвместни усилия на Русия и САЩ срещу ИД не подлежи на спор. Неуспехът ще потвърди пословицата "Двама се карат, трети печели".

Мигрантското торнадо и Европа

Мигрантските и бежански потоци продължават да заливат Европа, независимо от атмосферните условия. Броят на хората в тях надхвърли през 2015 г. 2 млн., а по някои предвиждания от Близкия изток вече се готвят да емигрират 12 млн. души. Техните цели са различни, но ще търсят работа и социални грижи. По данни на Международната организация на труда (МОТ) от 176 млн. емигранти в света 56 млн. са в Европа. Да се предвидят всички последици от този процес е рано, въпреки че вече се чувстват някои остри проблеми в социално-икономическата, културно-битовата, етнорелигиозната област. Наблюдатели стигат до убеждението, че бежанският натиск е организиран целенасочено към ерозия на системата в ЕС.
Кой има интерес от това? Редица коментатори сочат американските транснационални корпорации, които виждат в Стария континент бъдещ сериозен съперник в много отношения. В жеста на германския канцлер Ангела Меркел с поканата на бежанците не прозира толкова християнско състрадание, а практически усет. Поради очерталата се тенденция на остаряване на нацията и амбиция за поддържане в Европа на господстващи позиции на Германия.
Икономическата изгода обаче е неопределена, а отрицателните последици са налице. Сред ръководния елит в Брюксел и Берлин настъпи разделение на мненията. Засилването на центробежните тенденции, настроенията против имигрантите подкопават бъдещето на ЕС в интерес на САЩ, които се стремят да не допуснат сближаване с Русия.
Английският в. "Sundy times" съобщи за проникването с бежанския поток на повече от 4000 терористи от ИД в Европа. Те се превръщат в мина със закъснител. Между тях има не само терористи, но и трафиканти на дрога, мечтатели за богатство и пари. Предстои масова, фундаментална етнорелигиозна трансформация на Европа.

Лабиринтът Украйна

"Украинците очевидно трябва да бъдат спасявани, пише с тревога в сп. "Nation" анализаторът Александър Рийд Кели. Въпросът обаче е дали те могат да бъдат спасени в рамките на политиката, която следва сегашното правителство в Киев." А то се оказа в плен на два центъра - Вашингтон и Брюксел, и провежда техните съвети вътре и извън страната.
Подписаните споразумения за асоцииране между Украйна с ЕС и МВФ за отпускане на заеми от 17,5 млрд. долара задължават Киев да извърши реформи. Но резултатите от тях не закъсняха. Страната се намира в трудна финансово-икономическа ситуация. Настъпилата криза привлече заинтересовани западни компании. А какво ги привлича? Украйна разполага с природни ресурси - петрол, природен газ, уран и други подземни богатства. Страната е трета в света по износ на зърнени храни, които зарадваха западни корпорации. Реформите доведоха до поскъпване на стоките от първа необходимост. Цените на руския природен газ си остават остър проблем. Украйна се обрече на постоянен длъжник.
Но финансово-икономическото положение не е единственото следствие от курса на правителството. Начело на страната се намират "разноцветни" политици. Президент е Порошенко, но около него са, както сочи руският геополитик Александър Дугин, човекът на САЩ - Яценюк, на Европа - Кличко, а ръководител на "десния сектор" - Тягнибог.
Вашингтон не се е отказал от намерението си да предизвика война между Украйна и Русия, с която да обвържат и ЕС. НАТО трупа военни ефективи в съседните на Русия страни. Брюксел не се поддаде на подстрекателството и се насочи към преговори в Минск. Въпреки подстрекателствата на НАТО събитията остават в ръцете на дипломацията. Сега е затишие. Коварно затишие.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ