Елена Йончева: С резолюцията за свободата на медиите настоявам за защита на разследващите журналисти

Европейският парламент прие резолюция за укрепване на свободата на медиите, на която евродепутатът Елена Йончева е съдокладчик от името на групата на социалистите и демократите. Документът получи одобрението на огромно мнозинство от 553-ма евродепутати.

По настояване на Елена Йончева с резолюцията се призовава за амбициозен бюджет на ЕС, в който има средства в подкрепа на независимата журналистика, особено на разследващите журналисти. Тя изисква европейското финансиране да бъде разпределяно не от правителствата, а от независими европейски организации.

„Разследващата журналистика напоследък отсъства. Скоростта, с която се разпространява информацията стана по-важна от качеството й. Журналистическите разследвания са скъпо и опасно начинание“, коментира Йончева след гласуването. За нея от първостепенна важност са две неща – защитата на разследващите журналисти и финансирането на работата им, така че да са независими от националните правителства.

Умишлено нито една държава-членка не е спомената поименно в документа, защото целта е да се приеме законодателство, което да се отнася за целия Европейски съюз – рамка, която в момента липсва. С нея Европейската комисия ще трябва да посочи конкретни решения, които да бъдат съобразени с принципите, записани в резолюцията.

В документа, по предложение на Елена Йончева, се изисква повече прозрачност във финансирането на медиите, не само в тяхната собственост. Според нея правилата за посочването на крайните собственици често се заобикалят или се спазват формално, докато, когато финансовите потоци за издръжката на медиите са известни, читателите могат да се ориентират за обективността на информацията в тях. С документа се осъжда и всеки опит за монополизиране на медиите и упражняване на политическо влияние върху тях.  

По настояване на българския евродепутат се призовава и за разработване на европейско законодателство, което да защитава журналистите от съдебни дела, които се образуват с цел да бъдат сплашени или дискредитирани т.нар. SLAPP дела. Това не означава, че тези, които под претекст, че са журналисти, публикуват лъжи и клевети, ще бъдат защитени от съдебно преследване. „Това са две различни писти. Целта е да не се преследват журналисти за това, че са изразили позиция“, коментира евродепутатът.

Елена Йончева получи подкрепа и за още няколко предложения:

• Да се въведат стандарти и отличителни характеристики за медийна свобода в целия Европейски съюз, тъй като сега съществуват големи различния между държавите-членки - в класациите има почти 100 пункта разлика между страните от ЕС, които се представят най-добре и тези на дъното. България е на последното място от държавите-членки на ЕС по свобода на медиите – 111-то в световната ранглиста за 2019 г., изготвена от „Репортери без граници“.

• Управляващите да осигурят прозрачност на дейността си. Държавите-членки да гарантират достъп на журналистите и медиите до парламентарните дебати, членовете на парламента и висшите държавни служители, до информация от публичен интерес и до публични събития, пресконференции, особено с участието на представители на правителството.

•Публичните личности и управляващите да се въздържат от очернянето на журналисти. Държавите-членки да осигурят защитата на медиите при отразяването на протести и демонстрации, за да могат журналистите да вършат работата си без страх

• Жените журналисти да получат допълнителна защита, тъй като те са особено уязвими на тормоз и заплахи

•Компаниите, които управляват медийни социални платформи да се включат в Кодекса на поведение, представен от Европейската комисия, в който има правила срещу езика на омразата. Европейската комисия и държавите-членки да събират по-достоверни данни за степента на разпространение на езика на омразата и на престъпленията от омраза. 

• Потребителите да имат възможност да сигнализират за потенциална дезинформация, за да може да се улесни по-бързото й коригиране, като в същото време да се позволи и проверка на фактите от независима, трета страна, за да не се допуска погрешно използване на този инструмент.

•Европейската комисия и държавите-членки да подпомогнат образователна политика, която увеличава медийната и информационната грамотност, да дава възможност на гражданите да мислят критично и да им помага да откриват дезинформацията.

В резолюцията се предвиждат и мерки в подкрепа на медиите, които пострадаха от пандемията заради COVID-19.

Евродепутатите призовават Европейската комисия и държавите-членки да приложат незабавни помощи за възстановяване и защита на работните места, както и за издръжката на журналистите и работещите в медиите, за подпомагане на компании и за финансиране на обществени медии през икономическия план за възстановяване от COVID-19, като напълно се съобразят с правилата на конкуренцията в ЕС. Те припомнят предложението си за създаване на постоянен фонд за журналистика като част от Многогодишната финансова рамка (2021-2027), който да подпомогне преодоляването на кризата заради COVID-19, включително чрез директна финансова помощ за независими журналисти и медии, за журналисти на свободна практика и самонаети медийни работници.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/