Човекът - там е отговорът!

Животът е пълен с противоречия. Между небето и земята, между свекървата и снахата, между мъжете и жените, между кучетата и котките. Основното противоречие е според мен между доброто и злото, това е като че ли основно, на което сме се учили в детството. От приказките. Добра е Червената шапчица, каквото и да се говори впоследствие за нея по разни вицове, а вълкът е лош. За бабата от същата приказка не е ясно каква е точно. И ето от това положение тръгват някои неясноти.
Горе-долу както с бабата от приказката стоят нещата и в нашата действителност. Чувал съм да казват, че таксиджиите, да речем, са бандити. Понякога е наистина така. Но понякога е точно обратното. Литературните критици, които са майстори по измисляне на етикети, определят: този писател е реалист. Добре, реалист, но бездарник. Друг някой също е реалист - пък талантлив. Но вместо да се каже: този е бездарен, а онзи не е, казва се за двамата вкупом, че са писатели реалисти. Аз в живота си съм също реалист. И виждам следното: говори се и се пише, че бизнесмените са мутри. В действителност някои бизнесмени са мутри, други са обикновени крадци, трети са будали, четвърти са даже много свестни хора.
Казват, че учителите са... А бе нека не цитирам... Самият аз в далечното минало съм имал великолепни учители и такива, които ме е срам, че ги познавам изобщо.
Казват, че лекарите гледат само как да ти издърпат парите от джоба и те поддържат жив само и само за да изпадат някакви средства от тебе. Ами познавам такива лекари, но познавам и други, които са готови да те убият не ако им предложиш пари, а само ако го загатнеш. Познавам лекари, на които пациентът ако занесе бутилка за подарък, лекарят веднага я отваря и бързо я изпиват заедно двамата.
Слушам какви ли не смешки за депутати и за министри. Тук вече, забележете, навлизам в по-висока материя. Не можете да си представите обаче колко много свестни личности има и в тази група на българското население.
Разбира се, трудно е отведнъж да се определи кой е добър и кой лош от дадена категория хора. Аз срещам понякога и даже често, няма да ми повярвате, но наистина срещам възпитани, любезни, услужливи чиновници в различни поделения на държавната администрация. Едно време ги наричахме бюрократи. Добре, нека да са. Но значи има добри бюрократи и лоши бюрократи.
Та преди да кажем тези са такива, а онези онакива, да помислим за миг, да си припомним случки от собствени, наши си събития и да отсъдим, че всичко си зависи от ЧОВЕКА. Конкретния отделен човек. С каквото и да се занимава той. Защото не може на Земята да сме няколко милиарда хора и всеки от нас да е свестен, нали?