За артиста и човека Любомир Кабакчиев

Били сме достатъчно близки, че да не ми е неудобно да споделя някои неофициални подробности. Впрочем Любо беше близък със всички театрали и не случайно беше председател на Съюза на артистите в България (САБ) повече от цели шестнайсет години. Разправят, може да е остроумна шега, че когато при него като при председател, се яви някоя актриса, излагайки му проблема си, той толкова присърце взимал прошението й, че се разплаквал заедно с нея. Може да не е вярно, обаче е добре измислено! Особено за емоционален артист като него. Такъв беше Любо!
Сприятелихме се на снимките на филма "Наша земя" в село Полатово, Пловдивско, където той изпълняваше една от главните роли, а аз участвах в масовките, заедно със студентите от моя курс по актьорско майсторство. Дори скоро, преглеждайки стари снимки, видях на няколко от тях как играем карти или се опитваме да перем нещо в реката, а после уж плуваме. Освен нас двамата, на снимките е и моят съкурсник Петър Чернев. Колкото и да респектираше талантът на Любомир Кабакчиев от сцената и екрана, толкова земен и обикновен беше той в живота.
Роден е на 1 декември 1925 година и завършва земния си път на 11 август 1986-а. За шейсетте години, които живя, той успя да направи много - да изиграе десетки роли в първия ни театър, да заснеме повече от двайсет филма, да бъде обичан шеф на театралната гилдия, да преподава във Висшия театрален институт, да е любим рецитатор на поезията на своя приятел Павел Матев и не само на него...
Всичко това Любомир Кабакчиев вършеше с изключителна деликатност. Веднъж в Москва, където се снимаше филмът "В навечерието" по Тургенев (той играеше Инсаров), се засякохме в ресторанта на хотел "Украйна" и се оказа, че всички от тяхната компания са пили и няма кой да кара, не помня докъде, волгата им. Предложих услугите си, но Любо дълго се съпротивляваше, преди да се съгласи, смятайки, че и аз като тях съм бил изкушен от алкохола. За обща радост всичко завърши благополучно!
Едва ли това е най-важното, което може да се разкаже за голям артист, какъвто беше Любомир Кабакчиев, но по-нататък ще изредя и ролите, отреждащи му едно от първите места в класацията на нашите любимци от сцената. Сигурно не е без значение и фактът, че преди актьорското си образование във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" е завършил и юридически науки. Но всичко започва от казанлъшкото читалище "Искра".
В народния театър Кабакчиев изиграва голям брой роли, за каквито мечтае всеки артист. Сякаш за него е писана ролята на Христофоров от пиесата на Яворов "В полите на Витоша". В тази постановка на режисьора Стефан Сърчаджиев, задържала се повече от десет години на сцената, артистът Кабакчиев беше сякаш прототип на образа. Други режисьори, с които повече от успешно е работил, са Боян Дановски, Николай Осипович Масалитинов, Филип Филипов, Кръстьо Мирски, в чийто клас е завършил театралния институт.
Много са и ролите, изиграни блестящо от Кабакчиев. И все пак между тях се открояват още от първите му актьорски стъпки Тезей от Шекспировата комедия "Сън в лятна нощ" и даскал Климент от драматизацията на "Под Игото" от Вазов. Следват други чудесни превъплъщения: Парис и Балтазар от "Ромео и Жулиета" на Шекспир, Естанислао Браво от "Почивка в Арко Ирис" на Димитър Димов, Владиков от "Хъшове" и Отец Иеротей в "Под игото" пак на Иван Вазов, даскал Киро в "Опит за летене" на Йордан Радичков. Два пъти Кабакчиев сполучливо се превъплъщава и в образа на Георги Димитров - в постановките на "Лайпциг 33" от руските автори Компанеец и Кронферд и в пиесата "Червено и кафяво" от Иван Радоев.
Сред любимите роли на Кабакчиев са още много: Павел Протасов от "Деца на слънцето" на Горки, Федя Протасов от "Живият Труп" на Лев Толстой, Тургенев в "Елегия" на Павловски, Иван Карамазов в "Братя Карамазови" по Достоевски, Голубков от "Бяг" на Булгаков, а също и образите в български пиеси на Георги Джагаров, Милко Милков, Първан Стефанов.
Последната си роля - Чмутин от пиесата "Ретро" на руснака Александър Галин, той изигра в Балтимор, САЩ, където и сега стои паметна плоча с лика на Кабакчиев - заради таланта и заслугите му към Международната театрална организация.