За моралното авторско право

Моля читателите на вестника да ме извинят, че този път ги занимавам със свой личен въпрос. Всъщност доколко е личен, е по-добре да се прецени след прочитане на тук написаните от мен редове. Не бих повдигал този въпрос, ако само бяха грубо нарушени авторските ми права. Длъжен съм да обясня, че става дума за идеалните, моралните, а не за финансови авторски права.
Но за какво иде реч? Народно читалище "Постоянство 1856" от Лом - Драматичен театър "Кръстьо Пишурка", представиха в София пиесата "Щръклица" или "Приказка за калпаците" по Панчо Панчев (това ПО служи за оправдание на безобразията, които са правени с текста и с цялостното звучене на комедията). Въпросните безобразия са дело на авторката на сценичния вариант Катя Кисимова и на режисьора Николай Априлов. Нито някой ме е питал (а аз още съм сравнително жив) може ли да обезобразява моята пиеса, нито аз съм давал съгласие за това. Случайно разбрах и за гостуването в София, за да отида и да видя печалния резултат.
Позволявам си и писмено, и публично да излея това свое възмущение, тъй като същата пиеса вече половин век обикаля сцените (без "подобренията" на госпожа Кисимова и господин Априлов) и се стреми да въздейства положително за възпитанието на зрителите (главно подрастващите)... Тя е поставяна в Москва (два театъра), Петербург (два театъра), Берлин, Ню Йорк, Варшава, Хелзинки и други големи градове. Общо над сто и петдесет са нейните премиери в Русия и бившите съветски републики, Германия, Чехия, Полша, Финландия, Унгария, Норвегия, Кипър, Монголия, Румъния и други...
Преди години, при постановката й в Държавния сатиричен театър от големия наш режисьор Вили Цанков, по негово предложение лично аз добавих няколко реда, за да е не само за деца, а и за възрастни. А през този сезон (четиридесет и осем години, след като е написана) "Приказка за калпаците" беше поставена в оригиналния й вид от нашите професионални драматични театри в Стара Загора, Благоевград и Бургас. 
Режисьорът Стефан Поляков, направил няколко нейни постановки, не позволява на актьорите да променят дори една дума в диалога, защото пиесата е написана на стилизиран език, което (според критиката) е едно от достойнствата й. Но какво ви занимавам с езика на диалога, когато с груба дърварска брадва е унищожен целият финес и на образите, и на композицията, и на идеята на произведението. Вместо четирима близнаци, тук играят четири дори неприличащи си момчета и се губи оригиналната находка на пиесата. Вместо златна гривна те донасят от гурбета си някакъв друг безсмислен армаган за Бонка. Вместо стрина Гена, мъдрата бедна селянка, и бай Петко, симпатичният й съсед-чорбаджия, които са закачливо представени от автора, в тази постановка виждаме похотливи и окарикатурени дебелаци... И така нататък, и така нататък...
Вмъкнатите танци (не давам преценка на качеството им) пречат на действието, което и без това е подложено на ненужни и неделикатни забавяния. Какво е това второ момиче, което се мотае в къщата и изобщо по сцената? Какъв е този грозен декор? Какви са тези ненужно лъскави костюми от навярно скъпи платове?
Една е точката, по която режисьорът на ломската постановка може да ми възрази - публиката, изпълнила софийския салон, ръкопляскаше. Тук съм длъжен да отбележа, че критерият на театралните зрители у нас е силно объркан и занижен в годините на така наречената демокрация. Присъствал съм на представления в софийски театри, когато мръсните думи, произнесени от някой артист на сцената, са били аплодирани. Признавам, че ломските самодейци не казваха мръсни думи. От цялостното представление обаче лъхаше търсене на смях със средствата на принизяване в действието и диалога ми.
А дори да не беше така, кой е разрешил на Кисимова да пипа преживелия толкова години и постановки (без нейната "помощ") текст и да се упражнява в стихоплетство за моя сметка. Кой е казал на Априлов (мой добър познат при това), без да ме попита (навярно е знаел, че ще забраня), да възлага подобно "подобряване" на написаното от мен?
Комедията за малки и големи "Приказка за калпаците" е мое любимо чедо. Обичта ми към нея се подсилва от изминалите много години, през които героите й продължават да живеят на сцената и да прескачат границите на прекрасната ни родина, възпята в диалозите. Не ме редактирайте по ваш неособено висок вкус! Моля ви!