Поезия
Стихотворения от Миглена Миткова
/ брой: 250
МИГЛЕНА МИТКОВА е родена през 1985 г. в София, но голяма част от живота си е прекарала в Шумен. Завършила е магистратура "Застраховане и осигуряване". Нейни стихове са отличавани в различни литературни конкурси. През 2019 г. излиза от печат първата й стихосбирка "Сънят на Медуза".
Без право на връщане
Така е, мишленце, светът е отчайващо
възрастен -
прегърбен и грохнал, навъсено крачи
през делника.
Кога се пречупихме, как ли прекъснахме
връзката
с вълшебните пръчки, с тревите...
С дъгата на детството.
А ти си растеш като цвете сред съхнещи
бурени -
тъй ярък и як, сякаш с жива вода
те поливаме.
Катериш огради, накриво си връзваш
обувките,
така само както на чисти душички
прилично е.
Дори не усещаш когато с размахани пръстища
ти грабим от багрите, сякаш те търкаме
с гумичка.
Прости ми, мишленце, за всичките дни
неопръскани
с вода от реката и кал. За щурците изгубени.
И знам, че е трудно да бъдеш бодилче
сред ножици -
боли те от всяко порастване леко на напреки.
Повярвай, да можеше бих си излязла от кожата
за малко да вкуся до теб от дъждовните
капчици.
Е, късно е вече за нас да изпъплим
от стадото -
така сме улисани в навик и бой за насъщния.
Но искам да вярвам, мишленце, че всичко
откраднато
ще връчиш на своя наследник без право
на връщане.
(Стихотворението е спечелило Първа награда в литературния конкурс "Рада Казалийска" на читалище "Добри Чинтулов 1935", София)
--------------
Моята Коледа
И в тази нощ, красива и магична,
когато всички, уж, са по-добри,
когато всички много се обичат
и дашно пръскат вещи и пари...
Седя и пак си мисля, малко вяло,
след още петдесет такива Коледи
дали това протрито одеяло
ще топли още старите ни кокали?
Дали сърдито пак ще те нахокам,
а ти ще кажеш: "Вещице му стара!"...
И пак ли ще е тъй разхвърлян холът
без детска глъч? И тази наша стая
ще пази ли на внуците портрети?
Дали, изобщо, още ще ни има?
В мен Коледа е твоята подкрепа,
това едно: "любима"...
-----------------
Котешката Коледа
Промъкна се Коледа, в топли червени ботуши,
окичи над всяка камина по малко уют.
Тавите бълбукат, а кротко комините пушат,
така неподвластни на сивия кучешки студ.
Навън е мъгла. Мразовита. И хапе, и щипе.
Кристални висулки надничат в прозорците
плахо.
Оловният въздух тежи и ухае на стипца
и всеки живот е застинал под някоя стряха.
Промъкна се Коледа. Топъл кашон е подхвърлил
един беловлас господин под скованата круша.
Домът става дом щом проплаче едно детско
гърло.
Тук четири топки под влажния покрив
се гушат.
А майка котана, с провиснало сиво кожухче
подскача сред кофите, сякаш че бие камбана.
И в нейния дом ще е Коледа, нищо че духа,
от всяка трапеза щом нещо по малко остане...
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.