14 Ноември 2024четвъртък12:10 ч.

Булевард/Срещи

Константин Кучев, студент:

За пръв път свирих на улицата в Несебър

"Уличната музика" те учи на импровизация и подтиква към композиране - твърди абсолвентът от музикалната академия "Панчо Владигеров"

/ брой: 96

автор:Георги Аргиров

visibility 2794

Константин Кучев е цигулар и китарист. Роден е на 24 ноември 1988 г. Студент в Музикалната академия "Панчо Владигеров", специалност "Поп и джаз пеене". Занимава се с композиция на музика към театрални постановки. Автор е на авторска музика към представления в международни театрални фестивали в Чехия, Полша, Гърция и Египет. Участвал е представленията "Орфей" и "Session" на университетския театър "Алма Алтер". Работи върху организация за съвременно изкуство и култура "36 маймуни" по представленията "След утре преди вчера"(2009) и "Навреме" (2012) като музикант и актьор. Автор е на музиката към спектакъла "Малкият принц" (2009). Сътрудничи на сдружението "Помощ за деца в риск" и детската актьорска школа "Петровден" в София, Варна, Пловдив и Пазарджик.

 

- Откога се занимаваш с музика?
- Започнах, когато бях на 5 години и половина. Започнах да ходя на уроци по цигулка в музикалното училище в Плевен. Моите родители ме заведоха при Красимира Кузева, тя ме подготви за кандидатстване в училището, когато бях в четвърти клас. С цигулката продължих до седми клас. Много мои съученици също учиха музика, но продължиха с други специалности.
- А ти?                                                                                              
- Аз се записах в местната езикова гимназия. Исках да разширя кръгозора си. Първият език ми беше английски, вторият - френски. Там пък в осми клас се запалих по рисуване и китара. Надделяха заниманията ми с китара - така отново намерих любовта си към музиката, благодарение на уроците на Любомир Анов, който е и страхотен композитор. Китарата, както се знае, е идеална за купони и серенади.
- Да не би да си правил серенади?
- Да, на мои приятелки. И с цигулката, и с китарата. Свирил съм под прозорци, под тераси, качен на дърво.
- Кога бе първата ти изява като музикант?
- Към Плевенския театър имаше школа за деца, посещавах я с голямо удоволствие. Там имахме музикални представления. Така получих и първите си уроци по актьорско майсторство. Що се отнася до първата ми изява като музикант, тя беше като уличен музикант в Несебър, когато бях на 18 години.
- Как си спомняш своето "прохождане" в музиката?
- С моя приятел Александър Асенов решихме да отидем на море. Тръгнахме на автостоп. В Несебър живяхме две седмици на палатка и там свирехме като улични музиканти.
- Ако не е тайна, какви пари изкарахте?
- Нищо особено. Дори мога да кажа, че накрая останахме с празни джобове, но така открих магията на уличното музикантстване.
- А продължаваш ли да свириш на улицата?
- Да, при това с голямо удоволствие. Свиря в Борисовата градина, в Южния парк.
- Не смяташ ли, че е малко унизително да се свири по улиците? Според теб това не е ли вид просия?
- Не, в никакъв случай. Аз излизам с нагласата, че доставям удоволствие на хората, и не се чувствам унижен. Ако човек има някакви съмнения в това, по-добре е да не излиза да свири "на открито". Но да пееш, да танцуваш, да играеш театър на улицата е изкуство, което научава на много неща.
- А като уличен музикант изкарваш ли  "прилични доходи"?
- Да, случвало се е. Стара максима е, че ден с ден не си приличат. Но на улицата човек може да си изкара достатъчно, за да преживее.
- На какво те научи свиренето на улицата?
- На импровизация; на това, че се научаваш да хващаш момента на музицирането. Сега свиря едно, после - друго; един стил, друг стил. Дори бих казал, че композирам "в крачка". Започвам една мелодия, да кажем, на известна песен, а после продължавам с музика, която измислям в момента, която ми идва отвътре.
- Как продължи образованието си след  средното училище?
- Кандидатствах анимация в НАТФИЗ, но не ме приеха. После записах философия в СУ "Св. Климент Орхидски", където следвах 2 години. Веднъж, докато минавах покрай залата на университетския театър "Алма алтер" едно момиче - Ромина Николова, ме покани на театрално представление. Отидох, беше невероятно - актьорите не играеха, а общуваха на езика на птиците - представлението се казваше "Не-птиците". В тази постановка много се залага на импровизацията, както и в самия театър, разбира се. Ако в едно представление, да кажем в Народния театър "Иван Вазов", професионалните актьори играят по строго определен сценарий, то в "Алма алтер" едно представление всеки път се играе различно. Ръководителят на театъра Николай Георгиев е живял и видял много, свободен е по дух. Позволява на своите студенти да покажат най-доброто, на което са способни.
- Значи си учил философия?
- След втората година прекъснах и се записах в Консерваторията - поп и джаз пеене. Тъй като бях оставил на заден план музиката, помолих приятели да ми помогнат в подготовката за явяване на изпити. Бях позабравил солфежа, а той е основата. Но все пак успях да наваксам. Получих много ценни знания, особено в часовете по хармония, полифония, вокални ансамбли.
- В какви пиеси и постановки участваш в Театъра-лаборатория "Алма алтер"?
- В музикалните представления. Например в "Ромео и Жулиета", "Gypsy Hell" и "Session".
- Участваш в шоуто "България търси талант" 3.
- Да, явих се на предварителен кастинг, одобриха ме, и така стъпка по стъпка стигнах до полуфинала.
- Какво е мнението ти за подобни реалити програми?
- Противоречиво. Преди да се явя на този конкурс, имах известно предубеждение. Смятах, че в подобни формати не търсят музика, а само шоу. Но не е така. Ако си откровен в това, което правиш, ще те оценят. Но не ми харесва това, че един талант, ако не се яви на подобен формат, няма да го видят и чуят.
- И защо е така?
- Първо - рекламата е определяща, второ, хората все повече слушат записана музика - интернет, радио, телевизия. Предпочитат да си останат вкъщи, вместо да дойдат да те чуят на живо в клуб например. А музиката има най-силно и вярно въздействие, когато е жива.
 

ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 68

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 54

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 70

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 68

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 60

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 73

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ