Какво скри БНБ?
/ брой: 210
Нора СТОИЧКОВА
Изключително неубедителното участие на управителя на БНБ Димитър Радев в дебатите за подготовката на България за влизане в еврозоната повдига много въпроси. Най-важният е защо БНБ скри анализа за състоянието на финансите и икономика, за динамиката на БВП и другите показатели, които е важно да знае цялото общество, преди да ни набутат в еврозоната. И едва след като депутатите от БСП го притиснаха, Радев нехайно каза, че ще им го прати до края на седмицата. Ами той е днес. Къде е анализът?
Управителят на БНБ представи една доста тесногръда гледна точка - за банковата система било важно и удобно да влезем в еврозоната, та хайде всички да се сурнем като овце там, откъдето връщане назад няма. Факт е, че има начин да излезем от ЕС, но от еврозоната няма да можем.
Радев заговори и за това, че трябва да покрием определени макроикономически критерии - да свалим инфлацията до 5-6%, да свием бюджетния дефицит до 3-4% от БВП... Неизпълними условия дори за големите икономики в Европа в текущите кризи и санкции. Откъде накъде България ще спазва критерии, които лидерите в ЕС не спазват?
БНБ твърди, че нямало страшно за валутните резерви на страната - от задължителни 10% те щели да намалеят на 1%. Останалите 9% от тях България няма да може да използва за национални политики, а трябва да ги даде на търговските банки - 90% чуждестранна собственост.
Които ще ни ги продават скъпо и прескъпо под формата на ипотечни и други кредити. И ще припечелят здраво от спестените от народа пари. Естествено, че банките ще искат да вкарат България в еврозоната, като ще умножат печалбите така, както не са и мечтали.
Този 1% задължителни резерви е равен на паричен еквивалент от 500 млн. евро, които ще държим като дял в Европейската централна банка. А заедно с това ще понесем и риска да ги загубим при влошаване финансовото състояние на фалирали европейски икономики, като гръцката, например.
Радев си позволи да наплаши депутатите, че ако не влезем бързо в еврозоната, това щяло завинаги да ни прати в дълбоката периферия на ЕС. Фактите обаче говорят обратното. Дания и Швеция преди години с референдум се отказаха от еврозоната, но далеч не са в периферията на ЕС, в първата десятка са, по думите на проф. Румен Гечев. Да не говорим, че са с по-добри макроикономически параметри от членовете на еврозоната. Ами Полша, Чехия и Унгария - те да не би да са в периферията? И те се отказаха от еврозоната.
Радев спомена мимоходом, че причината да пласираме при високи лихви държавния си дълг на аукционите е фактът, че не сме членове на еврозоната. Но истината е друга. Лихвите по дълговите книжа на Хърватска са се качили 10 пъти за 1 година и днес се търгуват с лихва от 4,133%. Нищо, че световните пазари знаят, че Хърватска е готова за еврозоната. Проф. Гечев посочи и други примери. Шведските облигации преди ден са били с лихва от 2,187%, но Германия, която е в еврозоната, е продала облигации с по висока лихва. Да не говорим за САЩ, чиито книжа се търгуват при лихва над 4%.
Но най-важният въпрос след изслушването на ръководството на БНБ е какво крият от нас и не искат да кажат. Радев спомена, че цената ще е висока. Колко висока, г-н управител на БНБ?! И няма нужда да се гънете като изоставащ ученик пред черната дъска. Покажете публично числата. Защото знаем, че не е изгодно точно сега да влизаме в еврозоната.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.