15 Ноември 2024петък12:20 ч.

Георги Дамянов: Повече тъжно, отколкото смешно

/ брой: 202

автор:Дума

visibility 2347

Георги Дамянов е роден на 14.04.1934 г. в с. Долна Бяла Речка, Монтанско. Завършил е ВИИ "Карл Маркс" през 1957 г. Работил е в областта на търговията, а през 1961 г. постъпва в органите на МВР. През 1974 г. започва работа в Министерството на външните работи, където от дипломатически ранг първи секретар достига до пълномощен министър и длъжност заместник-директор на Единния държавен протокол.
Като организатор на многобройни ловни излети на наши и чужди големци из родните гори и полета, Георги Дамянов има много какво да разкаже. Предлагам ви два негови спомена за колоритни ловни приключения.

Неволен изстрел

Преди 10 ноември ловният елит можеше да се преброи на пръстите на двете ръце, но трима бяха на върха - Тодор Живков, Пенчо Кубадински и Петър Младенов. Предпочитанията ми бяха към Петър, когото считах за най-бърз и точен стрелец. Подсказваха го и младостта и отличното му зрение. Освен това бе "белязан" и до края на живота си носеше сачма в едната си буза! В неговата ловна компания често бяха Емилиян Станев, Ангел Балевски, Йордан Радичков и други изтъкнати интелектуалци.
Веднъж в средата на седемдесетте и аз попаднах сред тях на ловен излет. На първата пусия гръмнах веднъж по лисица и забравих да разредя пушката. Тръгнахме към следващата пусия през дълга просека. Всички носеха пушките си "скършени", само моята остана преметната през рамо. Движех се до Емилиян Станев и Ангел Балевски, за да слушам ловните им лакардии. И така захласнат, се сепнах от внезапно изфърфорилите от близкия храсталак два едри мъжки фазана. Неволно натиснах спусъка на пушката, която ми беше на рамото. Разнесе се трясък и фазаните тупнаха в краката на академиците!
- Ангеле, виде ли що стори момчето!? Младо е, оно и да пръдне, пак ще ги свали! Ама ние с тебе през девет топрака да ги гоним, пак ще си заминат - рече бай Емилиян и повдигна фазаните да ги видят и другите.
Разбрах каква непростима изцепка бях направил, но си затраях! Знаех, че никой нямаше да ми повярва, че съм го сторил случайно. Чак днес си го признавам.

Къде ми е пушката?     
Пътувах към ловната резиденция "Воден", за да организирам посещението на Николае Чаушеску. Ловът бе сигурен, но какво се криеше зад него, какъв междудържавен въпрос бе припарил под краката му? И във Воден се чудеха, защото с него не идваше съпругата му Елена - "вторият" (някои посветени твърдяха, че е първият) човек на партията и държавата!
Чаушеску бе изключително суетен и затова докарахме на летище Воден гвардейския оркестър и почетната рота да посрещнат специалния самолет.
Истината за посещението научих от личния му оръжейник, който говореше отлично български:
- Официални разговори няма да има - рече той. - Академичката Елена ще празнува новото си "епохално" химическо откритие и не иска това да стане в сянката на Николае. Затова го прати тука да ловува. Нали знаеш, че без нея той не смее да води сериозни разговори!?
Рано на следващия ден Чаушеску се появи във фоайето на резиденцията, накипрен в ловните си одежди. Повика оръжейника си и го запита на висок глас:
- Къде ми е пушката, бе?
Хората от УБО донесоха десетина пушки с оптически мерници, досущ като неговата, и му предложиха да си избере. Но той не ги погледна, а продължи да пита и да мъчи хората си:
-Къде е моята пушка? Защо не я носите?
Тодор Живков стана свидетел на тази сцена и настроението му се развали. Досети се, че това бе един от поредните "номера" на Николае и си замълча.
- Палете самолета и ми донесете пушката от Букурещ! - разпореди се Чаушеску и отиде на закуска с Живков.
След около час пушката пристигна. Тодор Живков се извини и отказа да придружи румънското величие под претекст, че му е изникнала спешна държавна работа.
Предварителната нагласа беше, че Чаушеску ще ловува на трофейни елени и глигани. Потеглихме при засилена охрана и мерки за сигурност.
Джипът с Чаушеску спря до една широка поляна, на която имаше няколко трофейни благородни елени, но "великият" ловец хич не им обърна внимание! Погледът му бе прикован в едно малко стадо млади бизони, които кротко пасяха близо до пътя.
Без да иска разрешение от директора на стопанството, вдигна пушката. Нищо не можеше да го спре. Разнесе се изстрел и една млада бизонка падна като отсечена. Поиска да повтори, но ловният шеф го спря:
- Стига толкова, само това малко стадо ни е! Вие сте първият и единствен стрелял по него. Другарят Живков е забранил да се стреля, докато не се развъдят.
Чаушеску направи кисела физиономия и даде знак за прибиране.
А там, пред прага на резиденцията, бе проснато окървавеното тяло на бизонката и насъбралите се трийсетина румънски кибици се възхищаваха на "майсторлъка" на своя велик шеф!
И такива ловци имаше на този свят! Сигурно и сега ги има!

(Продължение - следващата събота)

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 142

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 126

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 136

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 125

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 145

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 109

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 116

/ брой: 219

Сицилия - Душата на Италия

автор:Ина Михайлова

visibility 153

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 158

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ