Ловният подвиг на художника

Ето, стоим на една пусия - ловци, уловени в магически слънчев капан. На трийсетина метра вляво от мен Пантелей Зарев е закачил пушката на един клон и записва в бележника си някаква важна мисъл, която е чул от Живков или му е хрумнала. Той е добре. Все нещо е уловил вече. А на нас не ни излиза нищо.
Отдясно е Светлин Русев. Въздържател и вегетарианец, той въобще не се интересува, че никой няма слука днес. Глигани и елени минават през някакви пролуки, където няма никой. Може би това е празното пространство на... онзи, който трябваше да бъде тук.
Изведнъж виждам някакъв нещастен заек да подскача пред нас. Не стрелям по зайци и сърни, но сега, когато не излиза нищо, вдигам пушката. И изведнъж чувам странни звуци: Светлин хвърля камъчета и вика: "Къш!", за да спаси животинчето.
- Светлине, ще те гръмна теб. За какво си дошъл тука, въоръжен като горски разбойник. Не можеш ли да натиснеш поне веднъж спусъка?
Свалям шапката и я хвърлям във въздуха:
- Стреляй!
И Светлин гръмва. Може би случайно. Шапката ми става на парцали. Това е ловният подвиг на художника - гръмна шапката на един поет.

Любомир Левчев из "Ти си следващият"