На фокус
След Кръстовден
/ брой: 218
Тези редове започнах да ги пиша на Кръстовден, след като рано сутринта слушах радио. От ефира подробно ми отправиха религиозно послание по повод християнския празник и това ме накара да се замисля. После реших да споделя мислите си с вестника, тоест с теб, любезни читателю. Не бих те занимавал с тази тема, ако, освен по националните радио и телевизия, по много от другите средства за масова информация не бях слушал и гледал доста често предавания, посветени на Исус Христос, предназначени за вярващите и чудесата около него. По тази логика би трябвало да има и редовни предавания за други групи хора, някои от които ми е неудобно да споменавам, макар на тях да не им е неудобно да манифестират своята природна изопаченост.
Лично аз имам демократични разбирания и не съм против това всеки човек да изповядва каквито иска политически пристрастия и религиозни убеждения. Моите демократични разбирания обаче не са чак толкова широки, че да не се чудя на прекалено наивните християнски фокуси, описани в църковните книги. Никак не ми се връзват съвременната цивилизация и главоломните постижения на науката и техниката с възкресението и очакваното ни благоденствие там горе в Рая, ако сме праведни, разбира се, където е много по-хубаво, отколкото при построения комунизъм.
Написах думата "комунизъм", та се сетих, че в годините, когато усилено го изграждахме, също не особено логично се налагаше някаква деликатна, или не чак толкова, забрана на религиозните вярвания. Те се смятаха за ерес от нашите правоверни социалистически идеи... Работа на науката е да изтъкне будещите усмивка чудеса, които са описани в църковните книги и вярващите ги очакват пак да стават, стига ние да сме праведни и да вярваме в Исус Христос и в притчите около него.
Хубаво нещо е чудото. Природата, а не някой набеден чудотворец, ни предлага много чудеса. Повечето от тях обаче са обясними, било от физиката, било от някоя друга наука. Но дори да си останат загадка за човека, това не значи, че трябва да ги приписваме на всевишния, както го наричат вярващите. Между любимите ми чудеса например е небесната дъга или редуването на сезоните, на деня и нощта... За неуките те са истински чудеса, а науката ги обяснява много лесно и убедително. Дори вулканите и земетресенията не са божии наказания, а нормални природни явления. Но иди убеждавай моите покойни баби и прабаби, че те не са господни предупреждения, които ни карат да живеем по-праведно.
Няма спор, че християнската вяра е допринесла много за съхраняването на българщината по време на турското робство. Тя е влязла и в бита ни и аз нямаше да бъда прав, ако възразявах срещу честването на големите празници от християнския календар като Коледа, Великден и много други. Дори ми е трудно да си представя българското семейство без тях. Но повечето от тях са загубили религиозния си смисъл. Те са част от живота ни.
Видях по телевизията в репортаж от местността Кръстова гора и една жена, която споделяше как била излекувана от тежка болест благодарение на вярата си. И с чувство на неудобство от своя атеизъм си спомних за бялата лястовица в блестящия разказ на Йордан Йовков, където Моканина, този изключителен литературен образ, събрал всичката мъка на бедния и отруден българин, кара колата с болното си чедо, по жицата, по жицата - за да видят това несъществуващо лечебно чудо...
И си мисля - не сме ли всички ние потомци на Моканина, докарани до неговото тъжно дередже, до неговото пословично отчаяние, след като толкова много наши сънародници са готови да гласуват за хора, доказали своята политическа несъстоятелност. Чудя се с ум ли, с дела ли, или с магьоснически чар и хубост Б.Б., Цв.Цв., Ц.Ц. и така нататък спечелиха симпатиите и доверието на толкова български граждани?