Аз съм скитник по реките

Владимир Голев

Владимир Голев е роден в град Банско. Завършил е "Право" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работил е като журналист в радио "София". Бил е редактор в Студио "Игрални филми - Бояна", във вестник "Студентска трибуна", издателство "Народна младеж" и главен редактор на сп. "Септември". Има издадени над 30 книги с поезия и проза, преведени на много езици. Автор е на 4 пиеси. Бил е риболовец от 1960 година. Починал през 2011 г.

Риболовът е удоволствие и физическо натоварване. На риболов не мога да стоя на едно място. Аз съм скитник по реките, особено в Пирин. Риболовът е нещо много хубаво. Цял ден си сред природата и се занимаваш с нещо, което е и полезно, и красиво, и приятно, и забравяш за всички. Сещам се за една случка. Една година в Своге група писатели чакахме да дойде Елин Пелин, но той не пристигна в уреченото време. През деня с Александър Балабанов били на риба, дали улова в кръчмата да се изпържи и заседнали. Когато ги открихме в кръчмата, Елин Пелин каза: "А, вие сте тука. Аз ходих на риба и забравих за вас."
Така че това си е много увлекателен занаят...
Риболовът е по-самотно, по-интимно занятие. Приятни са, разбира се, овациите по време на риболов, но аз съм писател и обичам повече другите овации, когато прочетат мое произведение или аз прочета нещо хубаво.
Има и забавни истории, случили се по време на риболов. На стената на язовир "Искър" много трудно извадих един шаран. Помогна ми един милиционер от охраната на водоема.
След време го виждам да върви пеша по пътя. Спрях и го качих. Той ме позна и каза на пътуващия с мен Йордан Радичков: "Ние с него сме интимни... ловили сме заедно шаран."
Веднъж сме на риболов със Здравко Чолаков и други писатели на Струма. Половин ден се мъчим кой с японска въдица, кой с френска макара, кой със специален френски конец да хванем риба, но нищо, една рибка не клъвна. По едно време пристига едно циганче и казва: "Бате, дай една кукичка." Дадох му кукичка. Той откърши един прът и я върза с конец. Започна да хвърля. Хвърли и веднага извади риба, хвърли и веднага извади риба... И така около един килограм мряна. Ние се събрахме всички, гледаме го и го питаме: "Как го правиш?". Той се смее и ни отговаря: "С мерак бе, бате!" "Айде стига си ловил" - казваме му ние. "И на мен ми стига. Вече има за ядене тази вечер..." - отговори ни той и си тръгна. Всички започнахме да хвърляме на неговото място и с неговата стръв, но така и не хванахме риба до вечерта.
Според европейските стандарти хващаш определен вид риба в определени граници. Останалата я връщаш обратно. Това може да се получи в България само ако има строг ред и охрана. Сега всеки лови каквото иска, както иска, както може, включително и президентът Жельо Желев навремето ни показа, че може да се лови и с ръце.
На едни скали край Варна поетът Андрей Германов ме накара да влезна в морето с маска и шнорхел, да погледна дъното отблизо. Това, което видях ме порази, аз извиках и едва не се удавих. Това беше един невероятен свят. Свят на изолацията, но и същевременно на мисълта. Водораслите се люлеят като дървета при вятър. Населено е с животинки като на булевард, но там е смълчано, чуждо за теб. Аз си казах: Сега ще ме хванете за заседания и съвещания - друг път. Тука като сляза, мога да си седя и никой няма да се сети къде съм.
Отношенията между писателите по време на риболов са като между запалени рибари. На един риболов, на Богоровските блата, сме с Никола Фурнаджиев и Ангел Каралийчев. На Ангел Каралийчев му кълве и постоянно вади много малки костурчета. Фурнаджиев, на два метра от него, не извади нищо. На края на деня казва на Каралийчев: "Аз тези рибки, където ти ги ловиш, никога няма да ги взема. Бих ги хвърлил обратно във водата. Аз за това не ги ловя, а ти, алчен такъв...". Че като се скараха, като стана една... не си говориха дълго време.
Риболовът за мен не е просто да хвана риба. Той ме вдъхновява. Обичам да гледам как се изменя цветът на небето. Впечатляват ме облаците, които идват като грамади с толкова различни цветове. Като че ли са някакви дворци, някакви огромни градини, където се сменя светлината. А после дъгата. За първи път на риболов съм виждал такава хубава, ясна и близка дъга. Изумително красиво нещо. По време на риболов съм виждал такива картини, където никъде не можеш да ги видиш. Нещо неповторимо...