14 Ноември 2024четвъртък17:25 ч.

Мнение

Българофили ли са днешните русофоби и антикомунисти?

Заливат ни псевдопатриотизъм и унизително чуждопоклонничество с всевъзможни опити да се принизи и пренапише историята

/ брой: 61

автор:Продрум Димов

visibility 2679

Този въпрос си го задават напоследък все по-често не десетки, а хиляди здравомислещи наши съвременници, сериозно обезпокоени от развихрилата се антируска истерия у нас и в чужбина. Същата придоби недопустим арогантен характер, особено по време на тазгодишните тържества, посветени на навършилата се 137-годишнина от Освобождението ни от османско робство. За съжаление от високите етажи на властта, от медии и от учебници непрестанно ни се внушава, че то не може да бъде окачествявано като робство, а като османско владичество, разбира се, в угода на определени политически сили и цели. Изглежда, че има късопаметни люде, които "неволно" са забравили как са го назовавали Левски, Ботев, Раковски и всички наши революционери и народни будители по време на Възраждането.
Повече от четвърт век вече сме свидетели на едно тенденциозно пренаписване на отечествената ни история, като се изопачават и преиначават важни исторически факти и събития. Изравят се из миналото и

тълкуват необективно и превратно

определени ходове на руската политика на Балканите, в това число и изясняването на ролята и характера на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. И обикновено се слагат на везните, и то с право, разбира се, нечистоплътните имперски интереси на руския царизъм. Така по време на често разгръщащите се полемики и дискусии се заобикаля, сигурно съзнателно, искрените добронамерени чувства на големия славянски брат към българския народ.
Това се почувства особено осезаемо и в поредното издание на "История БГ" по БНТ на 2 март т.г. Останах с убеждението, че същото имаше за предмет да проследи историческия генезис на русофилията и русофобията у нас още от времето на Възраждането. Водещият Андрей Захариев се оказа унизително неподготвен и срамно некомпетентен човек, изпусна юздите и беше безпомощен да обуздае развихрилите му се събеседници - доцентите Стефан Дечев, Владимир Стоянов и техният верен съмишленик г-н Тони Николов, които се юрнаха ненаситно да търсят страници от историята ни, които показват хищния нрав на Петербург. Нещо повече - постараха се да цитират позабравени мисли на Раковски, Захарий Стоянов, Стамболов, отразяващи недоверието им в царска Русия. Но не спряха дотук. Обект на жестока присъда стана и поведението на Русия по време на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което се осъществява без нейното предварително съгласие, макар че тя по принцип е за неговото осъществяване, но намира този акт за прибързан. И в знак на огорчение от незачитане на нейното мнение, тя изтегля веднага повече от 200 свои офицери, което на практика обезглавява българската армия. Напразно известният литературен критик и историк Панко Анчев и донякъде неговият по-умерен съмишленик Владимир Брезоев се стараеха да внесат някакъв разум в разгорещялата се яростна полемика.
Слушах и недоумявах как може да се излива толкова омраза към освободителите.

Няма аналог в световната история

какъвто е подвигът на руския народ, дал десетки хиляди жертви, оставили завинаги кости на българска земя, за избавянето ни от мрака на петвековния османски гнет. И никой не е мислел тогава за имперски интереси. Ето какво пише по този повод големият руски писател Достоевски, участвал доброволно в тази велика освободителна мисия: "Попитайте народа, попитайте войника! За какво се вдигат те, за какво отиват и какво желаят в започналата се война, и всички ще ви кажат като един човек, че отиват да служат на Христа и да освободят угнетените братя. Нашата идея и война са святи!..."
На такъв подвиг е способен само великият народ на Русия, неговата интелигенция в лицето на Тургенев, Гаршин, Верещагин. Да не говорим за доблестните военачалници - генералите Гурко, Скобелев, Столетов, Драгомиров, чиито имена нечия омраза, обслужваща сляпо чужди интереси, не позволи да прозвучат тази година на тържествената заря-проверка. Навярно те нямат заслуга за жадувания изгрев на българската свобода. А в директното предаване на тържествата, пък и от репортажа, излъчен от БНТ, не се разбра за очаквано почетно присъствие на руската дипломация в България. Е, за някои е по-важно, че САЩ уважават националния ни празник. А сигурно и Обединеното кралство, на чиито кораби беше натоварена многохилядната армия на Сюлейман паша, която е трябвало да се озове час по-скоро на Шипченския проход, за да помага за нашето освобождение.
Но за тези неща и дума не се обелва от онези, които уж обичат много родината си и се чудят как да лакейничат на любимите си западни покровители и вдъхновители. В необуздаемата си омраза към родината на Пушкин и Лермонтов, Маяковски и Шолохов те непрестанно ни втълпяват, че "Дядо Иван" е бил винаги враг на нашия народ и грешат онези, които продължават да го тачат. А Западът сигурно е бил винаги благосклонен към нас, затова ни удостои и с варварския Ньойски договор от 1919 г. А може би и малцина знаят, че Русия откупи нашата независимост, обявена на 22 септември 1908 г., като опрости 82 млн. златни рубли на Високата порта, дълг от Санстефанския мирен договор.
Прави ми също така впечатление, че самозвани българофили избягват да споменават за

новата териториална разправа

със страната ни, която беше подготвена на Парижката мирна конференция след Втората световна война. България беше третирана като победена страна и нашите южни съседи бяха подготвили карта на Гърция, чиято северна граница стигаше чак до Пловдив. В този критичен момент единствен ни протегна ръка бившият Съветски съюз. И не трябва да забравяме думите на тогавашния съветски министър на външните работи Вячеслав Молотов, който най-авторитетно и загрижено заяви: "Братя българи, бъдете спокойни, вашите граници ще останат непокътнати!" Тези думи, произнесени от първия съветски дипломат на 10 февруари 1947 г. във френската столица, са само част от едно историческо начало, разтворило широко дверите на едно жадувано и невероятно плодоносно единение и съзидание. Но неговите високи стойности едва ли имат някакво значение за хората, лишени от съвест и морал.
Пиша тези неспокойни редове, а мислите ми ме връщат натрапчиво в телевизионното студио, където безумието бълва все така безпощадно омраза, която скоро сродява русофобията с антикомунизма. Вместо да чуваме гласа на синовната признателност към онези, които са пролели кръвта си за свободата на отечеството ни, малкият екран, изяждащ париците на българския данъкоплатец, ни препраща към кървавите злодеяния на комунистите по време на атентата през 1925 г. в столичната катедрала "Св. неделя" и стигна до втръсващите ни вече обвинения за мистериозната кончина на Георги Марков. И всичко това ни се поднася в навечерието на големия национален празник, насищан в тези мигове с толкова низост и падение. И жалко, че негови носители са доценти, които натрапват на студентите си своя "патриотизъм" и унизително чуждопоклонничество. А рупори на тази безгръбначна философия са журналисти като Иво Инджев, Георги Коритаров, който навремето понеже обича много родината си, я измами и не отби редовната си военна служба. Немалка заслуга в разгърналата се като мода русофобска и антикомунистическа истерия има и вездесъщият голям "българофил" Михаил Неделчев, който е вече едва ли не инвентар в телевизиите ни, не се уморява да хули ужасното тоталитарно минало и да ни убеждава в драгоценните си недостижими нравствено-морални и интелектуални стойности. Добре е, че ученици и студенти не посрещат с аплаузи високите им идеали. Това се почувства и от техните реакции по време на въпросното телевизионно предаване, когато прозвучаха изявления и на Димитър Благоев, Георги Димитров и Васил Коларов, оценяващи високо всестранните ни дружески отношения с голямата братска славянска страна. Всички присъстващи като публика

бурно и въодушевено аплодираха

тези топли слова, което пораздразни, огорчи и помрачи агресивните допреди това русофоби. А още по-неприятно им стана, когато Панко Анчев обяви на всеослушание, че според последните социологически проучвания 80% от сънародниците ни са за възстановяване и укрепване на дружеските ни връзки с Русия. Това недвусмислено говори, че обичта на народа ни към най-голямата по територия страна в света е здраво втъкана в родната ни душевност. И, разбира се, че тази любов, чиито корени са от векове, е адресирана към големия руски народ, а не към алчните олигарси, за да бедстват днес милиони честни и обикновени люде от Калининград до Владивосток.
Но това е друга тема за разговор, защото едва ли вълнува новоизлюпените "българофили". Те навярно обичат всичко българско и родно, както и БНТ, която уж цени родната ни духовност, та затова пуска стоте български филма в среднощните часове, когато няма кой да ги гледа. Така и те промиват неуморимо мозъците на мало и голямо в духа на своите "демократични", псевдохуманни възгледи. Пък какво от това, че стотици хиляди се чудят как да свързват двата края. Важното е, че "милеят" за България, но за коя?

ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 146

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 149

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 137

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 172

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ