В кварталното ми читалище

Преди няколко дни в намиращото се близо до моя дом читалище "Николай Хайтов" се състоя вечер, посветена на неговия патрон. По-точно вечерта беше посветена на книгата, събрала изказванията на участниците в поредната национална конференция за творчеството на писателя. "Гражданската съвест на Николай Хайтов" - така се нарича този сборник от ценни и разнообразни, по-точно широкообхватни (като творческото дело на твореца и българина) мнения на учени, писатели и други ценители на творчеството на големия наш белетрист, драматург, сценарист и общественик.
Сборникът е съставен от проф. д.ф.н. Искра Арсенова (която е и председател на читалището) и доц. д-р Ивайло Христов. В него със свои изказвания (доклади) участват, освен двамата съставители, и още петнайсетина автори, засегнали просторен кръг от теми, които са вълнували Хайтов. Между разглежданите теми са такива като "За проявите на човешката агресия и силата на истината" от проф. д.с.н. Кирил Богданов, "Новата координата" от литературния критик Петко Тотев, "Николай Хайтов: писателят, гражданинът, човекът" от д-р Елена Алекова, "Каузите на Николай Хайтов" от Емилия Каменова, "Николай Хайтов и българските мохамедани" от проф. д.ф.н. Васил Колевски, "Нестандартният и непоколебимият - брулен от вятъра" от чл.-кор. проф. Стоян Михайлов и други.
Споменатите и неспоменати тук заглавия на автори не само продължават изследователското творческо и гражданско дело на големия творец и българин, но и представляват принос към направеното досега. Книгата е интересна и с това, че редом с научните или библиофилски анализи и данни, в нея са включени и споменни моменти, обагрени с емоционална топлота. И тъй като тези мои редове са поместени не в научна книга, а във всекидневен вестник, ще си позволя да изтъкна, че Третата национална конференция за творчеството на писателя и сборникът, който я отразява, имат чудесното качество, присъщо на всичко написано от Николай Хайтов - да са белязани с популярност, да са достъпни за обикновения читател, който харесва, обича и продължава да чете класика на родната литература.
Тези две думи - достъпност и популярност - са най-точните и обясняващи успеха на неговите произведения в различни литературни жанрове. И класически, и по-модерни. Ще цитирам само няколко - книгите "Диви разкази" и "Шумки от габър", пиесите "Пътеки" и "Лодка в гората", филмът "Козият рог", киносериалът "Капитан Петко войвода", статиите, събрани в публицистичните му издания... А написаното или направено от Хайтов за българския език - тази така безотговорно пренебрегвана напоследък светиня, а изясняването на спорни въпроси около друга национална светиня - Васил Левски?
Във всяка статия от разглеждания сборник има по няколко, с които авторите се покланят на делото на Николай Хайтов. Ще цитирам някои от тях:
"Гражданската позиция на Хайтов е непоклатима и многоцветна. Тя се проявява в литературните му писмена, но и в други изкуства, в публицистиката и есеистиката, в националната ни история." (Григор Чернев)
"Мощен дух, който винаги будува за духовността, българщината и човещината. Душа, вградена в духовните темели на отечеството ни. Книгите му подхранват националната културна съкровищница с неподправена светлина." (Елена Алекова)
"Николай Хайтов в своите полемики започва решителна и самоотвержена защита на българския език, за пореден път застрашен от историческите превратности." (Петко Тотев)
"Николай Хайтов се утвърждава като класик на българската художествена литература, като нестандартен и непоколебим търсач на истината по жизнени въпроси на общественото ни битие, като хуманист и несравним патриот и защитник на българщината." (Стоян Михайлов)
Тази българщина беше смисъл на творчеството и живота му. Тя се проявяваше дори в най-неочаквани моменти. Веднъж при едно посещение у тях го сварих да яде кисело мляко, като бъркаше с лъжицата си направо в пластмасовата кофичка. Преглътна, за да не ми говори с пълна уста, и каза: "Това мляко (не споменавам марката, за да не й правя реклама) още не са го развалили. Препоръчвам ти го! А помниш ли какво кисело мляко имаше едно време? С нож да го режеш..." И продължихме разговора си на други теми.
Пожелавам на читалище "Николай Хайтов" да бъде достойно за патрона си с цялата своя дейност.